"Остров Сахалин" е диагноза на нечовешкото в човека. Започва като пътепис, продължава като енциклопедия и се разгръща като картина на страданието. Чехов пише книгата след пътуването си дотам през 1890 г. и три месеца живот сред осъдените заточеници. За някои изследователи именно Сахалин изиграва съдбовна роля в живота на писателя, защото влошава и без това разклатеното му от туберкулоза здраве. Самият Антон Павлович пък признава, че пътуването до острова оказва огромно влияние върху всичките му следващи съчинения. Писано в края на XIX век, това произведение и днес остава актуално със своя болезнен вик за ... |
|
"Мъжете лъжат безкористно и всеотдайно. Защото искат да направят несъвършенствата на живота по-поносими. И няма начин това да им се зачете за грях. (Феромони) Човек като мълчи, какво като знае и десет езика. (Зуброва трева) Различните видове птици живеят по-лесно заедно, отколкото бозайниците, но значително по-шумно от тях. (Ноев ковчег) А вътре ситни моята бабичка и мълчи. Толкова ѝ е омръзнало да се кара с мене, че като ме види, въздиша. (Бракониери) Изглежда по-лесно живееш, когато загубиш тези, с които си разговарял, отколкото, когато си отиде този, с когото дълги години сте мълчали заедно. (Прераждане) ... |
|
Сборник с хумористични разкази. ... "Когато бях на 30, хумористичните разкази ми се виждаха лесна работа. И ги пишех почти на кило, без много да му мисля - може би по един седмично.Сега, когато съм на 2 х 30, работата не изглежда тъй проста. Колкото по-дълго пиша, толкова по-трудно ми се получават кратките разкази. От много лутания из лабиринта от думи съм се докарал до онова положение, за което пее блусарят Камен Кацата в парчето Боли ме главата: "Забравил съм к'во търся, но не е к'во да е...". Всъщност, не съм забравил - търся онзи хумор, дето ръжда не хваща. Ръждата на времето е най-големият ... |
|
Някой трябваше да разкаже как е започнала войната. Да опише чистото зло като най-незаличимата мръсотия в този свят. Бялата дама от Сергей Лебедев е роман за истината, която нито една пропаганда не може да скрие - корените на омразата, предизвикала войната в Украйна, са дълбоки. Те са част от земята и въздуха в Донбас, посадени са много преди да се стигне до изстрелите, свалените самолети и безпощадните убийства. Злото има имена, а жертвите му - не. Разтърсващ роман за битката между светлината и тъмнината, разгръщаща се пред очите ни. ... |
|
Държавата като казарма и казармата като държава - това е най-кратката характеристика на романа. Героят е принуден да изтърпи абсурдите на трудовашката служба в общество, съставено от маргинали (малцинтсвени и социални), командвани от офицери, които не различават добро от зло. Тук честта и моралът се заменят с подчинение, боят не е отменен, стига и до садизъм, извращенията не се наказват - свободата е робство ( Оруел ). Автобиографичният разказ се проектира върху широк времеви фон, героите имат сложни съдби, всяка от които е посвоему уникална. Сюжетът лъкатуши из миналото и настоящето, взира се в детайлите от живота - ... |
|
"Имена, събития, дати - тук всичко е истинско.Измислих само онези детайли, които са без значение за разказа. Следователно, всякакво сходство между героите на книгата и живите хора са злонамерени. Всяко художествено съвпадение пък е непредвидено и случайно." Сергей Довлатов С това въведение започва може би една от най-важните книги в творчеството на един от най-интересните руски писатели от втората половина на ХХ век Сергей Довлатов. Избягал от Русия, той се установява в Ню Йорк през 1978 година, където живее до края на живота си. Построена върху личния опит на автора като надзирател, книгата показва как ... |
|
Днес, когато е ударил часът на хищниците, нещата се развиват така, че всичко, което трябва да се уреди, ще се уреди, но с огън и меч. Тази малка книга представлява разказ за тези факти, описани от гледната точка на ацтекски писар - по-скоро с образи, отколкото с философски понятия и идеи, с цел да се улови духът на един потъващ в бездната свят и да се представи ледената завоевателска хватка на друг, който заема мястото му. Джулиано да Емполи ни представя един колкото вълнуващ, толкова и хладнокръвен коментар на своите пътувания в страната на властта - от Ню Йорк до Рияд, от централата на ООН до могъщия Мохамед бин ... |
|
Сюжетът на Какво можем да знаем (2025) ни отнася в бъдещето, в една Англия на XXII век, залята от придошлото вследствие на глобалното затопляне море, където на оцелели острови и архипелази животът все пак продължава, а един университетски учен е тръгнал по следите на изчезнала поема, написана през XX век, преди настъпилия хаос на планетата. Докато обикаля архивите и местата, където са се разхождали неговите герои - поетът и любимата му съпруга, на която е посветил поемата, ученият открива много повече, отколкото е очаквал - и безусловна любов, и подло предателство, и вярно приятелство, и грозно престъпление. Навлиза в ... |
|
Второ допълнено издание. ... Смешната народопсихология на съвременните българи в една книга! Бай Ганьо е жив, само е сменил потурите с "марков" анцуг. В този безподобно смешен и напълно реалистичен сборник ще научиш: Какъв е плейлистът на българската сватба? Кои са по-неприятни – българските интелектуалци или българските инфлуенсъри? Как България ке се оправи през 2030? Как да станем популярни във Фейсбук, защото това е най-важното в тоя живот. И още много забавни, понякога тъжни, често вбесяващи, но проницателни наблюдения за това чудо на природата – българина! ... |
|
Сборникът Разбивка включва някои от най-ярките творби на Дейвис. Те се отличават с прецизен език, психологизъм, анекдотични моменти, немалка доза абсурдност, извлечена от елементарни житейски ситуации. Дейвис е бивша съпруга на писателя Пол Остър и част от разказите ѝ съдържат явни препратки към техния съвместен живот. ... |
|
Този път Юнасон ни пренася в Швеция от средата на XIX век - времена на глад и мизерия. Семейство Улсон държи свинеферма насред земите на злобния и завистлив граф Билкегрен. След смъртта на свинаря графът решава, че е настъпил моментът да сложи ръка върху имота му - и е готов на всичко, за да го получи. Но синът на свинаря, Алгот Улсон, е от друга порода - умен, изобретателен и твърдоглав. От баща си наследява само един кон и... казан за местната алкохолна напитка бренивин. Скоро в цялата област се говори за чудодейното лекарство на Алгот срещу мрачни мисли. Междувременно той се запознава с майстор-печатаря Хелмут ... |
|
Неуспехите в съдебните зали никога не са окончателни, но винаги са страстни. "Единствено съдебната зала пази и съхранява адвоката. Помага му в изграждането на онзи неотменен стремеж към истината, на която се е посветил. А тя се постига чрез адвокатската пледоария, която трябва да бъде смела, силна, отчетлива и категорична. Да е с ясни хоризонти на мисълта. Адвокатската пледоария е изграден морал. Тя е послание за справедливост. И тъкмо затова адвокатът трябва да бъде дълбоко свързан със своето призвание. Забележителните римски адвокати приключвали своите пледоарии с думите: "Казах (Dixi). Съдии, чухте. Казусът ... |