Изследване в областта на моралната теория. ... "Заключението, до което достигнах и което е въплътено в тази книга - макар че тук марксизмът е предмет от второстепенна важност, - е, че моралните дефекти и провали на марксизма се появяват, доколкото той подобно на либералния индивидуализъм прегръща етоса на специфично модерния и модернизиращ се свят, и само отказ от голямата част от този етос може да ни снабди с рационално и морално защитима позиция, от която да преценяваме и действаме и в чиито термини да съдим за различните съперничещи си и хетерогенни морални схеми, които се състезават за нашето признание." ... |
|
|
Серия Етоси ... |
|
|
Серия Етоси ... Като американски евреин, аз израснах, мислейки за себе си като за обект на толериране. Едва много по-късно осъзнах себе си и като субект на толериране, като действащ човек, призван да толерира другите, включително своите събратя евреи, чиято идея за това, какво означава да си евреин, бе радикално различна от моята собствена. Първоначалното ми усещане за Съединените щати като страна, където всеки един трябва да толерира всеки друг (формулировка, която ще обясня по-късно), беше изходната точка на това есе. Тя ме отведе до разсъждения над начините, по които другите страни са различни, и само понякога ... |
|
|
Против изискването за консенсус ... Живеем в несъвършен свят. Ресурсите, с които разполагаме, са ограничени - в това число и собствените ни интелектуални ресурси. Трябва да приемем факта, че консенсусът сред хората, глобален или локален, международен или семеен, е в общия случай непостижим. В един свят на всепроникващо несъгласие трябва да прибегнем към защита от вредите. Трябва да се научим да живеем в дисенсус - с плурализъм по въпросите на мненията. ... |
|
|
ХХ в. е векът на войните. Световни войни, войни за колонизация, конвенционални войни, преврати, революции, конфликти с различна интензивност..., формите на войната станаха многобройни. Появата на ядреното оръжие предизвика важен поврат в областта на стратегията и доведе до преосмисляне на войната през втората половина на века. Въпреки това светът днес поставя един нов въпрос: "Навлязохме ли вече в "постядрена" ера?". Книгата предлага изследване на различните форми на конфликти през годините, както и на прогреса на въоръженията и еволюцията на стратегическата мисъл. Тя е размисъл за многобройните усилия ... |
|
|
Книга за всеки, който се интересува от вселената и от мястото на човека в нея. ... Ние сме създадени от нашите гени. Ние, животните, съществуваме, за да ги съхраним и не сме нищо повече от машини за оцеляване. Светът на себичния ген е свят на свирепа конкуренция, безмилостна експлоатация и измама. А актовете на очевиден алтруизъм при пчелите, които се самоубиват, когато жилят, за да защитят кошера, или при птиците, рискуващи живота си, за да предупредят ятото за приближаващия се ястреб? Противоречи ли това на фундаменталния закон за егоистичността на гена? В никакъв случай. Докинс показва, че себичният ген е и много & ... |
|
|
В тази книга, превърнала се в безспорна класика в хуманитарните науки, Клод Леви-Строс прилага към различни ключови за модерното познание области: родствените и брачните правила, забраната за кръвосмешение и екзогамията, понятието "примитивен", отношенията между етнологията и историята, езикознанието, социологията, психологията и психоанализата; тълкуването на митовете, обредите и магическите практики; отношенията между изкуството и другите аспекти на социалния живот. Елементите в дадена система се разглеждат не като независими цялости, а като позиции, зависещи от връзките, които ги обединяват или ... |
|
|
В живота на всеки народ главна роля играе неговата способност към промяна. Ако тази способност е твърде слаба, осъществяването на какъвто и да е прогрес е трудно и нацията е обречена на изчезване; и обратно - ако тя е много голяма, народът губи връзка с миналото си и също загива. Благодарение на развитието на науката бе снето гъстото покривало, което скриваше от нас древната историята и в миг, пред нашите изумени очи се показа дълго минало, за което никой не подозираше - цял свят от цивилизации, раси и езици. Милиони хора, които са се борили, градили, мислили в течение на хиляди години. Цивилизацията е факелът, чиято ... |
|
|
В това свое класическо произведение, Гюстав Льобон разглежда целта и методите на политическата психология, психологическите фактори на политическия живот и управлението на народа. Спира се и върху еволюцията на анархизма и борбата срещу социалното разложение. Тезите на автора са илюстрирани с много примери от миналото и с констатации на грешки в управленията на различни държави, твърде поучителни, впрочем, и за българските политици и държавници. Гюстав Льобон е световно известен френски психолог, социолог, антрополог и историк. Счита се за един от основоположниците на социалната психология. "Най-съществените от ... |
|
|
Трите студии на Хосе Ортега-и-Гасет , които са преведени за пръв път на български език - "Размишления за техниката", "Историята като система" и "Идеи и вярвания", са своеобразна абревиатура на творчеството на този най-значим испаноезичен философ на ХХ век. Относително кратки, те съдържат обобщение на няколко основни теми на ортегианската мисъл: въображаемото като неотменимото условие на човешкия живот техниката като начин за "спогаждането" между природата и човека историята като "естеството" на човека вярванията като онова, което не се мисли, докато човек мисли, но ... |
|
|
Изследване на народната душевност. ... В това класическо произведение на Густав Льобон са събрани основните принципи на поведението на тълпата. Изследването обхваща тълпата като явление - нейните свойства, основните видове тълпи и причинно-следствените връзки, характерни за този специфичен социален обект. Льобон описва как хората в тълпата губят индивидуалността си и проявяват нови качества, които до този момент не са им били присъщи. Характеризирайки тълпата като група хора, обхванати от общи чувства, стремежи и настроения, социологът изтъква някои от характерните ѝ качества: заразяването от общата идея; ... |
|
|
В книгата "Социология на философията" се изхожда от предпоставката, че съществуват и би следвало да бъдат изследвани външни за философията сама по себе си потребности от едни или други идеи, които благоприятстват тяхната поява и разпространение: потребността от най-общи отговори на един или друг въпрос, които да са своеобразна координатна система, в която да се вкарват конкретни отговори на съответни проблеми - светогледна потребност потребността от фундаментален отговор на въпроса защо човек трябва да върши или да не върши различни неща - нормативно-ценностна потребност, от която зависи съществуването и ... |
Книги
