Въпросът за света е неотделим от въпроса за свободата: това е началното твърдение на тази книга. Светът е невъзможен другояче освен като свобода. Ако трансценденталната философия на Имануел Кант се превръща в необходим крайъгълен камък за една нова онтология - за една онтология на свободата, то това е именно защото утвърждаването на неотделимостта на свят и свобода е неин решаващ залог. Същевременно, ако Кантовият критически проект е революционен, то това е поради неговия иманентен характер: Кантовата критика на разума е критика, осъществена от самия разум. Връщайки философията към собственото ѝ условие, ... |
|
|
Воля за креативност е психологическо изследване върху сложната вътрешна свързаност в личностната структура на творци от различни области. Солидната емпирична основа позволява да се разгърне цялостен концептуален модел, обединяващ в себе си както индивидуално психологически, така и социални компоненти в проучвания върху креативността и процъфтяването. Съществена част от монографията Воля за креативност представя идеите и приноса на Ото Ранк за оформянето на много от съвременните школи в психологията и психотерапията през призмата на актуалния изследователски контекст. Неговите схващания за динамиката в процеса на ... |
|
|
В прочутата си поредица История на сексуалността, която може да бъде мислена като обширно изследване върху генеалогията на желаещия човек, Фуко предлага етически и политически тези, които са вдъхновяващи (и вълнуващи) и в полето на историята, и в полето на настоящето. Но пределното предизвикателство на поредицата е именно неотдавнашната сензация: публикуването, 34 години след смъртта на автора, на четвъртия и последен том от поредицата, Признанията на плътта, изваден от архивите на автора след дълго и вече почти изгубило надежда чакане. Ето че томът се появява и на български език. Известно е, че първоначалното намерение ... |
|
|
В Меланхолията Фьолдени проследява формирането на това понятие през вековете въз основа на богат материал от сферата на литературата, изобразителното изкуство, философията и други области на човешкото знание. Отчасти история на термина, отчасти анализ на меланхоличната нагласа, книгата разкрива изящно, чрез вълнуващи примери комплексния характер на меланхолията, нейната двойнствена природа. И ако животът днес е устроен по такъв начин, че на човека не му е позволено да бъде меланхолик, то все пак не бива да забравяме - твърди Фьолдени, - че меланхолията може да бъде и източник на креативност. Ласло Ф. Фьолдени (1952 г.) е ... |
|
|
От нейните начала до епохата на елинизма. Учебникът има за цел да предостави онзи минимум знания за Античността, който е редно да притежава занимаващият се с философия. Същевременно той прокламира и донякъде демонстрира ефективността на т.нар. културологичен подход при историко-философските изследвания, въвличащ в реконструкцията на ученията от миналото светогледния хинтергрунд на съответното умствено построение. Това разширяване на житейския и светогледния контекст позволява, заедно с всичко останало, своего рода персонализиране на историческата реконструкция, а оттук и отстояване на застъпваните от изследователя ... |
|
|
Изследването в книгата се опитва да подходи към философската логика в континенталната традиция през призмата на кръговото разсъждение, което разглежда като разгръщащо се на две нива: на нивото на биващото - това е онтологически кръг, и на нивото на логическото - логически кръг, който в никакъв случай не е порицаваният порочен кръг в доказателството. Проследявайки тази кръговост, авторът непрекъснато я съотнася с вътрешноприсъщата ѝ телеологичност. Философската традиция, която изследва, обхваща възгледите на Георг Вилхелм Фридрих Хегел, Ханс-Георг Гадамер, Карл Хайнрих Маркс, Едмунд Хусерл и Мартин Хайдегер. ... |
|
|
Късният Хайдегер и въпросът за преодоляването на метафизиката. ... След повече от двеста години на критики срещу метафизиката в съвременната философия настъпва метафизически обрат. Затова е необходимо най-мащабната визия за преодоляване на метафизиката в континенталната традиция - тази на късния Хайдегер - да бъде наново реконструирана и анализирана в основанията и прозренията си. Централна за изследването на Хайдегеровия опит за превъзмогване на метафизиката е дискусията на отношението на континуитет и дисконтинуитет с традицията на критическо философстване от Хюм и Кант насетне, която неговата концепция за истината ... |
|
|
Сборникът с три текста от Кеймбриджкия период на големия философ Лудвиг Витгенщайн запълва сериозна празнота в българската философска книжнина. Без съмнение е последният му текст, върху който той продължава да работи до смъртта си на 29.04.1951 г. В него Витгенщайн се стреми да изобличава философските патологии на езика. Но същевременно в размишленията му се очертава и някаква положителна позиция: нашето знание почива върху основи, които са отвъд обсега на критиката и рационалния контрол. Култура и ценност е подборка на фрагменти от целия Кеймбриджки период на Витгенщайн. Тя подпомага разбирането на Витгенщайновата ... |
|
|
За какво е човешкият живот? Какво означава да си истински човек? Предопределен ли съм от условията при моето раждане, или мога да ги променя? Как разбирам и се справям с надеждите, страховете и тревогите, които оформят живота ми? Това са екзистенциални въпроси. Те не изискват цялостно обяснение за природата на реалността. Нито пък може да им се отговори с научни понятия. Те започват с основния факт, че хората живеят в релация със света около тях. Хората имат проекти, които искат да осъществят; техните избори са основани на надежди за бъдещето. Все пак животът е краен и ние се изправяме пред неизбежната смърт. И какво, ... |
|
|
"Развитието на философията през двайсете години на XX век бе съсредоточено предимно върху езика на науката и за този на пръв поглед необичаен развой имаше много причини. Философите в началото на XX век бяха уморени от метафизика и онтология, бяха уморени от школната философия и нейните азбучни истини, наследили духа на последните архитектоници във философията. Величието на една идея е в това да бъде развенчана. Ако парадигмата на Коперник не бе заменила парадигмата на Птолемей, щяхме ли да ценим нейна-та значимост, или просто щяхме да я приемаме като досадна очевидност, толкова досадна, колкото безброй пъти да ... |
|
|
"Когато е писал своята критика на политическата икономика издадена под по-популярното заглавие Капиталът, Маркс едва ли е предполагал, че комунистическите му идеи ще бъдат половин век по-късно претворявани на живо най-напред тъкмо в Русия. Обратно той дава да се разбере, че неговата утопична доктрина следва да се възприема като бъдеще на най-развитите в икономическо отношение държави. А по онова време това са Англия, Франция, Съединените щати, Германия, отчасти Белгия и северна Италия. Нали в тях има най-многоброен пролетариат, т.е. превърнали се постепенно (за няколко поколения) в индустриални работници бивши ... |
|
|
Карл Раймунд Попър (1902 - 1994) е австрийско-британски философ и общественик. Смятан за един от най-влиятелните философи на науката и виден представител на либерализма на XX век. Писал е също много за обществената и политическата философия. Еднакво известен с отричането на емпирично-индуктивисткото обяснение на научния метод чрез издигане на емпиричната фалсифицируемост до критерий за разграничаване на научната теория от не-науката и с енергичната си защита на либералната демокрация и принципите на социалната критика. Според него Отворените общества не поддържат един-единствен възглед за истина, а по-скоро се опитват ... |
