Едно поколение от автори в австрийската литература - Роберт Шиндел, Роберт Менасе и Дорон Рабиновичи се самоопределя с погледа си към историята като поколението Ангелус Новус, повлияно от наблюденията на Валтер Бенямин за ангела на историята: "Има една картина на Клее, която се нарича Ангелус Новус. На нея е изобразен ангел, който изглежда така, като че има намерение да се отдалечи от нещо, в което се е вторачил. Очите му са изхвръкнали, устата му е разтворена, разперил е крилата си. Така трябва да изглежда ангелът на историята. Той е обърнал лика си към миналото. Там, където ние виждаме низ от събития, той вижда ... |
|
|
Вика Лугару - писателка, която има слава, пари и пълна липса на скрупули, се събужда един ден не в собственото си легло, а заключена във влажно мазе и изправена пред загадката кой е неизвестният ѝ похитител. Всички потенциални врагове, които прехвърля през ума си, са всъщност нейни приятели, върху чиито съдби се градят успешните ѝ книги. Но кой от заподозрените е достатъчно луд, за да измисли такова отмъщение? Чия тайна, превърнала се в сюжет и публично достояние е в основата на престъпния план? През дългите дни на пленничеството тя успява да оцелее физически благодарение на оскъдните хранителни запаси, които ... |
|
|
Оглеждайки темелите на българския оперен театър, неговата вековна същинска природа, венчана като че ли до гроб за традиционния психологически обоснован "театър на преживяването", наемам се без угризения да твърдя, че извършеното от режисьора Стефан Трифонов е не само история. То живее в плът и кръв и в днешните оперни върхове на българина. И се търси, цени и понякога осъзнава поне колкото в неговото време. Проф. д. изк. Розалия Бикс ... |
|
|
Кристофър Бъкстон e роден в семейство на режисьор и актриса. Учи в католическа гимназия и живее в пансион. След като завършва Кентския университет, работи като учител в Португалия, Норвегия и България. Преподавател е по медии и комуникации в колежа в Брейнтрий. С пристигането си в България през 1977г. Кристофър Бъкстон се влюбва в страната, нейната история и култура и преди всичко в бъдещата си съпруга. Поддържа близки контакти с България и преживява много от драматичните и обрати през последните 30 години. Има дъщеря и син. Първият му роман "Далече от Дунава" е публикуван през 2006 г. Сега авторът е отдаден ... |
|
|
Васил Попович (1833-1897) е най-значителната непозната фигура в литературния и обществения живот на българите от втората половина на XIX в. Той стои в началото на възрожденската белетристика, драматургия и изкуствознание, пише стихове и статии, участва в основаването на Българското книжовно дружество. След Освобождението отново е сред изявените литератори и общественици. Трудът разглежда редица неизвестни негови произведения и представлява първи цялостен прочит на творчеството на В. Попович. ... |
|
|
В книгата "Малки тайни" Горан Маркович представя Белград в мрачни, трудни исторически времена като космополитна, културна метрополия, подчертано жизнен творчески център, в който през второто и третото десетилетие на ХХ век заедно творят и белогвардейци, и евреи, и сърби, и много други националности, както и хора от различни обществени прослойки и сякаш в този странен и естествен космополитизъм на Белград се крие тайната на неговата жизненост… Тази своеобразна хроника започва с решението на милионера Петър Радованович, чиято съпруга е изчезнала една зима на ски в Бад Клайнкирхен, да създаде театър. Краят на този ... |
|
|
Продължението на романа "Вчера" ... Всеки има своето "вчера". Там е първата любов, първото разочарование, първото приятелство и първото предателство. Първата среща със смъртта и първите стъпки по загадъчния, пълен с неизвестности път, който по-късно ще наречем "свой живот". После идва зрелостта. Праймтаймът на нашите дни. Най-силните ни години, отредени от безмилостно изтичащото време за осъществяване на мечтите, за реализация на намеренията, за себедоказване и реална защита на принципите ни, на разбиранията ни за смисъла на човешкото присъствие, за морал, чест, достойнство, лична и ... |
|
|
"С годините ми става все по-трудно да пиша истински разкази. Вестникарски и други текстове - да, но истински разкази, които за миг ти отварят пролуки към други, огромни светове - такива разкази ми е все по-трудно да пиша. Но все пак опитвам. Осемнайсете разказа в сборника "Градче на име Мендосино" са опитите ми от последните няколко години. Надявам се, че някои от тях са успешни." Деян Енев "Потърсих дъщеря ми по джиесема. "Къде сте, тате, сега?" Гласът и от другия край на земята звучеше удивително ясно, сякаш си беше до мен. "Сега ли? Ами точно сега минаваме с бусчето край ... |
|
|
"Лигите на дявола", така наричали в Аржентина паяжините, които есен се носят по въздуха; това го разказва Хулио Кортасар в едноименния си разказ, по който по-късно Антониони направи прочутия си филм "Фотоувеличение". Постоянно си мислех за това, докато четях романа на Христо Карастоянов "Паякът" - една книга, изплетена по всички правила на тези нежни капани, които подсказват повече за самота, отколкото за кръвожадност. Така се случва и с героите на Карастоянов, които са оплетени в самотния лабиринт на 90-те години от миналия ХХ-ти век и началото на сегашния ХХІ-ви. Лабиринт, който е по- ... |
|
|
В новата си книга Елена Алексиева примамва читателя в един опасен свят, в който зловещото и забавното вървят ръка за ръка. Посоката е неизвестна, а познатото сякаш на всяка крачка залага капани. Сред историите, които „Синдикатът” разказва, са тази за пенсионирания британски полковник, напуснал родината си, за да заживее като жена; на група маскирани като животни деца, които си играят на отвличания с неясна идеологическа цел; на мъртъв герой от компютърна игра, пътуващ към отвъдното; на млада жена, която, в опит да си върне любовта на съпруга си, решава да се снима в порнофилм; на трудовата колония на Кранак, където ... |
|
|
Романът „Посока Сакраменто” е за объркването и невъзможността на изтерзаните човешки същества да установят близост, когато единственият им шанс е да покажат без страх ахилесовите пети на съществуванието си. Защото там, където и безмилостният Бог на българското всекидневие отказва да помогне, помага топлината на обикновеният приятелски жест. Романът разказва как хората се страхуват един от друг, как се затварят в гета, луксозни изградени или порутени от годините немара, в които гледат страшен филм. Как затварят очи на най-ужасните места, и как искат животът да продължи, а се страхуват. Разказва за тишината и тъмнината, ... |
|
|
Васил Кинов (1940-2010) е завършил славянска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. Работил е в БНТ, „Българска кинематография“, в. „Земеделско знаме“, в. „Век 21“, Столична библиотека. От 1992 г. до 1996 г. е културно и пресаташе в посолството ни в Полша. За преводи на полски писатели е награден с отличието „Заслужил деятел на полската култура“. Автор е на двайсет и седем белетристични книги. Превеждан е в единайсет страни. „Писма до мен“ е последната му книга, която излиза посмъртно. ... |
Книги
