"Стилът на Хитлер, Мусолини и Сталин персонализира тоталитарното им управление и е продукт на тяхната властова култура. Представата за демоните в историята е крайна и противоречива като същността им - гротескна и кичозна, но и респектираща и ужасяваща. Стилът на диктаторите помага за техния възход, но и допринася за тяхното падение - морално и физическо. Този стил не умира, а се възпроизвежда периодично и затова трябва да бъде демаскиран и диагностициран. Опитахме се да направим тъкмо това." Любомир Стойков Проф. Любомир Стойков последователно извайва образите на тримата диктатори и съгласно фройдистката ... |
|
"Никулин извърши истински подвиг в най-високия, християнски смисъл на тази дума. Той каза на своите съотечественици Истината. Написа неголяма книга, но след публикуването ѝ читателите станаха други хора. Да признаем правотата на Никулин, означава да признаем за лъжливи и безсъвестни всички упорито налагани представи за изминалата война, превърната в наши дни в основен идеологически символ. Никулин нагледно показва, че съветската власт е воювала с външния враг така, че да превърне една свещена война в масово изтребление на руския народ в името на спасяването на партийната номенклатура." Кирил Александров, ... |
|
"Мария Степанова без съмнение отваря нова глава в историята на руската проза. [...] Този роман трябва да бъде прочетен от всеки." Томи Хутунен, Helsingin Sanomat "Тези, които са чели дебютния роман на Степанова В памет на паметта, ще разпознаят пищния символизъм, звънките изречения и изобилния поток на мисълта и в новата ѝ творба. Фактът, че Степанова е поет, е очевиден не само от ритъма на текста, но и в неустойчивата, съноподобна атмосфера на нейната проза.... Мнозина са споделяли подобни наблюдения относно Русия, но Степанова притежава умението да превръща анализа на тоталитаризма в приказен ... |
|
В този том са събрани текстове, публикувани между 1990 и 2000 г. в легендарната рубрика Бустина ди Минерва - Кибритчета Минерва, която Умберто Еко (1932 - 2016) списва в сп. Еспресо в продължение на повече от три десетилетия и се изявява като ярък публицист, прозорлив анализатор, политически и социален коментатор. Пъстрата мозайка на живота, чувствата и мислите на хората от 90 -те години на миналия век през присмехулния, ироничен, саркастичен, но и дълбоко хуманен поглед на Еко. Размишления за големи и малки събития, за италианското общество и цялото човечество, за медиите, за съвременните технологии, за съдбата на ... |
|
Текстът на тази книга е на едно шестнайсет-седемнайсетгодишно момче. Неговото намерение е било още тогава да напише своите житейски мемоари, както ги нарича. Изменчивостта и несигурността на спомена са първият проблем, пред който се изправя, но не единственият. Множество случки и събития ще го отклоняват от намерението му и сами ще се превръщат в спомени. Сюжетът се движи между възможностите на едно разтрогнато и отново намерено приятелство, една несподелена и друга разрушена любов. Действието се развива в кратък отрязък между февруари и юли 1988 г., последната преди една преломна за автора, България и света година. В ... |
|
"Според древните римляни спомените подлежат да бъдат навреме записани за размисъл над поуките: Думите отлитат, написаното остава... Простият помни, а умният записва. Ние българите също подценяваме трайното въздействие на дочутото чрез слуха: През едното ухо влязло - през другото излязло. Гласът на разума обаче не бива да заглъхва и час по-скоро преживяното и премисленото минало трябва да се предаде на поколенията чрез писмени знаци. Ако сме забравили нещо, то заблуждаващо е успокоението, че е било незначително и не си е заслужавало изобщо да го запомним." Акад. Георги Марков ... |
|
Спомени на шефа на пресбюрото на Националсоциалистическата партия. Когато през 1933 година д-р Ото Дитрих е поканен да стане началник на пресата на Хитлер, приема с убеждението, че фюрерът е велик човек, посветен на мира и благосъстоянието на германския народ. По време на Втората световна война Дитрих се среща с Хитлер всеки ден. Когато се случват големи събития, Дитрих определя начина, по който са отразявани в Германия и в чужбина. Пет месеца след края на войната Дитрих започва да пише тази книга в британски лагер. Завършва я през 1948 година. Ръкописът е изнесен тайно от затвора с инструкция да бъде публикуван след ... |
|
"Когато любовта върже люлка, в нея могат да седнат само двама. Двама избрали се и избрани от Вселената. Валентина Петкова - журналистката, чиято авторска рубрика Двама в люлката години наред представя на читателя звездните двойки на България, сега събира тези откровения в книга. Книга, която не само буди интерес да надникнем в семейния живот на хората, които познаваме от екрана, от сцената, от стадионите, от страниците на книгите и пресата, но и да хвърлим едно око към кухненската им маса и дивана в хола им и да ги сравним с нашата къща, с нашите отношения, с нашия си съвместен живот. Човешки, без грам жълтини, с ... |
|
Хрътката е криминален роман, който по един любопитен начин съдържа в себе си спецификата на жанра - неочаквана и изпълнена с обрати интрига и сюжет, изграден върху сложна криминална загадка. Главният герой, следователят Ефтимов, трябва да се справи с опасни и интелигентни престъпници. Той е сред малкото следователи в милицията, който притежава прозорлив ум, вродено любопитство и професионализъм. И най-важното - съхранен личен морал и безпределна честност. Точно по тази причина Хрътката е недооценен. Вмислен в себе си странник, той се усеща унизен, защото преживява вината на разложилото се общество. И в своята работа, и в ... |
|
"Историята е субективна - тя се прави от хора, всеки от които има свои чувства и цели, пише се от хора, които имат своите симпатии и антипатии към историческите фигури, а накрая се чете и от хора, всеки от които иска да види своята представа за събитията от миналото. А основният ми мотив за тази книга е надеждата да съчетая дълбоко субективния характер на историческия процес с важния не само за марксизма въпрос за ролята на личността в историята. Какво представлява книгата? Събрани са 12 по-кратки и по-странни биографии на политици и други дейци от епохата на социализма и от неговия залез, както и някои от основните ... |
|
Хроника на едно чувство 1929 - 1939 година. Докато Жан-Пол Сартр и Симон дьо Бовоар похапват тортички в кафенето на художниците в Берлин, Хенри Милър и Анаис Нин се наслаждават на диви нощи в Париж, а в Ню Йорк Ф. Скот Фицджералд и Ърнест Хемингуей се впускат в страстни любовни авантюри, по същото време Бертолт Брехт и Хелене Вайгел, Томас и Катя Ман са принудени да емигрират, за да се спасят. Това е моментът, когато в Германия на власт идват националсоциалистите, горят книги и започват издевателствата над евреите. 1933 година слага край на Двайсетте златни години на века. Флориан Илиес ни връща обратно в ... |