Възникналият уточняващ спор за епиклезата на Фераро-Флорентинския събор разкрива дълбинни пластове на различия в сакраменталното осмисляне на Евхаристията и самото претворяване на светите Дарове в Източната и Западната средновековна християнска традиция. Фундаментален се оказва тъкмо проблемът за есхатологията, който е свързан с начина на възприемане на реалността и тайнственото претворяване (превръщане) на Даровете, заедно с времето (момента) и извършителя на това тайнство. Двете традиции сблъскват не просто две различни практики, а две богословски светотайнствени парадигми, отразяващи два типа съзнание за тайнствата, ... |
|
|
"За времето си отец Александър изпреварва всички с усета си за вятъра на промяната, реагира по-бързо и успява да предупреди за всяка опасност, да призове към действия, защото духовната му интуиция е един от най-ярките му таланти. Никой човек не е лишен от изживяване на страдание в жизнения си път, но велики личности като отец Александър виждат по-далече, усещат по-силно и затова и страдат повече. Отец Александър винаги търси Истината и дава сигнал за тревога, веднага щом усети заплаха от неистинност, подмяна, и особено там, където те са най-опасни - в сферата на духовния живот. Всеки фалш предизвиква у него ... |
|
|
Забележителното изследване на Дейниъл Кленденин въвежда западния човек в историята и богословието на православното християнство с надеждата, че ще настъпи време, когато източните и западните християни ще открият своите традиции като допълващи се и ще се научат да живеят заедно. Дейниъл Кленденин е учредител на фондацията "Пътуване с Иисус" (2004). Защитил е докторска дисертация по богословие в Университета Дрю в Ню Джърси (1985). Преподава в колежа "Уилям Тиндейл" в Мичиган (1985 - 1991), а след това - Християнски науки в Московския държавен университет (1991 - 1995). Специализирал е в Станфордския ... |
|
|
През есента на 1892 г. на Света гора, в манастира Св. Панталеймон идва млад руски поклонник. Примерното му послушание, дарът на сърдечната молитва, великото му покаяние и сълзи дават своя плод. Макар и малко образован, той се сподобява с изключителна духовна мъдрост и знание. Става старец - старецът Силуан. По промисъл Божи в последните осем години от своя живот той е съпътстван от ученика си, бъдещия архимандрит Софроний. Не него старецът предава духовните си записки малко преди кончината си през 1938 г. Откъслечните листове с неравни, сякаш по детски изписани букви, разкриват пред отец Софроний безценно съкровище. ... |
|
|
"Моят път, моят опит навярно са необичайни. Тяхното съдържание обаче ми разкри трагедията на милиони страдащи хора, разпилени по лицето на земята. Затова не е изключено изповедта ми, или по-точно духовната ми автобиография, да помогне поне на някои от тях да намерят благоприятното решение в сполетелите ги изпитания. Онова, което стана с мене, не беше плод на моя инициатива, съвсем не. Бог, по Своя единствено Нему известен Промисъл за нас, благоволи да ме посети и допусна да се докосна до Неговата Вечност. Святата Му ръка безпощадно хвърляше мене, нищожния, в неописуеми бездни.. "Там" в изумление, стигащо до ... |
|
|
В книгата на отец проф. Теодор Стилиянопулос - свещеник и учен - намираме забележителна съкровищница от безценни прозрения, идеи, преживявания и възгледи. Книгата засяга обширни и жизненоважни въпроси като Църквата, богословието, историята, богослужението, начина на живот, личното благочестие, духовния аскетизъм, миналото, настоящето и бъдещето на православното християнство. Книгата "Пътят на Христос" е подходяща не само за онзи, който вече е навлязъл в дълбините на православната духовност, но и за всеки, който тепърва пристъпва към същността на Христовото учение. ... |
|
|
Изобилието от идеологически течения, различни теории относно вселената и множеството религиозни групи, които действат в нашия свят днес, стават причина за объркване и несигурност на мнозина. Това объркване допълнително се подсилва от факта, че много от нашите християнски понятия се използват в нов контекст и с различно значение. Очевидна е нуждата от твърда опорна точка, на която човек да може да разчита, за да се ориентира, от "стандарт", по който човек правилно да оценява нещата. Книгата на протопрезвитер Антоний Алевизопулос е написана, за да осигури такъв "стандарт" и да предложи синтезирано ... |
|
|
Митрополит Йеротей (Влахос) е един от най-изявените и продуктивни православни автори на съвремието с над 60 книги, преведени на десетки езици. Роден е през 1945 г. в Йоанина - Епир, Гърция. Завършва Богословския факултет на Солунския университет. През 1972 г. е ръкоположен за свещеник. Служи в Атинската архиепископия като проповедник и отговорник за работата с младежта. През 1995 г. е избран за митрополит на Навпакт и Св. Власий. Още от младежките си години проявява интерес към наследството на отците на Христовата църква, като специално се интересува от учението на св. Григорий Палама. Общуването с монасите от Света гора ... |
|
|
Настоящото издание предлага кореспонденцията на архимандрит Софроний (Сахаров) (1896-1993), изтъкнат аскет и писател, известния автор на книгата "Старецът Силуан Атонски", с един от най-великите православни богослови на миналото столетие - протойерей Георги Флоровски (1893-1979). Публикуваните писма представляват както исторически, така и богословски интерес. Архимандрит Софроний и протойерей Георги Флоровски - това са две различни съдби, два християнски пътя. И двамата обаче са представители на поколението, отличаващо се с изключително висока догматическа култура... Дадено им е било особено строго да живеят ... |
|
|
Пето преработено и допълнено издание. ... "Библията отговаря на въпроса защо е създаден светът, защо е създаден човекът, защо е написана самата тя. На въпроса как отговаря науката, знанието, човешкият разум. Тези два въпроса са от различни полета на знанието. Единият е от полето на духовното знание, а другият - на емпиричното. Днес техните отговори, вместо да се допълват в съвместимост и единодействие, са в трагично противопоставяне. Дори Еклисиаст проплаква, че намирането им е тежко занятие, което Бог е дал на синовете човешки, за да се упражняват в него (1:13). Смесването на тези полета на знание, липсата на ... |
|
|
Един от най-парливите въпроси е въпросът за страданията. Мнозина се питат: Защо ни е създал Бог да страдаме на тоя свят от разни болести, скърби, нещастия, неприятности и несполуки, от страсти вътре в нас, от лоши люде вън от нас, от завистта на близки, от злобата на врагове? За ония, които не вярват в Бога, този свят е безнадеждна долина на скърбите; животът за тях е тъжна симфония от вопли и плачове. Някои дори в отчаянието си казват, че няма друг ад зад гроба, че адът е тук на земята. Тъй земните скърби, неозарени от надеждите на небесното Откровение водят към пълен песимизъм. И най-страшното в такива случаи е, че ... |
|
|
В днешния груб век на материална култура, когато всички са се надъхали с омраза към всички, когато светът се огъва под напъна на собствените си развихрени страсти, има ли смисъл да се говори за гордостта и смирението? Има ли кой да слуша? Има ли кой да разбира? Не са ли словата на евангелската премъдрост в пълен разрез със светските разбирания? Гордостта се цени днес от модерното човечество като най-силен импулс за личния прогрес и националния възход. Човек без самолюбие, общество без съзнание за чест и достойнство и народ без национална гордост се смятат за осъдени на потъпкване и изчезване. При такава настроеност кой ще ... |
