1984 през погледа на Джулия. ... Блестяща нова версия на Оруеловия роман 1984 ; блестящ прочит на 1984 от различна гледна точка; нов поглед към 1984 на Джордж Оруел ; поразителен литературен кавър на 1984; блестящ римейк на 1984! Всичко това може да се каже за романа Джулия. Джулия, една от героините и в Оруеловия роман, е механик, работи в отдел Художествена литература в Министерството на истината. Един ден тя се поддава на някакъв свой странен подтик и предава на Уинстън Смит, друг герой от 1984, тайна бележка. От този момент нататък започва удивителното ѝ пътуване из дистопичния свят, в който се развиват ... |
|
Карти на съдбата е комплект от 50 специални карти и книжка с 64 страници с указания за работа с тях, в луксозна кутия. Книжката не се разпространява самостоятелно."Всеки човек има своя съдба, която сам е избрал още преди да се роди. Как да разберете къде ви води съдбата и в каква посока да поемете, когато сте на кръстопът или се колебаете в дадена ситуация? На помощ идват Карти на съдбата. Символите на тези 50 карти вече сте ги виждали на кориците на моите книги и като послания в сюжета им. Познавате ги, писала съм много за тях. Не ви трябва специална подготовка и обучение, за да ги накарате да ви служат. Изтеглете ... |
|
Роман - утопия. ... "Утопиите се раждат в смутни времена. Когато се наруши балансът между доброто и злото, хората замечтават за един нов, по-съвършен свят, който е различен от съществуващия. Утопиите отдавна не са инструмент на политическите партии. Политиците престанаха да бъдат мечтатели. Превърнаха политиката в препитание. Съвестта в разменна монета. Морала в портфейл. Честта в недостатък. Вярата в слабост. Надеждата в илюзия... Президентът на България би следвало да е олицетворение на националното единство. Да е над нещата, които ни разделят. Власт, пари, религия отдалечават хората от спойващата сила на ... |
|
Илюстратор: Любен Зидаров. ... Завръщането на Черния лорд вече не е тайна за никого, но Министерството на магията отказва да го приеме. Новата учебна година изпълва коридорите на "Хогуортс" със съмнения, а сред редиците на учителите се появява едно искрящо розово попълнение. "Младите не могат да знаят какво мисли и чувства един стар човек. Ала старите хора носят вина, ако забравят какво е да си млад..." ... |
|
Илюстратор: Любен Зидаров. ... Добре дошли в "Хогуортс" за още една година, белязана от предсказания за смърт и черни поличби. Хари разкрива нови тайни от миналото си и е на път да се изправи лице в лице с един от най-верните последователи на лорд Волдемор. "Ти си... истински син на баща си, Хари!" ... |
|
Илюстратор: Любен Зидаров. ... Втората година на Хари в Училището за магия и вълшебство "Хогуортс" започва със зловеща заплаха, изписана в мрачен коридор, и едно предсказание, че ужасяващи неща са на път да се случат... "Изборът, който правим, Хари, говори много по-красноречиво за същността ни, отколкото нашите способности." ... |
|
"Една от най-жилавите мантри на Прехода е, че ние, децата на Политбюро, ръководим държавата. (Моят баща е Станко Тодоров, дългогодишен член на най-висшето ръководство на Комунистическата партия). За някои - Миглена Кунева, Сергей Станишев, Борис Велчев , Евгени Танчев - това донякъде може и да е вярно. На мен обаче се падна само второстепенна роля на страничен наблюдател. Затова пък се опитах да я изиграя добре, като безпристрастен фотоапарат, който хладно, без гняв или възторзи, фиксира картините на пиесата, наречена, кой знае защо, "Преход". Както във всеки театър на абсурда, и тази пиеса се оказа без ... |
|
Пътят към промяната. ... "България 0.5: грешките в кода" цели да даде отговори на много наболели за обществото ни въпроси. На достъпен език, с много примери и сравнения с различни държави, са разяснени основните принципи на съвременното демократично държавно устройство и как липсата и изопачаването им у нас е истинската причина за повечето от проблемите в страната. Тази книга едно предизвикателство. Да осъзнаем, че нещата не са нито толкова прости, нито толкова сложни, колкото ни ги представят. Че привидно невъзможното е съвсем постижимо, ако поемем отговорност и се обединим. Какво спъва развитието на България? ... |
|
Двуезично издание на български и английски език. ... Казват, че кръстопътят е благословия и проклятие. Там се срещат както пътищата, така и ветровете, които носят семе и живот, но и разрушения. Наистина кръстопътят не е защитено място, а цел или спирка на завоеватели. Но пък на него пускат корени и оцеляват само най-устойчивите, съчетали най-силните гени. На такъв чуден кръстопът се намира малката слънчева България. Времето е оставило дълбоки пластове в днешните ѝ земи, много култури са споили роденото тук и донесеното от другаде. В бури и затишия на това място се е родила поразителната смес, дала живот на безчет ... |
|
"Ако онези, които знаят истината, не я доверят на хората, вместо светлина, върху Земята ще се възцари мрак. И фанатиците, обладани от безумните си идеи, ще хвърлят човешкия род в неизброими беди. Има много пътища, които водят към истината, и всеки е свободен да избере този, който му харесва." Джордано Бруно "Един от най-печалните уроци на историята се заключава в това, че ние сме били достатъчно дълго мамени и сме склонни да отхвърлим всякакви доказателства за измамата. Ние вече не искаме истината - измамата ни е завладяла." Карл Сейгън ... |
|
София, 1943. Преписана на съвременен български от Николай Иванов Колев . ... "Обикновено се говори и то не само от по-непросветени, но и от образовани среди, че след падането на България под турско робство българите прекарали 400 години дълбок сън и едва когато се родил Отец Паисий, той като по чудо с историята си събужда народа от сън, който се възражда, вдига три-четири въстания и добива отново свободата си. Така се преподава дори на учениците от гимназията, но това са абсолютно неверни и погрешни схващания - срамни за народа и името ни. Ако българският народ беше прекарал 400 години в сън, никога не би се ... |
|
"Човек забравило себе си обича." ... "Съвременната българска литература започва - а според някои и свършва - с Виктор Пасков . В "Балада за Георг Хених" диша, говори и страда, за да изкупи за пореден път греховете на всички ни, самият Господ. Необичаен евангелист е Виктор Пасков. Но с тази книга, едно от най-важните произведения в (не само) съвременната българска литература, той пристъпи към вечността. Ние сме дъските в ръцете на стария майстор Георг. Сами трябва да изберем дали да ни превърне във виола, или пък в бюфет. Онези, които ще изберат виолата, са читателите на Балада за Георг Хених. И в ... |