От Имануел Кант до Рудолф Ото. Мирослав Бачев е теолог и философ, доктор по философия. Автор е на десетки статии в областта на философията на религията и философската антропология. Преподавател е по история на религиите, философия на религията и философска антропология във Философския факултет на Софийския университет Св. Климент Охридски. Научните му интереси обхващат още сравнителното религиознание, съвременната философия, аналитичната психология, диалога между философията и културата на Изтока и Запада. Настоящата монография е първи опит за по-цялостно представяне на творчеството на Рудолф Ото (1869 - 1937) в ... |
|
|
Етика и политика. Искаме да защитим ненасилието? Или оправданата употреба на насилие? Но първо, нека се разберем какво означават понятията насилие и ненасилие? Уязвяващото говорене насилие ли е? Може би физическият бой и болката го дефинират? Икономическите структури дали упражняват насилие? Или само правоохранителните органи го излъчват и прилагат? Ето че етическият дебат се превръща в спор за дефиниции. И една от целите на тази книга е да покаже колко трудно е да се открият те - защото винаги обслужват политически интереси. Тъкмо конструирането на нова рамка за схващане на насилието е една от задачите тук. Етиката се ... |
|
|
Заглавието на тази книга се отнася изключително до нейната втората част. Първата част собствено има задачата да покаже, че има същностни и феноменологически релевантни аспекти на човешкото присъствие в света, които не могат да бъдат уловени от една локална или частна антропология. И че съответно не бива да се отказваме от проекта за една философска антропология. ... |
|
|
"Този разказ принадлежи на една вече сериозна традиция, която е забравила началото си във въпроса как да мислим законите на нещо, което изглежда да няма закони - модерната свобода. Как да мислим структурите на човешката дейност, която изглежда все по-освободена от авторитети, от поведенчески кодове, от нормативни предписания и която тъкмо в тази си напредваща освободеност става нарастваща производителна сила." Милена Якимова ... |
|
|
Учебникът е одобрен от МОН. ... "Уважаеми ученици, С учебника по родна география ще продължите срещите си с една от най-древните и съвременни науки - Географията. Предстои ви да изучите родната страна с нейната природна и социално-икономическа среда. Географията на България е водеща комплексна приложна наука, която формира знания за природната среда, човека и неговата стопанска дейност. Това географско познание самоопределя всеки от нас като българин и утвърждава самочувствието ни, че България е неотменима част от европейското и световното стопанство. Със своята природа и кръстопътно географско положение нашата ... |
|
|
"Ние работим отдавна, отдавна работим заедно и все оттогава се въздържаме да говорим за своята парадигма, за методологическата си програма, за смисъла от академичната ни насоченост. Винаги сме били убедени и пребиваваме в убедеността си, че нуждата от заявяване на методология следва от криза на подхода. Предлаганите тук статии не са такива следвания. Всяка от тях е писана по външна подбуда. Стана така, че при различни въпроси и по разни поводи всеки от нас е заговорил за начина на работене в сферата на историята на философията и за смисъла от тази работа. Размишленията на Цочо Бояджиев, предизвикани от конкретни ... |
|
|
Обединяващото заглавие на включените в книгата студии на Макс Вебер е избрано от съставителя. То изразява основния акцент на сборника: "западен рационализъм" посочва изследователския интерес на Вебер, а "генезис" препраща към начина, по който Вебер следва този интерес - както методологията му, така и онези културни значения, които той разкрива като притежаващи различна тежест за формирането на западния рационализъм. "Западен рационализъм", от друга страна, обозначава рационализиране на всички аспекти на живота - при неутрализиране на всякаква финална ценност. Подбраните са някои от най- ... |
|
|
Четвърто издание. ... Критиката на практическия разум е не само във формално отношение последната редакция на предварителното изследване на принципите на Метафизиката на нравите, която дойде по-късно, но и окончателната редакция на мисълта на това изследване. В предговора към изданието си на Критиката на практическия разум от 1929 г., излязло в Събраните съчинения на Кант под негова редакция, Форлендер отбелязва, че по съдържание тя наистина стои по-близо до Основи на метафизиката на нравите, но по значение е насочена повече към Метафизиката на нравите, че тя е едно от трите основни звена на моралната философия на Кант и ... |
|
|
Книгата от Владимир Теохаров на издателство "Св. Климент Охридски" разглежда темата за метафизика и психология на духовните възрасти. ... |
|
|
Истината е основополагаща характеристика на човешкото отнасяне към действителността. Ние се интересуваме от истини, питаме за истини, съобщаваме истини и, по-общо, улавяме моменти в потока на постоянно променящата се действителност, като разкриваме истини относно нея. Чрез своите разсъждения традиционните философи също са се опитвали да достигат до истини. За философските твърдения е специфично обаче, че при тях няма съгласие относно истинността им. ... |
|
|
Сборник в чест на 60-годишнината на проф. Сергей Герджиков. Съставители: Константин Янакиев, Димиртър Елчинов. ... Пред вас са докладите от конференцията "Науката и жизненият свят", организирана в чест на 60-годишнината на проф. Сергей Герджиков. По-късно към тях се присъединиха още няколко текста. В духа на мисленето на юбиляря всички те заемат пространството между два свята: единия - на всекидневните неща, сред които живеем, другия - на конструкциите на науката. Вероятно заради ограничения обем текстът на С. Герджиков този път се разполага на единия полюс - този на науката. В него той неочаквано разгръща и ... |
|
|
В "Големите въпроси: Философия" Саймън Блекбърн разглежда двайсет от най-фундаменталните и често задавани въпроси в науката "Философия". Те не са изложени в строго определен ред, с изключение на последния въпрос: Трябва ли да ни плаши смъртта?, който е окончателен за всеки от нас. Подбраните въпроси са сред ония, които често безпокоят съзнанието на мислещите мъже, жени и деца. Някои от тях изглеждат прости и конкретни: Свободен ли съм? Защо да бъдем добри? Що е красота? Трябва ли ни Бог? Тези въпроси съдържат множество подвъпроси, разчленяват се, крият уловки, залагат капани. Няма едничък отговор. ... |
