Прекрасно знам какво си представят повечето от вас, когато се заговори за евреи: сещате се за алчни банкери, стиснати богаташи, противни лихвари или, по друга линия, за хора, които сляпо се придържат към някакви отдавна овехтели традиции и практики, чиито смисъл и те самите не схващат. Разбирам ви: най-лесно се разсъждава с помощта на клишета. Но ако поне за момент се опитате да излезете от тях, ще видите, че има много, много, много други евреи. Това са радикалните реформатори, за които ви говоря. Тези, които късат безжалостно с традициите и възвестяват идването на нещо напълно различно – Карл Маркс, Зигмунд Фройд, Голда ... |
|
|
Матилде е успешен пластичен хирург и отваря частна клиника. По всичко личи, че е на прага на бляскава кариера. Като жена може да се каже, че е преуспяла: умна, комбинира бизнес нюх с високи морални стандарти, щастливо омъжена е и има интелигентен шестнайсетгодишен син, но външността понякога лъже. Вечерта, когато трябва да празнуват откриването на клиниката, Матилде осъзнава в какъв капан е попаднала и как професионалните успехи не компенсират останалото. Остава сама за още едно питие на бара и я заговаря непознат мъж, за когото тя очевидно не е непозната... Според Матилде хората се занимават със съпруга ѝ. Той е ... |
|
|
Фатална автомобилна катастрофа с гръцки бизнесмен, преобърнала живота на младата му съпруга - българска журналистка. Сурова истина, изплувала на повърхността. И смело навлизане в дълбините на родовата история, в които тя ( Катерина, Жената, Пречистващата се) търси себе си и от които изтръгва енергии за справяне с болката... Това е само сюжетната рамка на романа "Гръцко кафе". Сплитайки автобиографично и фикционално, историческо и интимно, той дръзко разтваря пластовете на времето и се вглежда в разломите му, спотаили първични сили, стари конфликти и стереотипи. Всъщност "Гръцко кафе" е разказ за ... |
|
|
Людмил Станев (1959) е български писател, публицист, сценарист, медик по образование. Автор на книгите "Няма такава книга", "Неприятният татарин", "Ненакърнимо", "Малка нощна приказка" (награда "Христо Г. Данов" за детска литература, съвместно с илюстратора Красимир Добрев), "По-малко". Последната му публикувана книга е от 2008 г. – "Приятели мои". "За цяло едно поколение появата на Людмил Станев е вече само история. Завиждам на това поколение, което ще го открие едва с това издание. И съм сигурен, че то ще преживее това, което и ние преживявахме с ... |
|
|
"Числото 33 обикновено се асоциира с онази възраст, която човеците наричат Христова. Две трети от стихотворенията в тази книга са писани преди и около трийсет и третата ми годишнина. Възможно е някои приятелски настроени критици да кажат, че тези стихотворения са най-хубавото, написано от мен. Няма да им противореча, само ще се изразя другояче – това са стихотворенията, които (с две изключения) няма да бъдат включени в още незавършените книги "Русенски албум", "Посвещения и епитафии" и "Недоизречения". Впрочем подтикът за това издание дойде от Божана Апостолова, за което ѝ ... |
|
|
Сънувам, че... Вземам кухненския нож и си отрязвам един пръст. Най-после и аз имам нещо свое. Останалото ми тяло е ничие. Иван Кулеков Мисля, че... С един уличен саксофонист си говорихме за пустия му живот. – Има трима музиканти, с които мога да свиря – каза ми той и запали цигара. – Единият живее във Франция, другият в Щатите, третият в Австралия. Събираме се по фестивали веднъж на няколко години и свирим час-два. Вече съм на шейсет и четири, а съм живял седем-осем часа. Иван Кулеков ... |
|
|
Написан преди три десетилетия, романът "Бащата на яйцето" е посрещнат от читателите с множество тълкувания: "Роман с разтърсващи болезнени видения"; "Модерна приказка, митологична притча или нов вид фантастика?"; "Произведение, отвъд жанровете, което стъписва с размаха на въображението..."; "Търсения, които побират най-актуалните болки и проблеми на човека, заел се да открие нова спасителна етика..." Роден от изстраданата вяра на един поет в хуманното, днес, във време на войни и конфликти, които изглеждат фантастни, "Бащата на яйцето" провокира отново със ... |
|
|
В краткия си живот Борис Виан (1920 - 1959) е бил инженер и изобретател, музикант, автор на песни и певец, сценарист, драматург и актьор, поет, преводач и романист. Лиризъм, сюрреализъм и абсурдизъм се съчетават в неговите творби, които взривяват действителността, отърсват я от всякаква делничност и я преизграждат - фантасмагорична, гротескна и жестока. ... |
|
|
"Градината на боговете" е третата книга на Даръл за времето, когато пребивава заедно със семейството си на остров Корфу преди Втората световна война. Първите две от трилогията - "Моето семейство и други животни" и "Птици, зверове и роднини" - жънат такъв успех в световен мащаб, че той без притеснение продължава сагата на своето семейство на острова и го превръща в едно от най-любимите семейства на света. Ето какво казва авторът:"Опитах се да опиша близките си такива, каквито ги виждах тогава. Смятам обаче, че някои странности в поведението им ще станат по-обясними, ако изтъкна, че по ... |
|
|
"Това е книга на постоянното себевглеждане, себепреоценка, на нарастващото съмнение от радикалните решения по изминалия път, за неясното бъдеще и смътното усещане за крушението на един свят, както и за плашещата неизвестност на идващото. Самият Левчев в една от предишните си книги има герой, който загива, но не избягва от Помпей. Помпей в случая е символ на един привлекателен с патриархалността и величието си свят, уви изчезнал безвъзвратно. И в "Самосън" има такива внушения. Привличат го свещените сенки на миналото и в същото време го плаши бездънната самота. Постоянният въпрос, който присъства в почти ... |
|
|
Истинска история за оцеляването. Марина Немат разказва разтърсващата история на живота си в Иран по време на Ислямската революция на аятолах Хомейни. През януари 1982 година тя е едва на 16 години, когато е отведена в прословутия затвор Евин в Техеран. Дотогава животът ѝ се върти около училището, книгите, летата край морето и любовта ѝ към Андре, когото среща в католическата църква. Но когато часовете по математика се превръщат в проповеди на Корана и в безкрайна политическа пропаганда, Марина не може да замълчи. Скоро след това е арестувана с още стотици младежи и е бита до безсъзнание в Евин. Осъдена на ... |
|
|
Том десети от поредицата "Вера Мутафчиева - избрани произведения" ... Откакто се помня, писането е било мое съвсем всекидневно занимание. Съдейки по производството ми, някои смятат, че работя бързо, леко. Не е вярно. Просто имам навика да работя по много - това ми остана за спомен от ония години, когато се изхранвах с научноизследователски труд. При такъв труд почивка няма, няма и очакване на вдъхновение, длъжен си да го предизвикаш сам. По-точно - длъжен си да предизвикаш в себе си способността да пишеш и днес. Това е рефлекс за цял живот, стереотип, както казват сега. Вера Мутафчиева е автор на над 30 ... |
