Книжка от поредицата "Златно перо". ... В книгата са събрани "Ян Бибиян - Невероятните приключения на едно хлапе" и "Ян Бибиян на Луната" - първият български фантастичен роман за деца. Рошавият немирник Ян Бибиян се сприятелява с дяволчето Фют. Така попада в омагьосаното царството на Мирилайлай. След като побеждава злия магьосник, той има само една мечта - да полети към Луната. С конструирания от него междузвезден кораб двамата с Калчо се отправят към необятния Космос. Там те откриват неща, които надхвърлят и най-смелите им очаквания. ... |
|
През води и гори е една от най-популярните детски повести на Емилиян Станев. Тя разказва за необикновените приключения на двамата неразделни приятели - таралежа Бързоходко и костенурката Повлекана. Прокудени от убежището си, те трябва да се борят със змията Червената уста за новия си дом. Но радостта им не трае дълго. Грабва ги скандалния орел. Спасени по чудо от ноктите му, двамата приятели извървяват дълъг, осеян с опасности път, докато се завърнат у дома. В томчето ще откриете още Лакомото мече и други от най-хубавите приказки на Емилиян Станев. Книгата е част от поредицата за детско-юношеска класика - Златно перо ... |
|
"Ще ти разкажа една история, която знам от малък. Всеки път, когато я чуя, я харесвам все повече и повече." Така започва една от своите приказки големият писател Ханс Кристиан Андерсен и той толкова майсторски разказва всички свои истории, че вече сто години читателите от цял свят не престават да ги харесват. Сега е ваш ред, малки приятели, да се запознаете с тях и да преживеете вълнуващите приключения на техните герои. Книгата е част от поредицата Златно перо на издателство Хермес. ... |
|
Всъщност Точица се казва Луиза. През първите си години тя никак не растяла, затова я нарекли Точица. Продължили да и казват така, дори когато тръгнала на училище. Нейните родители са постоянно заети и не и обръщат много внимание. Добре, че Точица има с кого да си играе - Антон живее наблизо, а с него винаги е интересно. Антон умее много неща. С такъв приятел можеш да се впуснеш в най-вълнуващо приключение. ... |
|
Играта на Защо? е най-старата на света. Преди още да се научи да говори, човекът сигурно е имал в главата един голям въпросителен знак. Думите на Джани Родари обясняват добре как се е появила книгата Сто защо, в която поезия и проза, наука и фантазия съжителстват по много забавен начин. Стихотворенията в книгата са сто, а въпросите, на които авторът остроумно отговаря, са много повече. Книгата Сто защо е съставена от отговорите в стихове и разказчета на най-невероятни въпроси, задавани на Джани Родари от деца и родители, докато е водел две рубрики в популярен италиански вестник от 1955 до 1958 година. Книжката е част ... |
|
Книгата е част от поредицата за детско-юношеска класика - "Златно перо". ... В изданието са включени 20 от най-популярните разкази, разкриващи белетристичното майсторство на бележития български писател Йордан Йовков. Независимо от различната си тематика, всички те са пропити с вярата на автора в човека и в неговите скрити възможности да промени света, за да възтържествува доброто. Произведенията са подбрани от сборниците "Песента на колелетата", "Старопланински легенди", "Вечери в Антимовския хан", "Земляци" и "Ако можех да говоря", така че да бъдат в помощ на ... |
|
Книжката съдържа пет приказки на българския класик Валери Петров."Скок! Скок! Скок! - еленчето вече стигнало до полянката, надникнало зад една пряспа и кого видяло? Видяло Ванчо от III В клас. Той носел ските си на рамо. Спрял се, свалил раницата си и се навел да ги слага. Но докато си ги слагал, раницата се размърдала зад гърба му и почнала да се отдалечава. – Стой мирно! - казал ѝ Ванчо. И раницата се спряла на място. – Ще се спусна веднъж и ще се върна. Разбра ли? И раницата закимала, че е разбрала. – И тогава ще те покажа на всички. И раницата заподскачала радостно. А Ванчо се плъзнал надолу със ските и ... |
|
"За Бастиян Балтазар Букс това бяха книгите. Само който никога не е прекарвал по цели следобеди над една книга и не е чел с пламнали уши и разрошена коса, забравил къде се намира, без да усеща ни глад, ни студ... Само който никога не е чел на светлината на фенерче, завит презглава в огледалото, защото татко или мама, или някоя загрижена персона е загасила лампата с добронамереното обяснение, че вече е време за сън, защото утре трябва да се става рано... Само който никога не е проливал явно или тайно горчиви сълзи, защото една прекрасна приказка е свършила и трябва да се раздели с героите, с които е преживял толкова ... |
|
Малки читатели, от страниците на тази книга ще разбере как Туфо Рижия пират избягва от дома си и как се озовава на телевизионния екран. Ще го видите как тайно се качва на борда на презокеански кораб, без да подозира какво го очаква в Бермудския триъгълник. Ще научите за срещата му с нубийския лъв, за полета му с ракета към покрайнините на Слънчевата система и за още много от страховитите приключения на славния котарак. Последвайте рижия опашатко и бъдете сигурни, че ви очакват големи забавления. ... |
|
Искате ли да научите как лисицата надхитрила гладния тигър, как малката мравка успяла с находчивост да се сдобие с храна за зимата, кой бил нечуваният звяр в плевнята на страхливия селянин, как Ежко и къртът садили пшеница и още много забавни и поучителни приказки, разказани от великолепния писател Ран Босилек, тогава не се бавете и тази книжка разгърнете. Книгата е част от поредицата Златно перо на издателство Хермес. ... |
|
"Две съществени тенденции обединяват писателите от първото следосвобожденско поколение: съзнанието им за поруганите въжделения и самочувствието им на летописци на епохата. Те направляват три Вазови произведения, посветени на националноосвободителните борби - "Епопея на забравените", "Немили-недраги" и "Под игото". Като тематика, смисъл и емоционален патос тези творби са твърде близки помежду си. В пародиен план техен аналог е повестта "Чичовци". Ако "Под игото" пресъздава високия патос на българските освободителни вълнения, а "Чичовци" дава неговия снизен, ... |
|
Книжката съдържа 6 любими приказки, преразказани в стихове от известни български поети. Грозното патенце Беше лято, дъхаше сладко тревата. Синьо беше небето, а зелена - гората. Щъркът крачеше в дълги червени чорапки и по египетски викаше малките жабки. Там, под репей, на хладно, край селска ограда. яйчицата си мътеше патица млада. Рядко някой оттук бързешката ще мине. Ох, от скука направо ще си погине... Ето, първата рожба със клюнчето чука... После втора и трета... изскачат, пиукат! Но едно от яйцата не мърда, не шава. Най-голямо от всички, а изостава..."Да не би да е пуешко или кокошо? Тази работа май ми мирише ... |