Хроника на едно чувство 1929 - 1939 година. Докато Жан-Пол Сартр и Симон дьо Бовоар похапват тортички в кафенето на художниците в Берлин, Хенри Милър и Анаис Нин се наслаждават на диви нощи в Париж, а в Ню Йорк Ф. Скот Фицджералд и Ърнест Хемингуей се впускат в страстни любовни авантюри, по същото време Бертолт Брехт и Хелене Вайгел, Томас и Катя Ман са принудени да емигрират, за да се спасят. Това е моментът, когато в Германия на власт идват националсоциалистите, горят книги и започват издевателствата над евреите. 1933 година слага край на Двайсетте златни години на века. Флориан Илиес ни връща обратно в ... |
|
Моментни снимки на мъгливия свят."Ако в предишната си книга Сянката на петнистия кон Енчо Господинов сякаш беше по-сантиментално разтопен, повествувайки за любимите му Йордан Йовков и Уилям Фокнър, Ивайло Петров и Джером Селинджър, Йордан Радичков, Джон Стайнбек и Джон Ъпдайк, мечтаейки, че духовната възвишена аура на тяхното творчество може да облагороди суровата и цинична днешна действителност, то в книгата В кривото огледало на илюзиите авторът сякаш става малко по-скептичен, а даже на места и песимистичен. Изглежда най-вече го отчайва демагогията на съвременните медии, макар самият той да е част от ... |
|
Едно откраднато дете! Една мрачна тайна от войната! Ще успее ли истината да ги освободи? В мрачните дни на Втората световна война в малко норвежко градче се раждат две сестри, плод на немислимата любов на младо местно момиче и висш нацистки офицер. Но войната ги разделя, сякаш завинаги. И двете не знаят кои са истинските им родителите и нито една от тях не подозира, че има сестра. След повече от двадесет години едно предсмъртно писмо ще промени всичко, ще разкрие погребаната военновременна тайна. Една майка, един баща, две сестри - ще успеят ли да преодолеят болката от миналото, разстоянията и строго охраняваните граници, ... |
|
Изданието съдържа две произведения - Бягство от Балканите 1943 и Димитров не си хаби куршумите 1948. ... Уникален поглед върху събитията в България преди и след 9 септември 1944 г. Майкъл Пъдев (1915 - 1989) е роден в София с името Михаил. Завършва Американския колеж, след което работи като репортер, парламентарен кореспондент и международен редактор за столични вестници и за Радио София. През 1939 г. става софийският кореспондент на лондонския Таймс. При навлизането на германските войски в България (1940) е арестуван. Следват месеци в концлагера Гонда вода и бягство от България; през Турция и Египет се установява в ... |
|
Хунта е първият съвременен военен вулгарен роман в нашата литература. Това не е просто книга - това е експлозия от сурова истина, която ще разбие всякакви илюзии за войната и ще ви отведе директно в сърцето на хаоса. На страниците на книгата ще се сблъскате с бруталната реалност на източна Украйна - мястото, където корумпирани военни, наркотрафик, предателства и безмилостен хаос са ежедневие. Хунта е вик срещу: лицемерието на обществото, скрито зад крехката маска на цивилизоваността; илюзиите, които замъгляват истинския образ на конфликта; духовното разложение, което войната неизбежно носи със себе си. Веселин ... |
|
Познавах човек, който по време на пандемията се бе приютил и живял сам в изгорялата катедрала Нотр Дам дьо Пари. Но не измислен герой като Квазимодо, а реален - от плът и кръв. Преди да почине, той ми довери, че е оставил таен знак някъде в недрата на храма и сега ще трябва да го търся по примера на Виктор Юго. Из прерията на Северна Дакота, където освен кукуруз, бизони и тук-там някоя ядрена установка друго не се намира, разнасях с пикап гюмове със семе от бик в течен азот и едно безжизнено каубойско тяло. В Люксембург се наложи да пия шампанско от ранни зори, макар да помня онази крилата фраза, че сутрин шампанско ... |
|
"Стилът на Хитлер, Мусолини и Сталин персонализира тоталитарното им управление и е продукт на тяхната властова култура. Представата за демоните в историята е крайна и противоречива като същността им - гротескна и кичозна, но и респектираща и ужасяваща. Стилът на диктаторите помага за техния възход, но и допринася за тяхното падение - морално и физическо. Този стил не умира, а се възпроизвежда периодично и затова трябва да бъде демаскиран и диагностициран. Опитахме се да направим тъкмо това." Любомир Стойков Проф. Любомир Стойков последователно извайва образите на тримата диктатори и съгласно фройдистката ... |
|
"Никулин извърши истински подвиг в най-високия, християнски смисъл на тази дума. Той каза на своите съотечественици Истината. Написа неголяма книга, но след публикуването ѝ читателите станаха други хора. Да признаем правотата на Никулин, означава да признаем за лъжливи и безсъвестни всички упорито налагани представи за изминалата война, превърната в наши дни в основен идеологически символ. Никулин нагледно показва, че съветската власт е воювала с външния враг така, че да превърне една свещена война в масово изтребление на руския народ в името на спасяването на партийната номенклатура." Кирил Александров, ... |
|
"Мария Степанова без съмнение отваря нова глава в историята на руската проза. [...] Този роман трябва да бъде прочетен от всеки." Томи Хутунен, Helsingin Sanomat "Тези, които са чели дебютния роман на Степанова В памет на паметта, ще разпознаят пищния символизъм, звънките изречения и изобилния поток на мисълта и в новата ѝ творба. Фактът, че Степанова е поет, е очевиден не само от ритъма на текста, но и в неустойчивата, съноподобна атмосфера на нейната проза.... Мнозина са споделяли подобни наблюдения относно Русия, но Степанова притежава умението да превръща анализа на тоталитаризма в приказен ... |
|
В този том са събрани текстове, публикувани между 1990 и 2000 г. в легендарната рубрика Бустина ди Минерва - Кибритчета Минерва, която Умберто Еко (1932 - 2016) списва в сп. Еспресо в продължение на повече от три десетилетия и се изявява като ярък публицист, прозорлив анализатор, политически и социален коментатор. Пъстрата мозайка на живота, чувствата и мислите на хората от 90 -те години на миналия век през присмехулния, ироничен, саркастичен, но и дълбоко хуманен поглед на Еко. Размишления за големи и малки събития, за италианското общество и цялото човечество, за медиите, за съвременните технологии, за съдбата на ... |
|
Текстът на тази книга е на едно шестнайсет-седемнайсетгодишно момче. Неговото намерение е било още тогава да напише своите житейски мемоари, както ги нарича. Изменчивостта и несигурността на спомена са първият проблем, пред който се изправя, но не единственият. Множество случки и събития ще го отклоняват от намерението му и сами ще се превръщат в спомени. Сюжетът се движи между възможностите на едно разтрогнато и отново намерено приятелство, една несподелена и друга разрушена любов. Действието се развива в кратък отрязък между февруари и юли 1988 г., последната преди една преломна за автора, България и света година. В ... |
|
"Според древните римляни спомените подлежат да бъдат навреме записани за размисъл над поуките: Думите отлитат, написаното остава... Простият помни, а умният записва. Ние българите също подценяваме трайното въздействие на дочутото чрез слуха: През едното ухо влязло - през другото излязло. Гласът на разума обаче не бива да заглъхва и час по-скоро преживяното и премисленото минало трябва да се предаде на поколенията чрез писмени знаци. Ако сме забравили нещо, то заблуждаващо е успокоението, че е било незначително и не си е заслужавало изобщо да го запомним." Акад. Георги Марков ... |