Второ допълнено издание ... След Освобождението през 1878 г. България изпитва остра нужда от специалисти в различни области. За да помогнат за изграждането на държавната сграда на възвърналата се към нов живот българска държава, във времето на бурното развитие на чешката индустрия през ХІХ век, когато възможностите за реализация в Чехия никак не са малки, в България пристигат много чехи, мотивирани от искрено съчувствие към съдбата на славянските братя. Възпроизвеждането на епизоди от живота на Рудолф Турн-Таксис и Антон Бернкопф от гледна точка на българското обществено развитие и в контекста на общото чешко присъствие в ... |
|
|
От Парижкия конгрес (1856 г.) до Ньойския договор (1919 г.). Историята на Източния въпрос, на съдържащите се в него сложни противоречия между великите сили, на националноосвободителните движения, свързани с разпадането и наследството на Османската империя между края на XVIII век и Първата световна война, съставляват част от нашата народна история. В историографията ни няма по-пълно изследване и описание на този период от нашата история. Този труд се основава върху голям брой най-важни документи и реални исторически факти, характеризиращи онова време. Има основание да се твърди, че това е действителният и точен прочит на ... |
|
|
Сборник с изследвания в чест на 75-годишнината на доц. д-р Огняна Маждракова-Чавдарова. ... Изследванията в чест на доц. Огняна Маждракова-Чавдарова са оформени като сборник, посветен на многоликата тема за прехода на българите през ХІХ и началото на ХХ в. от традиционното средновековно общество към модерния свят. С богатството от повдигнати въпроси и разработени проблеми сборникът отразява съвременното ниво на историческата ни наука по въпросите на Българското национално възраждане. В него участват както утвърдени специалисти от водещите научни звена и регионалните исторически музеи в страната, така и млади ... |
|
|
Монографията е етноложко изследване на специфичното експониране на репродуктивните и вегетативните цикли в традиционната култура. Негов обект са сезонната ритмичност на поредните раждания в част от живата природа (при домашните животни и културните растения) и съотнасянето им с ритъма на човешкото възпроизводство. Чрез ритъма на живота се търси спецификата на българската култура в потока на балканската традиция, в която са отпечатани изконните поминъци на народите от региона – земеделието и овцевъдството. В книгата е използван материал от традиционната култура на българите, на други балкански народи и на балканските ... |
|
|
Монографията представя развитието на българо-унгарските научни взаимоотношения в различни области на хуманитаристиката (историческата наука, археологията, етнографията и езикознанието), а също така и в биологическата наука (ботаниката и зоологията) през XIX в. до средата на XX в. Въз основа на предимно неизползвани досега извори е проследено творческото взаимодействие между български и унгарски учени - пътищата, формите и аспектите на тяхното общуване и неговите реални приноси за българознанието, респ. Унгарознанието, като част от общоевропейската наука. Пенка Пейковска, доктор по история (1995), научен сътрудник в ... |
|
|
Открийте своята идентичност! Тази книга ще промени представите ви за Европа, в която живеем, ще вложи нов смисъл в понятието Стария континент и ще преобърне разбиранията Ви за конфликтните зони. Основните акценти в нея са абсурдното противопоставяне между християнство и исляма, опасната за бъдещето на континента манипулация на етническа и религиозна основа и очертаващата се трансформация на национални и етнически идентичности в резултат от безпрецедентното застаряване на европейското население, нарастващата имиграция и липсата на граници."Книгата е актуална, привлекателна със своето съдържание и ценна за ... |
|
|
Публикуваният ръкопис е свързан с историята на най-значимото дело на Димитър и Константин Миладинови – техния сборник „Български народни песни“. Ръкописът е запазен в архива на руския славист Измаил Срезневски. За Петербургското Археологическо дружество, чийто член е Срезневски, Константин Миладинов е съставил в края на 1858 г. записано на кирилица представително сборниче. Желанието му е било да покаже многообразието на целия сборник, но акцентът е сложен върху юнашките песни (514 от 830 стиха). От голям интерес са бележките на Константин Миладинов към песните. Те са 215 и съдържат: превод на руски на редица думи ... |
|
|
Иванка Йорданова Гергова е ст.н.с. I ст., д.изк. в Института за изкуствознание при БАН. Завършила е специалност "Изкуствознание" в НХА "Николай Павлович" в София. Докторската ѝ дисертация е на тема "Иконостасът в българските земи през XVI-XVIII в." (1985). Темата на дисертацията ѝ за научна степен Доктор на науките е "Култовете на българските светци през Възраждането" (2005). Занимава се с проучване на българското и балканското изкуство, свързано с християнската църква от периода на османската власт (XV-XIX в.) - дърворезба, живопис, архитектура, графика, въпроси на ... |
|
|
Български народни песни от предсторическо и предхристиянско време открити в Тракия и Македония. ... Мнозина имат някаква, повече или по-малко достоверна представа за "Веда Словена". Така, накратко, хората наричат сборника български народни песни, съставен и издаден от Стефан Веркович. Съставител и издател на този сборник е роденият в Босна хърватин, фолклорист и етнограф, нумизмат и любител-археолог, колекционер и общественик Стефан Илич Веркович, известен още като "Антикаджията". През 1865 г. Веркович се захваща със събирането на народни песни, от групата на т.нар. мъжки, трапезни и юнашки песни. ... |
|
|
Професор Петър Димитров Ангелов, д.и.н., е дългогодишен преподавател в Историческия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" и в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски". Автор е на редица студии, статии и учебници, както и на монографиите "България и българите в представите на византийците", "Средновековната българска дипломация", "Чуждите народи в представите на средновековния българин", "Слуховете в средновековна България". В тази книга са представени хронологично най-важните исторически събития и личности от Българското средновековието. ... |
|
|
Към формиране на реципрочния образ. ... Византийската империя е предопределена от географското си разположение да посредничи между Европа и Близкия изток, но и да трябва да се съобразява постоянно с противниците си и често да води войни на два фронта. Официалната идеология дефинира империята като сърцето на християнския свят, избрания съд на Божието благоволение, отвъд който всичко останало е периферия с различна степен на важност и цивилизованост. С течение на вековете империята, наследница на древния гръко-римски свят, ще трябва да премине през различни сложни взаимоотношения със своите непосредствени или по-далечни ... |
|
|
Спомените на Велчо Велчев разкриват интересни моменти от зората на модерна България. Те започват със срещата на малкия Велчо с Васил Левски, преминават през разказа за патриотичната инициатива на българските студенти в Европа по време на Сръбско-българската война и представят важни етапи от строителството на съвременна България - законодателството в края на ХІХ и началото на ХХ в., политическите сблъсъци на партиите с княз Фердинанд, обявяването на независимостта и Балканските войни. Позицията на водещия ни журналист от онова време разширява представите за националната ни идентичност. Велчо Т. Велчев е роден в ... |
