Подпалвачката

Подпалвачката Стивън Кинг Времетраене: 0:45 мин. Стивън Кинг Времетраене: 3:14 мин. Жана д’Арк. Завладяващата история на една героична жена Катрин Дж. Чен Времетраене: 1:06 мин. Създаването на поредния филмов шедьовър Том Ханкс Времетраене: 1:17 мин. Проблемът с рая Кристина Лорен Времетраене: 1:08 мин. Дейзи Хейтс Джеса Хейстингс Времетраене: 1:06 мин. В книжарница Изгубени думи Стефани Бътланд Времетраене: 1:01 мин. Лицата на горделивостта Сергей Лазарев Времетраене: 1:36 мин. От класната стая към реалния живот Времетраене: 1:16 мин. Истината, скрита у теб Д-р Менис Юсри, Михай Морар Времетраене: 1:13 мин. Голяма книга за магии и заклинания Времетраене: 1:22 мин. Прииждаща вълна. Изкуственият интелект, властта и нашето бъдеще Мустафа Сюлейман, Майкъл Бхаскар Времетраене: 1:44 мин.

"Махайте се! Бързо се махайте. Тя не е вършила подобно нещо досега и не знам дали може да спре."

Като студенти Анди Макгий и Вики Томлинсън допълват финансите си като доброволци в свръхсекретен експеримент, ръководен от тайна правителствена организация, известна като Арсенала. Вследствие на експеримента у двамата се отключват изключителни паранормални способности, които се проявяват по още по-плашещ начин, когато двамата се влюбват и им се ражда дете. Дъщеря им Чарли е надарена с най-необичайната и неконтролируема сила, виждана някога - пирокинеза, способността да предизвикваш огън само със силата на ума си. Безмилостните агенти на Арсенала се впускат в преследване, за да използват тази неочаквана генетична аномалия за собствените си сатанински цели. Няма да се спрат пред нищо... дори целият свят около тях да пламне, защото Чарли ще отвърне с цялата насъбрала се в нея ярост...

"Най-нажеженото произведение на Стивън Кинг по скалата на Фаренхайт!"
Тайм

"Зловещо и страшно... отвъд плашещото."
Пъблишърс Уикли

"Ню Йорк / Олбъни.

– Тате, уморих се - изплака момиченцето с червеното клинче и зелената блузка. - Не може ли да спрем?
– Не още, скъпа.
Беше едър широкоплещест мъж с изтъркано от носене кадифено яке и кафяви дочени панталони. Хванати за ръка, те бързо крачеха по Трето Авеню в Ню Йорк и дори подтичваха. Мъжът хвърли поглед през рамо и отново видя зелената кола, която пълзеше подире им, плътно до тротоара.
– Моля те, тате. Моля те.
Той се втренчи в дъщеря си и забеляза колко е бледа. Под очите ѝ имаше тъмни сенки. Грабна я и я понесе на ръце, но не вярваше да издържи дълго така. И той бе капнал, а Чарли вече не беше лека.

Както обикновено, в пет и половина следобед Трето Авеню бе задръстено. Мъжът и детето вече отминаваха и последните пресечки с номера между шейсет и седемдесет и булевардът ставаше все по-тъмен и безлюден... А тъкмо от това най-много се страхуваше едрият мъж. Блъснаха се в някаква жена, която буташе пазарска количка, пълна с продукти.
– Що не гледате къде вървите! - възмути се непознатата и потъна в забързаната тълпа.
Ръката му взе да отмалява и той грабна Чарли с другата. Хвърли още един поглед назад и пак видя зелената кола, която ги следваше неотлъчно на петдесетина метра. "Отпред са двама - помисли си той, - а отзад има трети." Какво да правя сега? Не успя да си отговори. Беше изплашен и уморен и не можеше да разсъждава. Хванали го бяха в лош момент и навярно го съзнаваха. Искаше му се просто да се тръшне на мръсния тротоар и да изплаче безсилието и страха си. Но това не беше изход. Възрастният беше той и трябваше да мисли за двама им. Какво да правим сега? Нямаха пари. Това беше може би най-лошото след зелената кола. В Ню Йорк без пари си загубен. В този град човек, който няма пари, просто изчезва, сякаш пропада вдън земя.

Той отново хвърли поглед през рамо, видя, че зелената кола е скъсила разстоянието, и потта шурна още по-обилно по гърба и раменете му. Ако, както подозираше, знаеха, че способността му да тласка е почти изчерпана, можеха още тук и сега да го хванат. Независимо от всички тези хора наоколо. В Ню Йорк, не си ли лично засегнат, развиваш някаква особена слепота. "Дали са пресметнали? - отчаяно се питаше Анди. - Ако е така, спукана ми е работата. Ако е така, то всичко им е пределно ясно: щом Анди се сдобие с някакви пари, за известно време странните неща престават. Нещата, които ги интересуват." Продължавай да вървиш. Готово, шефе. Дадено, шефе. Само че накъде?

По обед беше отишъл в банката, защото вътрешният му радар бе сигнализирал за опасност - онова особено усещане, че кръгът около него се затваря. Имаше някаква сума, с която можеха да изкарат известно време, ако се наложеше. Ала колкото и да бе чудно, оказа се, че Андрю Макджий вече няма сметка в Кемикъл Алайд Банк в Ню Йорк: нито лична, нито служебна, нито какъвто и да било влог. Сякаш всичко се бе изпарило. Тогава разбра, че сега са решили наистина да го довършат. Изглеждаше невероятно, че от онзи момент са минали само пет часа и половина. Но може и да му е останало нещичко от тласъка. Някоя мъничка трошичка. Почти седмица бе минала от последния път, от случката с отчаяния мъж, който бе дошъл на редовната сбирка в четвъртък вечер на курса по самоувереност и със зловещо хладнокръвие бе започнал да описва самоубийството на Хемингуей. На излизане, небрежно преметнал ръка през раменете на тръгналия към самоубийство мъж, Анди го бе тласнал. Сега с горчивина се надяваше да си е струвало. Защото изглеждаше много вероятно той и Чарли да платят. За малко да му пожелае да го сполети ехото... Не, не! Отхвърли тази мисъл, ужасен и отвратен от себе си. Такова нещо не би пожелал на никого.

"Една мъничка трошичка - помоли се той. - Само това, Господи, една мъничка трошичка. Колкото да ни изкара с Чарли от тази каша." О, господи, и как ще платиш... ще бъдеш съвсем свършен за цял месец, също като радио с изгорели лампи. А може и за месец и половина. Или пък главата ти наистина ще се пръсне и безценният ти мозък ще изтече през ушите. Какво ще стане тогава с Чарли?

Приближаваха Седемдесета улица и насреща им светеше червено. Колите профучаваха през кръстовището, а на тротоара се струпваше все по-внушителна тълпа от пешеходци. И изведнъж той усети, че това е мястото, където мъжете от зелената кола ще ги хванат. Живи, ако могат, разбира се, но появят ли се усложнения... сигурно имат указания и за Чарли.
"Вече дори може и да не ни искат живи. Може да са решили просто да възстановят предишното положение. Как се постъпва със сгрешено уравнение? Изтрива се от дъската."

Нож в гърба, пистолет със заглушител, не е изключено и нещо екзотично - капка рядка отрова на върха на игла. Конвулсии на ъгъла на Трето Авеню и Седемдесета улица. Полицай, този човек май получи инфаркт. Ще се наложи да потърси тази трошичка. Просто нищо друго не му остава. Стигнаха до чакащите на ъгъла пешеходци. Отсреща светеше непоклатимото, сякаш вечно: НЕ ПРЕМИНАВАЙ. Анди погледна назад. Зелената кола бе спряла. Вратите откъм тротоара се отвориха и от тях излязоха двама мъже с официални костюми. Бяха млади и гладко обръснати. Изглеждаха значително по-свежи, отколкото се чувстваше Анди Макджий. Той започна с лакти да си пробива път през навалицата и неистово затърси с поглед свободно такси.
– Ей, внимавай бе, човек...
– За бога, приятел!
– Моля ви, мистър, настъпихте кучето ми...
– Извинявайте... извинявайте... - отчаяно мърмореше Анди и се оглеждаше за такси. Нямаше нито едно. По всяко друго време улицата щеше да е претъпкана с тях. Усещаше как мъжете от зелената кола се приближават, горящи от желание да хванат него и Чарли, за да ги отведат бог знае къде: в Арсенала, на някое друго проклето място или пък им готвят нещо по-страшно...

Чарли отпусна глава на рамото му и се прозя."
Из книгата

Стивън Кинг, известен като "Краля на ужаса" е американски писател, който твори в жанровете ужаси, трилър, фантастика и мистика. Книгите му са издадени в тираж над 350 милиона екземпляра, което превръща автора в един от най-четените и продаваните писатели на XX век. Кинг е автор на 50 романа, като 7 от тях са под псевдонима Ричард Бакман, както и на 5 научнопопулярни книги. Голяма част от неговите произведения са екранизирани, като филмите "Изкуплението Шоушенк" и "Зеленият път" са номинирани за Оскар в категорията "Най-добър филм". Световно признатият майстор на съспенса е носител на множество награди, сред които и "Националния медал на изкуствата за 2014 година".

Стивън Едуин Кинг е роден през 1947 г. в Портланд, Мейн в семейството на Доналд и Рут Пилсбъри Кинг. Когато Стивън е на 2 години баща му напуска семейството и за неговото възпитание, както и за това на по-големия му брат Дейвид се грижи единствено майката. Първите си истории талантливото момче започва да пише на 7-годишна възраст, след което ги продава на своите съученици. Когато е 13-годишен Стивън намира кашон със стари книги на баща си (предимно хорър и научна фантастика), което силно повлиява на младия писател. След като завършва местното училище Кинг се записва в "Университета" в Мейн, където изучава английска филология. Там той започва да пише в училищното списание, като има собствена колона, наречена "Боклукчийската кола на Кинг", като историите, поместени в нея, са вдъхновени от различните почасови работи, които Стивън си намира, за да се издържа. През 1966 година Кинг публикува първия си разказ "Аз бях тинейджър, обирджия на гробове", който вероятно е замислен в периода, когато Кинг е работил като гробар. След това той започва да пише разкази за мъжки списания, като голяма част от тях са събрани в сборника "Нощна смяна". През есента на 1971 година Кинг започва работа като преподавател по английски език в Хемпдън, Мейн. През същата година се жени за своята колежка Табита Спърс. За съжаление недоимъкът си казва думата и Кинг е принуден да гледа първото си дете в каравана, в малкия провинциален град.

През 70^-те и 80^-те години Кинг започва работа върху няколко романа, сред които е историята за момиче, надарено със свръхестествени способности - "Кери", но тъй като не може да избере подходящ завършек, го изхвърля на боклука. Неговата съпруга за щастие намира ръкописа и настоява Стивън да го завърши. Романът е публикуван през 1974 година от издателство "Doubleday", като за него Кинг получава аванс в размер на 2500 долара. След това издателството продава авторските права на "Кери" за 400 000 долара на "NAL", като половината от сумата е за Стивън. Това от своя страна му позволява да прекъсне да преподава и да се отдаде изцяло на писане. Впоследствие романът е успешно екранизиран. Докато живее в Боулдър, Колорадо той написва завладяваща книга за шизофреничния баща Джак Торънс - "Сияние", като през 2013 година излиза неговото продължение озаглавено "Доктор Сън". Тогава се ражда и идеята за серията от истории за призрачния стрелец Роланд, озаглавена "Тъмната кула". Кинг споделя, че седемтомната поредица е вдъхновена от "Властелинът на Пръстените" на Дж. Р. Р. Толкин, но главното място, където се развива действието по-скоро прилича на град от Дивия Запад, отколкото на Средната земя. Други писатели, послужили за пример и муза на Кинг, както и персонални любимци са Рей Бредбъри, Едгар Алан По и Питър Строб, на който единствен позволява да му бъде съавтор в романът "Талисманът" и неговото продължение "Черният дом". Други известни произведения на Стивън Кинг са "Възкресяване", "Търси се. Който си го намери, за него е", "Бягащият човек".

Въпреки космическият успех на романите му, които го превръщат в един от най-богатите писатели в историята на литературата, Стивън Кинг заедно със семейството си и до днес живее в Мейн - този особен град с особени хора и неизчерпаем източник на идеи за автора. "Краля" на ужаса и трилъра е понесъл немалко критика, относно необичайните си идеи, но едновременно с това те здраво захващат читателя в чудовищните си лапи и не го пускат до края, който почти никога не е "щастлив". Смята се, че именно животът в малкото, провинциално градче Мейн и суровите нрави на хората са повлияли изключително много върху сюжета на голяма част от романите му. Всичко останало, разбира се, е плод на въображението му, което трябва да признаем е невероятно и феноменално. Някои от произведенията му са се превърнали в "класика в жанра" и то не за друго, а защото случките и персонажите са взети от реалния живот. С книгите си ексцентричният автор отваря малка вратичка към мрачното подсъзнание на читателя и докато се усети, той е попил всяка дума от страниците. Най-страшното, обаче, идва нощем - тогава ни полазват студените тръпки и бавно навлизаме в Царството на трилъра и всичко оживява от магическата писалка на "Краля". А кой е той и на какво е способен вече ни е много добре известно...

Издателска къща Бард ООД
София 1113
бул. Цариградско шосе №115-Н, ет. 3
bard@bard.bg