Кога и как ще свърши светът? Наближава ли краят? Какво знаем за нашето бъдеще? И дали знаем повече за миналото? Това, което мислим, че знаем за миналото си, не е ли само една наша фантазия? Откъде идваме и накъде отиваме? Вярно ли е било пророчеството на Нютон за края на света? Отговори на тези въпроси читателят може да намери в романа "2084-та". Действието на романа се развива в недалечното бъдеще. Но дали едно недалечно бъдеще, когато светът е разделен на безсмъртни и смъртни хора, е радикално различно от настоящето? "Каквото е било, пак ще бъде и каквото се е правило, пак ще се прави", ... |
|
Как ще изглежда светът през следващите петдесет години? Интригуващ въпрос, на който световноизвестният финансист, икономист и политик Жак Атали (роден през 1943 г.) отговаря компетентно и интригуващо, като се опира на опита и познанията, натрупани от човечеството в неговата хилядолетна история. Взаимоотношенията между държавите и нациите, политическите системи, демографските сътресения, новите форми на пазара, тероризмът, насилието, климатичните изменения, нарастващото влияние на вероизповеданията - не е пропуснат нито един важен момент от глобалния облик на бъдещето. Атали надниква и в ежедневието, за да разкрие как ... |
|
Най-безгрижно си мериш нов костюм в пробната на луксозен магазин и хоп животът ти се преобръща, защото си забелязал образувание – странна, малка подутина на ханша. Стомахът ти се свива, буца засяда в гърлото ти. Така започват комично-тъжните неволи на главата на необикновеното семейство Хол. Джордж Хол не е проблемна личност. Според него тайната на задоволството е в пълното пренебрегване на повечето неща, някои неща в живота обаче не могат да бъдат пренебрегнати. Дъщеря му внезапно решава да се омъжи повторно за възможно най-неподходящия, според семейния съвет, мъж. За майката това е нова досада, която и пречи да изживее ... |
|
"Бай Ганьо и Чардафон Великий са два образа на едно и също лице – на грифона и химерата, на раздвоеността в народностно-националното самосъзнание, на колебанието кой е носителят на новите ценности – народът или възникващата интелигенция. За Алеко той е нахален простак, който безцеремонно си пробива път в живота, за Захарий Стоянов той е носителят на всички обществени добродетели, носител на народния дух и патриотизъм. И тези два образа застават един срещу друг... зейнали във взаимоунищожителна борба. Този Чардафон, който е Бай Ганьо, съвсем не служи на родината и не смята да мре за нея. Той е жизнен, наистина, ... |