Алекс Волков е дявол с ангелско лице и прокълнато минало, от което не може да избяга. Трагедия белязва живота му още в ранна детска възраст и определя пътя към отмъщение на всяка цена. В сърцето му няма място за никого. Но когато е принуден да се погрижи за малката сестра на най-добрия си приятел, дълбоко в него се пробужда нещо. Пукнатина. Пламък. Огън, който е на път да опожари света му. Ейва Чен е свободен дух в плен на кошмари от детство, което не помни. Но независимо от тежкото си минало, тя никога не е спирала да вижда красотата в света около нея. Включително и в сърцето на мъжа, който не бива да пожелава. Най- ... |
|
|
Някои от тези разкази отдавна са станали част от собствената ни история, минали са граници, превърнали са се във филми. Сред тях са Сляпата Вайша, Обащиняване, Кристин, която маха от влака, Белите гащи на историята, Коледната душа на едно прасе, Закъснелият дар, Да търсиш Карла в Лисабон, Божури и незабравки, И всичко стана луна.... Първата история е писана преди 25 години, последната - миналата Коледа. Истории с предчувствие за чудо, както казва Гаустин - за любов и разминавания, за влакове и гари, за последните 8 минути и 19 секунди на Земята, защо е важно да търсиш и да не намираш една жена. И как в някои разминавания ... |
|
|
Протестантското малцинство у нас има своята палитра на богословски идеи, литературно творчество и естетически критерии, които го отличават (но не и противопоставят!) на останалите християнски вероизповедания. То бележи близо двувековна история в България. Изградило е свои християнски традиции. Има специфичен аромат на духовните възприятия и богопоколение. Притежава особен афинитет към поезията и музиката. Не е за пренебрегване историческият факт, че при първия български превод на Библията, която е основата на протестантската вероизповед, взема активно участие възрожденският поет Петко Рачов Славейков, а за текстове на ... |
|
|
Лос Анджелис, детството, зрелостта, остаряването, умората, баровете, самотата, сексът, безпосочният живот - ето темите в "Седемдесетгодишно в собствен сос", последната публикувана приживе творба на Чарлс Буковски (1920 - 1994). В сборника се редуват остри разкази и задъхани стихове, а действащи лица са приятели по чашка, свои и чужди жени, несретни сервитьорки и истерични домакини, безнадеждни пияници и отчаяни бездомници, комарджии и престъпници, знаменитости и смачкани хорица... ... |
|
|
Първият случай на Хана Вестер. Два мъртви вълка. Кървава гангстерска разправа. Безпощадна наемна убийца. За няколко денонощия животът в иначе спокойния шведски град Хапаранда, разположен далеч на север, се преобръща надолу с главата. Когато в стомаха на единия вълк са открити човешки останки, полицайката Хана Вестер предусеща, че я очаква лято като никое досега. Не след дълго става ясно, че останките са свързани с провалена наркосделка на границата между Швеция и Финландия, завършила с трупове. Но как жертвите са се озовали в горските покрайнини на Хапаранда? И къде са се дянали дрогата и парите? Хана и колегите ѝ ... |
|
|
Книгата няма да разкрие зорко пазени тайни. Целта ѝ е да проумеем най-после, че мъдрите владетели са само в приказките и в сценариите на кукловодите. И че сънят на разума ражда само и единствено чудовища."Очевидно зад завесата бе кипял неуморен труд: след дълго изгнание, през девет земи в десета, в театъра беше върнат Царя. Накичиха го със златотъкани одежди, дадоха му корона и скиптър. Сложиха му и пъдар, да го пази, следи и донася. Царя бе роднина с другите монарси по света и съученик на приказно богатите източни шейхове и те много го тачеха. С тяхна помощ лесно щяха да се върнат ситите времена на мъдрия ... |
|
|
Как Томас Бернхард става Томас Бернхард. Причините били опустошителни - интернатът бил затвор, градът - смъртоносна болест, войната била ужасна, а дядото му говорел само за велики неща, за Моцарт, Рембранд и Бетовен. Причините били разрушителни и оставили неизличими следи в живота и в творчеството на Томас Бернхард. Томас Бернхард пише пет книги, които представят голяма част от биографията му. Причината. Един намек представя живота на ученика, който от тринайсетата до петнайсетата си година посещава гимназия в Залцбург, но от самото начало мисли за самоубийство, тъй като не може да приеме възпитателните методи на ... |
|
|
"Лудите и пияниците са последните светци на тази епоха." Чарлс Буковски Чарлс Буковски се обръща към бутилката в тази откроветелна колекция от поезия и проза, която включва някои от най-добрите и най-трайни творби на писателя. Буковски използвал алкохола като муза и като гориво, конфликтна връзка, отговорна за някои от най-мрачните му моменти, както и за някои от най-радостните и вдъхновените. В "За пиенето" експертът на Буковски - Абел Дебрито събра най-дълбоката, забавна и запомняща се работа на писателя за неговите възходи и падения с трудните неща - тема, която позволи на Буковски да проучи ... |
|
|
Едно детство през време на войната, разказано от Томас Бернхард. Томас Бернхард пише пет книги, които представят голяма част от биографията му. Книгата "Дете" е разказ за детските му години, началото на края, което започва с едно голямо мъчение, със срама от извънбрачното раждане, за да последва години наред упрекът на майка му: "Ти ми разруши животьт". Това е спомен за години, изпълнени с много ужас, и години на война. Това е време далеч от идилията, макар да има и моменти на силни емоции. И то преди всичко благодарение на любимия дядо, който до голяма степен формира живота на малкия Томас." ... |
|
|
В стената на бистрото в Трите бора е зазидана карта, която сто години тъне в мрак и чака да я открият. Когато най-сетне я изваждат на дневна светлина, жителите решават, че са попаднали на любопитна, но безполезна вещ, лишена от всякаква стойност. Ала колкото повече се взират в нея, толкова по-странна започва да им се струва. След като я подаряват на командир Гамаш при встъпването му на новата длъжност, картата отвежда бившия главен инспектор до смущаващи тайни. Среща го със стар приятел и още по-стар враг. Принуждава го да отвори врата, през която иначе не би минал. В Академията на Surete Арман Гамаш попада на четирима ... |
|
|
"Лавър" на Евгений Водолазкин (2012) е една от най-успешните руски книги на десетилетието. Романът е преведен на повече от тридесет езика. "Гардиан" го поставя наравно с произведенията на Ф. Достоевски, У. Голдинг и Дж. Ъпдайк, а "Хъфингтън Поуст" го определя като "трудно и блестящо четиво, несъмнен шедьовър". Някои критици сравняват Е. Водолазкин с Умберто Еко, а "Лавър" - с "Името на розата". Времето в този "неисторически роман" е накъсано, дори низвергнато, включително чрез езика. Органично са преплетени различни езикови пластове и епохи: ... |
|
|
Как се променихме за 5 години? Книгата хвърля поглед назад през рамото на 101 публицистични текста, писани от Стоян Николов - Торлака в седмичната му рубрика за сайта Биволъ от 2015 г. насам. "Призванието на журналистиката е да бъде опозиция. Трябва да посочва грешките и да задава неудобни въпроси." - твърди авторът. И именно такива са текстовете му. С прецизността на скалпел извършват разрези на болните места, а с размаха на писателското перо представят образи, иронизират, анализират, правят аналогии, търсят отговори. Припомнят ни за битките, за вятърните мелници, за надеждите, за силните на деня. И макар и ... |
