"Възникналият уточняващ спор за епиклезата на Фераро-Флорентинския събор разкрива дълбинни пластове на различия в сакраменталното осмисляне на Евхаристията и самото претворяване на светите Дарове в Източната и западната средновековна християнска традиция. Фундаментален се оказва тъкмо проблемът за есхатологията, който е свързан с начина на възприемане на реалността и тайнственото претворяване (превръщане) на Даровете, заедно с времето (момента) и извършителя на това тайнство. Двете традиции сблъскват не просто две различни практики, а две богословски светотайнствени парадигми, отразяващи два типа съзнание за тайнствата, които почиват на културноисторически натрупвания, свързани с догматически несъвпадения. Интересно е да проследим как тъкмо изследването на маргиналния проблем за епиклезата ни разкрива тези базисни различия и нагласи. Това ще ни помогне по-точно да разпознаем и разберем местата на несъвпадение в диалога между християнския Изток и Запад, останали нерешени и до днес.
Обект на настоящото изследване представлява светотайнственият дебат за освещаването на светите дарове, възникнал на Фераро-Флорентинския събор, известен още като дебат за епиклезата, или призоваването на Светия Дух в Евхаристията. От общото обектно поле за предмет на изследването е избран анализът на разликите в схващанията за освещаване на светите дарове от епохата, поставени в сравнителен план спрямо контекста на средновековния Запад и Изтока, и от друга страна - в рефлективен план спрямо съвременното православно богословие, което преоткрива своята евхаристийна и есхатологична същност.
Проблемното поле би могло да се сведе до един основен сноп въпроси, които ще бъдат разисквани в хода на изследването. От една страна стои питането за това как се осмисля догматически и съответно как се практикува литургически основното тайнство на Новия завет и Църквата - Божествената Евхаристия, Литургията? Дали това е свещена словесно-жестова репрезентация, извършена от овластения по божествено право клирик, която реализира транссубстанциация, промяна на субстанциите на принесените хляб и вино в Тяло и Кръв Христови, които реално и веществено присъстват на олтара? Или това е есхатологично събитие и явяване на истинското Тяло на Възкръсналия Христос, Който е в Есхатона, отдясно на Отца - в пресичането на две реалности, земна и небесна, чрез действието на Утешителя Дух Светий, в причастност към нетварните Божествени енергии?
Как тогава следва да се дефинира реалността на тайнственото присъствие на Тялото на Онзи, Който обеща: "Аз съм с вас през всички дни" (Мат. 28:20), но и за Когото изповядваме, че седи отдясно на Отца (Символ на вярата, чл. 6)? Дали това е иманентна или трансцендентна реалност, тукашна или есхатологична? Тогава какво е литургическото време на претворяване на светите Тайни и съответно кой е извършителят на това тайнство? До коя от категориите се свежда този проблем - свещена власт или божествена харизма? И какво е мястото на православното богословие на енергиите във Фераро-Флорентинския дебат за Евхаристията?
Не са много изследванията, чиито обект е дебатът за епиклезата от Фераро-Флорентинския събор. Първото обстойно и задълбочено съчинение, фокусирано върху конкретния проблем, е на Капес от 2019 г., в което дебатът за епиклезата е щателно изследван в над 400 страници в контекста на богословските течения и предизвикателствата от епохата, по-конкретно визирайки противопоставянето между паламитското и схоластическото богословие. Авторът реконструира патрологичния контекст и очертава полетата на сблъсък, извеждайки понякога неочаквани линии и връзки, които ни дават една по-нетрадиционна и детайлна картина на случващото се в дебата, базирано върху съответната текстология. И все пак, има нещо, което изследването на Капес въобще не поставя, а заобикаля като проблем - въпросът за есхатологията - думата въобще не се среща в текста. А тъкмо в това се състои акцентът на настоящото скромно изследване, което се опитва да покаже есхатологията като важен критерий в интерпретацията на проблема за епиклезата от събора във Ферара и Флоренция.
Фундаментално и единствено по рода си, неоценимо при работа върху Фераро-Флорентинския събор, е съчинението на архим. Амвросий Погодин, което, за щастие, имаме преведено и на български заедно с някои от най-значимите извори от съборните дебати. В Приложенията за удобство може да откриете основния извор по темата - трактатът на св. Марк Ефески за освещаването на светите дарове, в превод от старогръцки на проф. Иван Христов. Полезен за осветляването на историята и текстологията на Фераро-Флорентинския събор е дисертационният труд на архимандрит Нектарий (Карсиотис), защитен в Атина през 2019 г.
Друго важно съчинение по темата, преведено на български, е заключителната част от голямото съчинение на проф. Н. Успенски Анафора, което у нас е издадено под друго име, в което откриваме две подглави, посветени конкретно на проблема за транссубстанциацията и времето на извършване на тайнството, които са централни и в настоящото изследване. Литургично-екзегетическото изследване на Макариополския еп. Николай, ректор на Духовната академия Св. Климент Охридски в София (до 1973 г.), също засяга част от поставените тук въпроси, предлагайки задълбочени и промислени перспективи към проблема, които са разгърнати в неговото съчинение, посветено на проблема за епиклезата. Догматическата траектория на евхаристийната (респ. епиклетичната) проблематика е разгърната в изследването на проф. Калин Янакиев в херменевтичен, есхатологичен и еклисиологичен аспект.
Важни са съчиненията на руските богослови от емиграцията на ХХ век - прот. Сергий Булгаков, архим. Киприян Керн, прот. Георги Флоровски, прот. Николай Афанасиев, прот. Александър Шмеман, прот. Й. Майендорф и др., които по един или друг начин засягат въпроса за есхатологията и епиклезата в по-общата рамка на литургическото възраждане в православното богословие. Техните изследвания са основа за търсенията на нови поколения православни богослови в сферата на есхатологията, еклисиологията и мистириологията като митр. Йоан Зизиулас, еп. Атанасий Йевтич, еп. Давид Перович, Христос Янарас, Никос Мацукас, Петрос Василиадис и др.
Няма да изброявам многобройните литургически и исторически съчинения, които не отразяват спецификата на проблема за епиклезата от Фераро-Флорентинския събор. Неочаквано обаче един труд на Жан-Клод Шмит, прицелен в съвсем различно тематично поле, се оказа изключително полезен в настоящото изследване, доколкото представя богата картина на развитието на литургическата жестовост и осмисляне на тайнството в Западноевропейското средновековие. За осмислянето на дълбинните разлики между формираната на запад средновековна сакраментология и традиционното разбиране на изток допринася статията на проф. Георги Каприев, която ни снабдява с подходящ категориален апарат за сравнение."
Из книгата
Книги 
Рейтинг: 10.00 / 1 глас 
