"Светът извън нас и образите в нашите глави
В океана има остров, на който през 1914 г. живеели англичани, французи и германци. До него не стигал никакъв телеграф, а британският пощенски параход идвал само веднъж на два месеца. През септември параходът все още не бил дошъл, а островитяните продължавали да обсъждат новините от последния вестник за предстоящия процес срещу госпожа Кайо, стреляла по Гастон Калмет. Така че обяснимо е още по-голямото нетърпение, събрало на кея един ден в средата на септември цялата колония, жадна да чуе от капитана каква присъда са ѝ дали. Ала вместо това тя узнава, че повече от шест седмици, в името на свещената нерушимост на договорите между техните държави, англичаните и французите са във война с германците. През изминалите шест особени седмици жителите на далечния остров в океана са се държали като приятели, а всъщност вече били врагове.
Това положение обаче съвсем не е много по-различно от ситуацията, в която се намира почти цялото население на Европа. Неосведомеността на колонистите трае шест седмици, докато неинформираността на континента вероятно е само шест дни или шест часа. Налице е такъв промеждутък, прилича на театрален антракт. Това е миг, когато обичайната атмосфера, сред която европейците са свикнали дотогава да си вършат всекидневната работа по никакъв начин не съответства на Европа - застанала на прага на хаоса, тя се готви да преобърне живота им. Всеки човек попада в моменти, когато продължава да се чувства комфортно в среда, която вече не съществува. Докъм 25 юли в целия свят хората произвеждат изделия, които няма да успеят да превозят до други точки на земята, купуват стоки, които няма да могат да внесат в своята страна, планират професионални кариери, проучват възможности за нови проекти, подхранват надежди и очаквания - и все с убеждението, че светът, който познават, е точно такъв, какъвто го знаят. Създават се книги, които го описват. Вярва се на представите и образите, които хората вече са изградили в себе си. А после, четири години по-късно, в утрото на един четвъртък, ще дойде и новината за примирие, военните действия свършват; хората въздъхват дълбоко, успокоени, че кръвопролитието е приключило. И макар че краят на войната се отбелязва тържествено, няколко хиляди млади мъже ще умрат по бойните полета само пет дни преди да настъпи истинското примирие.
Като погледнем назад, ще установим колко непряко познаваме средата, в която все пак живеем. Можем да забележим, че новината за нея стига до нас веднъж бързо, веднъж бавно; винаги обаче към онова, което мислим, че е истинската картина, се отнасяме тъй, сякаш е самата действителност около нас. По-трудно е да си представим това за нашите собствени убеждения, от които се ръководим в даден момент, ала стане ли дума за други хора и други времена, сами се ласкаем колко е лесно да видим, че напълно сериозно те възприемат някои абсурдни и нелепи представи за света. Благодарение на по-доброто си умение да погледнем назад в миналото настойчиво твърдим, че светът, който те имат потребност да познават, и светът, който в действителност познават, често пъти са съвършено противоположни. Можем да забележим също, че докато в своите представи те управляват и воюват, търгуват и се променят, онова, което всъщност успяват или не успяват да сътворят, става в един реален свят. Тръгват за Индия, а откриват Америка. Квалифицират злото и бесят стари жени. Мислят, че могат да забогатеят, ако винаги само продават, без да купуват. Един халиф, подчинявайки се на онова, което според него е Волята на Аллах, подпалва Александрийската библиотека.
През 389 г. св. Амвросий пише и си припомня затворника в пещерата на Платон, който категорично отказал да си обърне главата. "Едва ли, ако обсъждаме произхода, особеностите и местоположението на земята, ще помогнем на надеждата си да направим живота по-добър. Достатъчно е да знаем какво пише в Светото писание. "Бог окачил земята на нищо" (Йов, XXVI. 7). Защо тогава да се разправяме дали Бог е окачил земята във въздуха или във водата и да предизвикваме спор за това дали редкият въздух може да я поддържа; или, ако е сътворена във водата, защо не потъва надолу към дъното...? Земята здраво е стъпила върху неустойчивото и празното не защото е по средата, като при всяко равновесие, а защото величието на Господ я държи в подчинение чрез закона за Божията воля."
Това не ни помага да се надяваме, че животът ще стане по-добър. Достатъчно е да знаем какво пише в Светото писание. Защо тогава да спорим? Век и половина след св. Амвросий проблемът за антиподите все още продължава да вълнува теорията, щом стане дума за това. Един монах на име Козма, известен със своите научни занимания, е упълномощен да напише Християнска топография или Християнското схващане за света. Той ясно знаел какво точно се очаква от него, защото в основата на всички свои заключения поставя Светото писание. Оказва се следователно, че светът е плосък успоредник, който от изток на запад е два пъти по-дълъг, отколкото от север на юг. В средата му е земята; тя е оградена от океан, а той на свой ред е заобиколен от друга суша; на нея живели хората преди потопа. Тази суша е пристанището, от което Ной отплавал. На север има висока конична планина, от където изгряват слънцето и луната. Когато слънцето е зад планината, настъпва нощ. Небето е прилепнало към ръбовете на външната суша. То е съставено от четири високи стени, които се срещат, за да образуват сводест покрив, така че земята се превръща в под на вселената. От другата страна на небето има океан, който представлява водите над небесния свод. Пространството между божествения океан и последния купол на вселената е за благословените. Пространството между земята и небето е населено с ангели. Най-сетне, св. Павел обявил, че хората са създадени, за да живеят върху лицето на земята; тогава как биха могли да живеят върху обратната ѝ страна, където се предполага, че са се настанили Антиподите? Внушавано ни е, че при такъв път, който се разкрива пред погледа му, християнинът не трябва дори да говори за Антиподи.
Още по-малко трябва да ходи при Антиподите; нито някой християнски владетел е длъжен да му дава кораб, за да опита; а дори и набожен да е, морякът не трябва да пожелава да пробва. Според Козма в картата му няма и помен от абсурдност. Само ако си припомним неговата чиста убеденост, че това е карта на вселената, бихме могли да започнем да разбираме как до смърт е изплашил и Магелан, и Пири, или пък авиатора, полетял седем мили нагоре из въздуха и така рискувал да се сблъска с ангелите и да прескочи отвъд, в небесата Божии. По същия начин най добре можем да разберем жестокостите на войната и политиката, като си припомним, че почти всички от всяка отделна партия вярват безусловно в своята представа за опозиция и приемат не онова, което е факт, в действителност, а онова, което те предполагат, че е факт. И така, подобно на Хамлет, ще промушат скрилия се зад прошумолялата завеса Полоний, вземайки го за краля, и вероятно като Хамлет ще добавят:"
Из книгата
