Подпалвачката

Подпалвачката Стивън Кинг Времетраене: 0:45 мин. Стивън Кинг Времетраене: 3:14 мин. 10 неща, които трябва да знаете за психичното развитие на детето Били Гарви Времетраене: 1:13 мин. Истанбулска рапсодия Дефне Суман Времетраене: 1:07 мин. Упражнения и йога при Паркинсон Лори Нюъл Времетраене: 1:12 мин. Nvidia Стивън Уит Времетраене: 1:14 мин. Космически пътешественик Петър Брож Времетраене: 1:00 мин. Нула Нула Нула Роберто Савиано Времетраене: 1:17 мин. Поредица Мога да чета и сам Лили Даскалова Времетраене: 1:01 мин. Природата и сезоните - книга със звуци Сам Таплин Времетраене: 0:58 мин. Снежна Коледа Катерин Уолш Времетраене: 1:14 мин. Коледата на Моли Катри Киркопелто Времетраене: 0:56 мин.

"Махайте се! Бързо се махайте. Тя не е вършила подобно нещо досега и не знам дали може да спре."

Като студенти Анди Макгий и Вики Томлинсън допълват финансите си като доброволци в свръхсекретен експеримент, ръководен от тайна правителствена организация, известна като Арсенала. Вследствие на експеримента у двамата се отключват изключителни паранормални способности, които се проявяват по още по-плашещ начин, когато двамата се влюбват и им се ражда дете. Дъщеря им Чарли е надарена с най-необичайната и неконтролируема сила, виждана някога - пирокинеза, способността да предизвикваш огън само със силата на ума си. Безмилостните агенти на Арсенала се впускат в преследване, за да използват тази неочаквана генетична аномалия за собствените си сатанински цели. Няма да се спрат пред нищо... дори целият свят около тях да пламне, защото Чарли ще отвърне с цялата насъбрала се в нея ярост...

"Най-нажеженото произведение на Стивън Кинг по скалата на Фаренхайт!"
Тайм

"Зловещо и страшно... отвъд плашещото."
Пъблишърс Уикли

"Ню Йорк / Олбъни.

– Тате, уморих се - изплака момиченцето с червеното клинче и зелената блузка. - Не може ли да спрем?
– Не още, скъпа.
Беше едър широкоплещест мъж с изтъркано от носене кадифено яке и кафяви дочени панталони. Хванати за ръка, те бързо крачеха по Трето Авеню в Ню Йорк и дори подтичваха. Мъжът хвърли поглед през рамо и отново видя зелената кола, която пълзеше подире им, плътно до тротоара.
– Моля те, тате. Моля те.
Той се втренчи в дъщеря си и забеляза колко е бледа. Под очите ѝ имаше тъмни сенки. Грабна я и я понесе на ръце, но не вярваше да издържи дълго така. И той бе капнал, а Чарли вече не беше лека.

Както обикновено, в пет и половина следобед Трето Авеню бе задръстено. Мъжът и детето вече отминаваха и последните пресечки с номера между шейсет и седемдесет и булевардът ставаше все по-тъмен и безлюден... А тъкмо от това най-много се страхуваше едрият мъж. Блъснаха се в някаква жена, която буташе пазарска количка, пълна с продукти.
– Що не гледате къде вървите! - възмути се непознатата и потъна в забързаната тълпа.
Ръката му взе да отмалява и той грабна Чарли с другата. Хвърли още един поглед назад и пак видя зелената кола, която ги следваше неотлъчно на петдесетина метра. "Отпред са двама - помисли си той, - а отзад има трети." Какво да правя сега? Не успя да си отговори. Беше изплашен и уморен и не можеше да разсъждава. Хванали го бяха в лош момент и навярно го съзнаваха. Искаше му се просто да се тръшне на мръсния тротоар и да изплаче безсилието и страха си. Но това не беше изход. Възрастният беше той и трябваше да мисли за двама им. Какво да правим сега? Нямаха пари. Това беше може би най-лошото след зелената кола. В Ню Йорк без пари си загубен. В този град човек, който няма пари, просто изчезва, сякаш пропада вдън земя.

Той отново хвърли поглед през рамо, видя, че зелената кола е скъсила разстоянието, и потта шурна още по-обилно по гърба и раменете му. Ако, както подозираше, знаеха, че способността му да тласка е почти изчерпана, можеха още тук и сега да го хванат. Независимо от всички тези хора наоколо. В Ню Йорк, не си ли лично засегнат, развиваш някаква особена слепота. "Дали са пресметнали? - отчаяно се питаше Анди. - Ако е така, спукана ми е работата. Ако е така, то всичко им е пределно ясно: щом Анди се сдобие с някакви пари, за известно време странните неща престават. Нещата, които ги интересуват." Продължавай да вървиш. Готово, шефе. Дадено, шефе. Само че накъде?

По обед беше отишъл в банката, защото вътрешният му радар бе сигнализирал за опасност - онова особено усещане, че кръгът около него се затваря. Имаше някаква сума, с която можеха да изкарат известно време, ако се наложеше. Ала колкото и да бе чудно, оказа се, че Андрю Макджий вече няма сметка в Кемикъл Алайд Банк в Ню Йорк: нито лична, нито служебна, нито какъвто и да било влог. Сякаш всичко се бе изпарило. Тогава разбра, че сега са решили наистина да го довършат. Изглеждаше невероятно, че от онзи момент са минали само пет часа и половина. Но може и да му е останало нещичко от тласъка. Някоя мъничка трошичка. Почти седмица бе минала от последния път, от случката с отчаяния мъж, който бе дошъл на редовната сбирка в четвъртък вечер на курса по самоувереност и със зловещо хладнокръвие бе започнал да описва самоубийството на Хемингуей. На излизане, небрежно преметнал ръка през раменете на тръгналия към самоубийство мъж, Анди го бе тласнал. Сега с горчивина се надяваше да си е струвало. Защото изглеждаше много вероятно той и Чарли да платят. За малко да му пожелае да го сполети ехото... Не, не! Отхвърли тази мисъл, ужасен и отвратен от себе си. Такова нещо не би пожелал на никого.

"Една мъничка трошичка - помоли се той. - Само това, Господи, една мъничка трошичка. Колкото да ни изкара с Чарли от тази каша." О, господи, и как ще платиш... ще бъдеш съвсем свършен за цял месец, също като радио с изгорели лампи. А може и за месец и половина. Или пък главата ти наистина ще се пръсне и безценният ти мозък ще изтече през ушите. Какво ще стане тогава с Чарли?

Приближаваха Седемдесета улица и насреща им светеше червено. Колите профучаваха през кръстовището, а на тротоара се струпваше все по-внушителна тълпа от пешеходци. И изведнъж той усети, че това е мястото, където мъжете от зелената кола ще ги хванат. Живи, ако могат, разбира се, но появят ли се усложнения... сигурно имат указания и за Чарли.
"Вече дори може и да не ни искат живи. Може да са решили просто да възстановят предишното положение. Как се постъпва със сгрешено уравнение? Изтрива се от дъската."

Нож в гърба, пистолет със заглушител, не е изключено и нещо екзотично - капка рядка отрова на върха на игла. Конвулсии на ъгъла на Трето Авеню и Седемдесета улица. Полицай, този човек май получи инфаркт. Ще се наложи да потърси тази трошичка. Просто нищо друго не му остава. Стигнаха до чакащите на ъгъла пешеходци. Отсреща светеше непоклатимото, сякаш вечно: НЕ ПРЕМИНАВАЙ. Анди погледна назад. Зелената кола бе спряла. Вратите откъм тротоара се отвориха и от тях излязоха двама мъже с официални костюми. Бяха млади и гладко обръснати. Изглеждаха значително по-свежи, отколкото се чувстваше Анди Макджий. Той започна с лакти да си пробива път през навалицата и неистово затърси с поглед свободно такси.
– Ей, внимавай бе, човек...
– За бога, приятел!
– Моля ви, мистър, настъпихте кучето ми...
– Извинявайте... извинявайте... - отчаяно мърмореше Анди и се оглеждаше за такси. Нямаше нито едно. По всяко друго време улицата щеше да е претъпкана с тях. Усещаше как мъжете от зелената кола се приближават, горящи от желание да хванат него и Чарли, за да ги отведат бог знае къде: в Арсенала, на някое друго проклето място или пък им готвят нещо по-страшно...

Чарли отпусна глава на рамото му и се прозя."
Из книгата

Издателска къща Бард ООД
София 1113
бул. Цариградско шосе №115-Н, ет. 3
bard@bard.bg