За новото. Изкуство и публичност

Изданието съдържа две творби - философски и изкуствоведски текст „За новото“ (1994) и сборник с есета „Изкуство и публичност“ (2010).

„В нашите така наречени постмодерни времена нито една тема не изглежда толкова несвоевременна, колкото темата за новото. Стремежът към новото обикновено се свързва с утопията, както и с надеждите за ново историческо начало и радикална трансформация на условията на човешкото съществуване в бъдещето. Тъкмо тази надежда днес изглежда почти напълно изчезнала. Бъдещето сякаш вече не обещава нищо принципно ново; вместо това си въобразяваме безкрайни разновидности на вече съществуващото. За много хора е потискащо да си представят бъдещето като нескончаемо възпроизвеждане на миналото и настоящето. Други виждат изгрева на нова епоха на социални и художествени практики, еманципирана от диктата на новото и от разнообразни, устремени към бъдещето утопични и тоталитарни идеологии. Така или иначе повечето съвременни писатели са на мнение, че проблематиката на новото е почти напълно преодоляна. Въпреки това, ако новото действително бе толкова безнадеждно отживяло, постмодерната мисъл със сигурност би могла да го допусне като предмет на размисъл, тъй като постмодерната мисъл се интересува от отживялото. В известен смисъл действително няма нищо по-традиционно от ориентацията към новото.“
Из книгата

Борис Гройс (1947 г.) е руски изкуствовед, философ, писател, публицист и международно признат изследовател на изкуството на съветската епоха и руския авангард. От средата на 1970-те години публикува активно в съветския самиздат статии и критически студии в областта на философията и теорията на изкуството. През 1981 г. емигрира в Западна Германия. Член е на Международната асоциация на художествените критици (AICA). Професор по философия, теория на изкуството и теория на медиите във Висшето училище по дизайн в Карлсруе и гост-професор в Нюйоркския университет. Автор е на книгите Тоталното художествено произведение Сталин (1988 г.), За новото (1992 г.), Логиката на колекцията (1997 г.), Комунистическият послеслов (2006 г.), Властта на изкуството (2008 г.), Руският космизъм (2018 г.), Философия на грижата (2022 г.) и други. Негови книги са публикувани на английски, немски, френски, руски, сръбски и други езици. Автор и редактор в онлайн платформата e-flux.

Книгата е част от поредицата "Критични преводи" от Временно издателство. Тя е преводаческа серия на теоретична и изкуствоведска литература с фокус върху съвременното изкуство, която си поставя за цел да допълни съществуващи изследвания на български език и да създаде основа за нов критически поглед върху съвременното изкуство и култура.

Новото в архива

• Новото между миналото и бъдещето
• Новото не е просто другото
• Новото не произхожда нито от пазара, нито от автентичността
• Новото не е утопично
• Новото като ценното друго
• Новото и модата
• Новото не е резултат от изначално различие
• Новото не е продукт на човешка свобода

Стратегии за иновация

• Ценностната граница между културния архив и сферата на профанното
• Иновацията като преоценка на ценностите
• Иновация и креативност
• „Готовите предмети“ на Марсел Дюшан
• Негативна адаптация
• Екологичният контрааргумент
• Оценностяване и обезценяване

Иновационен обмен

• Културната икономика на обмена
• Иновационен обмен и християнство
• Интерпретации на иновационния обмен
• Граници на културната ценност и социално неравенство
• Мисълта като иновационен обмен
• Авторът

Изкуство и публичност

• Въведение: поетика срещу естетика
• Задължението за самопроектиране
• Производството на искреност
• Политика на инсталацията
• Самотата на проекта
• Другари на времето
• Слабият универсализъм
• Маркс според Дюшан или двете тела на артиста
• Религията в епохата на дигитална възпроизводимост
• За художествения активизъм

Показалец на имена и понятия
Библиография