Пресъздаване на война. Тутракан. Пирин Планина. ... Джордже Топарчану (1886 - 1937 г.) е румънски поет, прозаик, мемоарист и публицист, член-кореспондент на Румънската академия на науките от 1936 г. През Първата световна война е мобилизиран и в битката при град Тутракан попада в български плен, който продължава две години. Написаното въз основа на преживяванията по време на пленничеството си, Топарчану издава в няколко книги: "Спомени от битката при Тутракан" (1918 г.), "В ноктите им... Спомени от България и далечните пустини" (1920 г.), "Пирин - планина. Трагични и комични епизоди в плен" ( ... |
|
|
Написана около 448 г. ... "Драги читателю, Това е един уникален документ, писан от високообразования Приск. Императорът на Източната римска империя Теодосий I изпраща през 448 в Панония, в столицата на Атила, приятеля на Приск Максимин. Приск заминава заедно с него като секретар и съветник на пратеничеството. В единствения запазен до нас разказ на този свидетел, разговарял с Атила и с неговите пълководци, виждаме будно око и любопитен поглед. Разказът му е изпълнен с подробности, показващи високоорганизирана държавна структура, нрави и обичаи, разпознаваеми и днес в българските и славянските народи. "Именникът ... |
|
|
И днес, в 21-ви век, всички ние сме преки свидетели на жестокия геноцид, който се извършва спрямо българите в Македония от една развилняла се до лудост сръбскокомунистическа банда. И този геноцид продължава вече 66 години с отчаяните опити на сърбите и техните еничари да направят само българите там „етнически македонци", за да изпълнят препоръката на Стоян Новакович. А тази препоръка е, че за да се сърбизират българите, най-напред трябва да бъдат отдалечени от българския им корен чрез македонизма. Като за идеологическа основа на това македонизиране сърбите и техните слуги в Скопие вече 66 години размахват единствено ... |
|
|
Избухването на Илинденско-Преображенското въстание и драматичните събития около него насочват вниманието на стотици хиляди хора по света към съдбата на македонските и тракийските българи. Един от тях е американският журналист Алберт Сониксен. Каузата на освободителните борби в Македония го завладява и през 1907 г. той пристига в България. Остава почти цяла година в Кюстендил, за да научи български език, а след това заминава с редовен паспорт за Солун и Воден, където изчезва от очите на властта и минава в нелегалност, присъединявайки се към македонските чети. Този смел и неочакван подвиг на един американски журналист ... |
|
|
Откъс от книгата "Европа в буря и покой" от 1888г. ... Заслугите на някои от кореспондентите за популяризиране на българската кауза и на истината за Руско-турската война (Макгахан, Форбс, Утин, Немирович-Данченко, Грийн) са познати на българските читатели, но имената на други, дръзнали да извървят пътя от Дунав до Сан Стефано редом с воюващите армии са или позабравени, или са напълно неизвестни. Към тази именно група е и кореспондентът на "Бостън джърнал" - американският писател и журналист Едуард Кинг (1848 - 1896). Той оставя своя разпознаваема следа в отразяването на войната не толкова с фронтовите ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Минало несвършено". ... Създаден през есента на 2005 г., Института за изследване на близкото минало идва да запълни една все по-осезаема липса в академичния и обществения ни живот. Комунистическото минало е загърбено, но не е осмислено и преодоляно, не е изживяно като манталитет и продължава да се възпроизвежда под различни форми. На фона на общественото мълчание за комунизма и сблъсъците на различни частни памети, както и на различни стратегии за манипулирането им, се появяват поколения без историческа памет. Ще бъде жалко, ако преминат през историята, или по-точно историята ... |
|
|
Краят на 1995 година. На стария и болен Елцин му е много трудно да се откаже от властта, особено когато в обкръжението му всички го уверяват, че никой освен него не може да се справи с управлението на страната. Даже от болничното легло, след прекарания инфаркт, Борис Елцин продължава да настоява, че Русия не може без него. Привържениците му ще положат всички възможни и невъзможни усилия за да запазят свободата. И като че ли постигат победа. Но в крайна сметка се получава точно обратното на това, за което са се борили."Михаил Зигар написа най-интересната книга за руската революция - Империята трябва да умре. Сега е ... |
|
|
Книгата на Уилям Макнийл Възходът на Запада, известна с амбициозния хронологически обхват и научна прецизност, печели Националната награда за историческо изследване през 1964 г. Авторът представя световната история като единно цяло - в духа на концепцията за взаимопроникването на културите, разработена от американските антрополози през 30 -те години на XX век. Според него контактът с чужди култури е основен двигател на социалните промени. Именно взаимодействията между отделните цивилизации определят посоката на историческото развитие. Макнийл доказва убедително теорията си с живо описание на ключови моменти от ... |
|
|
Рядко се публикува книга, която да промени завинаги начина, по който гледаме на света около нас. След прочитането ѝ ни е трудно да си обясним как сме могли да минем без придобитите от нея знания. Англо-американският управляващ елит е точно такава книга. В нея проф. Куигли представя особено важни ключове, без които политическите, икономическите и военните събития на XX в. не могат да бъдат напълно разбрани. Докато идеята за конспиративно влияние върху световните събития е придобила достоверност не само сред екстремните среди от американския политически спектър, но и сред широката общественост, по-академично ... |
|
|
Люлка на цивилизациите, ябълка на раздора и един от най-древните търговски пътища - всичко това е морето в средата на Земята. То е отгледало три от най-бляскавите цивилизации в Античността и е видяло раждането и разцвета на три от най-големите световни религии. Още през 3000 г. пр. н. е. Средиземноморският басейн е служил за превоз на търговски стоки, хора и добитък. Използвали са го египтяните, финикийците, гърците и римляните, преди търговията да се пренасочи към нови земи - Индия и Изтока. След отварянето на Суецкия канал през XIX век обаче Средиземно море отново е сред лидерите в корабоплаването, туризма и търговията, ... |
