Утро Дъждовни ветрове от север веят и плъзва по дърветата слана. Разплакани прозорците люлеят в стъклата си студената луна. Броя беззвучно облаците тъмни, измислям им различни имена и взирам се във склоновете стръмни на въздуха - висок като стена. Защо нощта започна да открадва от светлия ми млад и хубав ден? Защо луната, тежка като брадва, се мъчи да отчупи нещо в мен? Но утрото отново се прокрадва във нощната мътилка с бавен ход, то идва, идва, за да ме зарадва със светлото на своя къс живот! Петя Дубарова Комплектът съдържа: Том 1 - Поезия Том 2 - Проза Том 1 - Поезия е 224 страници и съдържа ... |
|
|
Наричат Родопите "планината с душа" и "планината на силните". "Алтъна" също е книга с душа, книга, която ще те откъсне от забързаното ежедневие и ще те издигне до висотата на мурите и смърчовете. Когато я разгърнеш, ще чуеш песента на хлопки и чанове, ще се заситиш с мляко, заквасено със звезди, ще усетиш боровия дъх и светостта на хляба и завит с пъстро халище, ще видиш как две религии - християнството и исляма, се помиряват, когато над всичко застане човешката топлота. Както в живота, така и в тази книга на мрака противостои светлината, на бедността - богатството, на сътворението - ... |
|
|
От автора на световния феномен "Крадецът на книги". ... Матю Дънбар, най-големият от петима братя, тръгва да открие всички тези неща. Едва тогава той ще може да сглоби удивителната история на своето семейство, разтърсено от трагедия и една отдавна погребана тайна.Той ще разкаже за една майка, която прекосява континенти, пътувайки към новия си дом; за един баща, който търси любовта в клавишите на старо пиано, и за един брат на име Клей, който ще се впусне в най-трудното пътуване от всички тях, за да промени живота им завинаги... А най-накрая и за едно муле, наречено Ахил, което ще стори чудо и ще спои отломките ... |
|
|
"Трите карти" е вторият роман от епичната сага за Тъмната кула, която се смята за едно от най-забележителните произведения на Стивън Кинг. В "Стрелецът" Роланд, последният Стрелец от свят, който се е променил, най-сетне настига човека в черно - магьосник, когото преследва години наред. Целта му обаче не е това получовешко същество, а Тъмната кула; човекът в черно (по-точно - онова, което той знае) е първата стъпка към загадъчното място. Двамата разговарят през една нощ, сякаш продължила безкрайно. Магьосникът казва на Роланд, че трябва да стигне до Западния океан, където ще му е дадена силата да ... |
|
|
"Зелените очи на вятъра" е роман, с който човек се научава да не се предава. Винаги е имало силни на деня, винаги е имало хора, които превръщат поклона в свое ежедневие. Примирявайки се с необходимостта да пълзят, те трансформират унижението в мерна единица за своя възход. Намират пътека към материално благополучие, добре нахранени са, дрехите им са елегантни. На мястото, където би трябвало да е сърцето, имат локва с отровна течност. Те са утрешните силни на деня. "Зелените очи на вятъра" ни запознава с онези, които се изправят срещу тях. Те са по-силни от поклона, по-високи от унижението. Те не се ... |
|
|
В новия апартамент на семейството на Коралайн има двадесет и един прозореца и четиринайсет врати. Тринайсет от вратите се отварят и затварят. Четиринайсетата е заключена, а зад нея има само тухлена стена - до деня, когато Коралайн я отключва и открива коридор към друг апартамент в друга къща, досущ като нейната. Но и различна... Отначало всичко в другия апартамент изглежда чудесно. Кутията за играчки е пълна с ангелчета, които се навиват с пружини и летят из спалнята, с книги, чиито картинки се гърчат, пълзят и трепкат, с малки черепи на динозаври, които тракат със зъби. Но тук са и другите майка и баща, които искат ... |
|
|
Новият роман на Емилия Дворянова, носителка на наградата на Фонд "13 века България". "− Мо, трябва да разберем дали света го има, или вече не е - изрече Ут и млъкна веднага, за да остави Мо да мисли върху това толкова голямо нещо." Този роман започва като антиутопия - земята сякаш отново е безвидна и пуста, а свят, условно наречен така, понеже дори не се помни какво е, вече не е останал. Наличното изглежда ущърбно, нарушено, разпокъсано, но засега някак оцеляло. Така неусетно започваме да крачим с Мо, без отговори и без надежда да стигнем до надеждата. Трябва ли да повярваме, че това е ... |
|
|
Януари 1945. Четирима бегълци. Четири тайни. Всеки от тях - роден в различна страна. Всеки от тях - преследван от трагедия, лъжи и война. Хиляди отчаяни бежанци се стичат към бреговете, докато съветските войски настъпват в гръб, и пътищата им се пресичат на борда на Вилхелм Густлоф - кораб, който обещава спасение и свобода. Но не всички обещания могат да бъдат спазени. "Ние, оцелелите, не сме истинските свидетели. Истинските свидетели, притежателите на отвратителната истина, са удавените, мъртвите, изчезналите." Примо Леви "Най-забележителна книга на 2016." New York Times "Най-добра книга на ... |
|
|
Първият дисидент в руската литература Евгений Замятин (1884 - 1937) пише романа Ние през 1920 г. Книгата излиза най-напред в САЩ (1924), а после е преведена на основните европейски езици и оказва огромно влияние върху цялото последвало развитие на антиутопията и особено на класиците в този жанр - Олдъс Хъксли, Джордж Оруел и Рей Бредбъри. В Русия романът се появява едва през 1988 г. В Ние авторът изобразява един механизиран до краен предел свят, в който човешката личност е сведена до номер, а обществото е идеално функциониращ мравуняк, където властва диктатура, използваща достиженията на науката и технологиите за ... |
|
|
С тази книга почитателите на хуманитаристиката (социология, философия, психология, културология) ще бъдат зарадвани с някои от най-хубавите есета на класика Георг Зимел (1858 - 1918). Той е сред бащите основатели на социологията, но в някакъв смисъл придобива особена актуалност днес, когато дисциплините стават все повече, а от друга страна социологията, психологията, философията и културологията преливат едни в други. Точно такъв е духът и на есетата в този сборник. Текстовете в книгата са подредени смислово, а не хронологично, така че да препращат тематично един към друг. Есетата обхващат няколко десетилетия размисли на ... |
