Ние. Дневник на падението

Ние. Дневник на падението Дмитрий Глуховски Времетраене: 1:04 мин. Силите на тъмнината Джон Конъли Времетраене: 0:57 мин. Последно писмо от Гърция Ема Коуел Времетраене: 0:54 мин. Песента на светулките Кристин Хана Времетраене: 0:55 мин. На крилете на песента Мария Русева, Нона Кръстникова Времетраене: 0:57 мин. Светлинки за сладки сънища: Лека нощ! Стефани Камписи Времетраене: 0:48 мин. Завинаги и още един ден Антъни Хоровиц Времетраене: 1:05 мин. Западният вятър Александрия Уоруик Времетраене: 1:06 мин. Бандитът и близначките Матакин Ориол Каноса Времетраене: 1:06 мин. Книги от поредицата Да поговорим за... Джоузеф Барнс Времетраене: 0:48 мин. Плувкинята Лорет Ан Уайт Времетраене: 0:58 мин.

"Разбрахме, че не ни трябва и никога не ни е трябвала никаква нова Русия. Трябва ни само Русия, каквато беше по-рано: имперска, заджуркана по един или друг начин, и няма какво друго да измисляме. За нас няма друго бъдеще освен миналото.

Ала имам ли право, след като не предвидих нито войната, нито фактически народното съгласие с нея, след като сега се намирам в политемиграция, а в Родината си съм заклеймен като чуждестранен агент и съм обявен за издирване, да говоря от името на този народ?

Пък и кои са тези ние? Може ли да се опише прословутият руски народ или многонационалният народ на Русия? Може ли да се намери какво е общото между всички живеещи в Русия хора освен задължението да плащат данъци на Кремъл, да жертват живота си за него във военни авантюри и червения паспорт? Дали изобщо интелигенцията или средната класа са неотделима, съзвучна на тези условни маси част от него? Въпроси без отговор.

И все пак ми се струва, че понякога съм успявал да почувствам и уловя някакви комплекси, някакви болезнени точки, някакви стремежи и мечти, превърнали се в общ знаменател за много и твърде различни мои съграждани. А когато нанизваш тези статии в хронологична гирлянда върху сюжетната линия на превръщането на Русия от страна, опитваща се да бъде нормална, в държава, отритваща нормалността - те започват да приличат на истински дневник на масовото съзнание и на колективното несъзнателно. На дневник на падане в черна дупка.

Разбира се, ние тъгувахме за империята. Разбира се, мъчно ни беше за величието. Щом Западът не можа да ни обикне, искахме поне да го е страх от нас както преди. Вътре в страната си останахме безправни и нищожни мравки, но имахме нужда поне да се гордеем с мравуняка си."
Из книгата

Дмитрий Глуховски е учил в Израел, живял е една година в Германия и три във Франция. Работи за Радио России, за телевизионната компания Дойче Веле, за каналите Евронюз и Russia Today, бил е член на Кремълския пул. Бил е военен кореспондент в Абхазия и Израел, в град Кириат-Шмон, върху който се стоварват 80 процента от ударите на Хизбула. Колегите му от Евронюз имат подозрения, че е шпионин, защото просто "не може млад човек на 23 години да знае пет езика и да не работи в разузнаването".

Част от плановете му е да прекоси нощем с дрезина московското метро в търсене на тайнствен подземен живот. Част от въпросите в главата му са как би живял светът след глобална катастрофа и какво ще стане с модела на обществено поведение, след като обществото ни изчезне. Дебютът му като писател е с антиутопичния роман Метро 2033, за който получава литературната награда Еврокон 2007 в Копенхаген, Дания.

С Метро 2033 и неговите продължения Метро 2034 и Метро 2035, както и с мащабния опус Бъдеще, Дмитрий Глуховски утвърждава култовия си статус на един от най-добрите световни фантастични автори.

Сиела Норма АД
София 1510
бул. Владимир Вазов №9
080012525