Само човек, който стои на педя от лицето на Кадафи и се взира в мътния му поглед, привлечен от необяснима фаталистична сила, каквато се усеща от дъното на прясно изкопан гроб на близък човек, може да види, че под веждите му има татуировки. Вероятно белег от бедуинското му минало, когато са вярвали в заклинателната им сила, или някаква по-късна приумица на този фамозен генералисимус на маскарада. Наблюдавайки в англоезична среда Христо Стоичков да говори японски, човек лесно би изпадал в състояние, наречено от социалните психолози когнитивен дисонанс. Най-просто казано - гледаш и не вярваш на очите си. Вместо попръжни ... |
|
Под общата редакция на чл.-кор. проф. д-р Иван Гранитски и д-р Панко Анчев. ... Сън за щастие, Епически песни, На острова на блажените."Пенчо Славейков е един от най-сложните и противоречиви поети в българската литература от края на XIX и началото на XX век. И до ден днешен той не е приет еднозначно като значим и епохален творец, определящ характера и посоката на движение на българския литературен процес след Освобождението. Причината според мен е, че още не е разбран. Явлението П. П. Славейков показва, че българската литература окончателно е навлязла в своята модерност и затова толкова шумно и драстично ... |
|
След като един "повод за небе" (1993) "на 22" (2004), скрит в "апокриф за дъжд" (2004), прораства в "небе на 33" (2007), Азиз започва "околосветска обиколка на липсата" (2016), но междувременно установява, че земята е плоска и решава да я доведе до край поне на думи, които години наред, още преди да са видели бял свят, затиска между кориците на тази книга. Смазани под тежестта им, те я преброждат от кора до кора и като не откриват никакъв изход, се групират в стихотворения и започват да дебнат от страниците ѝ за читателски ръце и очи, по които да се изкатерят навън. ... |
|
"Властта на безвластните" е едно от основните произведения на Вацлав Хавел. Есето, което е прекалено амбициозно, за да бъде само есе, е замислено първоначално като политически манифест. Срещу обществената асистема на лъжата Хавел противопоставя "живота в истина", определяйки понятието като критерий за възможна политическа програма, но без амбицията за власт. Хавел е убеден, че обновяването на свободното общество не може да означава само завръщане в миналото, а "трябва да произлиза от човека, от човешката същност", че основата на реконстрнукцията е "отношението към самаия себе си, към ... |
|
Впуснете се в една невероятна история за любов и премеждията на живота на двама младежи поели по пътищата към Катманду. В края на шейсетте години на миналия век младите хора по света търсят кауза, за която да се борят. Техните родители са водели войни? Те ще бъдат пацифисти! Обществото иска само да консумира? За тях е важна само любовта! За Оливие и Джейн, двама младежи, които отхвърлят живота, който им се предлага, истината се намира на другия край на света, в Непал. Но независимо дали напускаш парижките барикади, или лондонската мъгла, пътищата, които водят към Катманду, са твърде дълги... ... |
|
Шест лекции относно недъзите на нашия век. ... "Европейската култура навлезе във фаза, когато се загубиха точните критерии за добро и зло, за истина и лъжа, а в същото време отделният човек се превърна в играчка на мощни колективни движения, изкушени в извращаване на ценното, в резултат на което ден след ден черното става бяло, престъплението - похвално действие, очевидната лъжа - задължителна за всички догма. На всичко отгоре езикът стана собственост на хора, притежаващи властта, и те монополизираха средствата за информация, за да променят смисъла на думите, както им е изгодно." Чеслав Милош, 1981 г. Чеслав ... |
|
"Йован Христич е един от онези тълкуватели и мислители, които чрез изкуството и неговите творби, умеят да достигнат до самата тайна на съществуванието. А и в своята поезия, и в своята есеистика има ред места, в които като древен мъдрец този модерен писател застава пред самите неща, докоснал се до същността на битието." Светлозар Игов ... |
|
Книгата е част от поредицата "Отвъд" на издателство "Жанет - 45". ... "Необикновена творба, която разглежда актуални и провокативни теми... Този роман ни напомня преди всичко, че Егърс е писател, и то писател от най-висока проба... Изключително постижение във вече твърде внушителната кариера на Егърс - и извънредно необходимо четиво." San Francisco Chronicle "Егърс е с глава над всички когато става дума за писане на прочувствени, социално отговорни книги, съчетаващи репортаж и фикция. Макар "Холограма за краля" да е художествено произведение... то въстава срещу днешното ... |
|
"С голи ръце лисица" е сборник с разкази, по чиито разклоняващи се пътеки се разминават страници, понякога за да се срещнат отново в различен етап от пътуването, наречено живот. Цяла една човешка минивселена се разкрива под внимателния и състрадателен поглед на авторовия Аз."Персонажите на тези разкази не са в центъра на повествованието, асе задържат в периферията, остават си по краищата на своя живот, на своя дом, на своята страна, те крачат край пътищата, в покрайнините на своята памет, по границата на обикновеното и разума, случва се да пътуват на стоп, ако някой спре, за да ги вземе. Аз ги взех в моята ... |
|
Годината е 323 преди Христа. Цар Александър Македонски, станал по-късно известен като Александър Велики, лежи отровен и парализиран в двореца си във Вавилон. Той е на тридесет и две години, негов учител е Аристотел, а войската му е най-голямата, която светът е виждал. В другия край на двореца е заключена Филис. Тя е готвачка в кралската войска, арестувана от новата власт. Прекарала е целия си съзнателен живот на бойното поле, дълго време като любовница на Александър. Кой е виновен за отравянето на царя? Филис ще продължи да живее, докато не напише всичко, което знае за Александър. Тя ни представя един богат и суров разказ ... |
|
Някои може би ще решат, че тази книга заслужава аутодафе. Други вероятно биха поискали да направят същото с нея, но заедно с автора. Това би означавало само едно - че стрелите на неговия присмех са попаднали право в целта. А тя, целта, се състои от всички онези, определящи себе си като политическа класа, изплувала след десетоноемврийския преврат. "Няма нищо по-убийсвено от смеха и от близнака му, присмеха, известен още под името сатира - пише авторът Георги Куфов. - Деспотите от всички времена са бягали от смеха като от чума." Никой не е пощаден от оръдейните залпове на неговите памфлети - депутати, министри, ... |
|
Лейла и Самира са сестри в тийнейджърска възраст, които живеят в Хелзинки, столицата на Финландия. Майка им е финландска шведка, която понастоящем изповядва исляма с преувеличен фанатизъм, тъй като баща им произхожда от Северна Африка. Майката носи хиджаб и се обгражда с тясна и сплотена група от други ислямизирани финландки, които се надпреварват да доказват своето благочестие, нерядко предизвиквайки смях. Възпитава дъщерите си в духа на традиционните ислямски ценности с очакването да бъдат омъжени за подходящи мюсюлмани. Същевременно обществото като цяло не е особено добре настроено спрямо момичетата. Расизъм, сексизъм ... |