Романът Чуждо лице (1964) е едно от най-известните и характерни за творчеството на Кобо Абе произведения, актуално и днес, 60 години след издаването си, защото разглежда темата за отчуждението на човека в безмилостните условия на високоразвитото индустриално общество. Тази класика на следвоенната японска литература описва странна физическа трансформация, която разкрива двуличието на света, в който живеем. Разказвачът е учен, деформиран при лабораторна злополука, в която губи лицето си и заедно с него - връзката си с другите хора. Дори съпругата му е отвратена от него. Единственият му път обратно към света е да създаде ... |
|
|
Древно зло, по-ужасяващо от всичко! В трилъра на Престън и Чайлд антропологът Нора Кели и агентът на ФБР Кори Суонсън разследват странни смъртни случаи в пустинята и неволно събуждат древно зло, по-ужасяващо от всичко, с което са се сблъсквали. В Лошите земи на Ню Мексико е открит труп на жена - и случаят е поверен на агент Кори Суонсън от ФБР. Жертвата е навлязла в пустинята, смъкнала е дрехите си една по една и накрая е умряла от топлинен удар и жажда. Ръцете ѝ са стискали два редки артефакта - светещи камъни, използвани от древните индианци чако да призовават боговете. Самоубийство... или жертвоприношение? ... |
|
|
Тези 12 разказа ще ви преследват дълго след като прочетете последните им редове. Разкази включени в сборника: Котвата - красив хипнотичен разказ със смразяващ финал. Зовът на ръката - екзотична история за двама братя и за конфликта между кръвта и любовта. Албумът на каноника Алберик - страховит разказ за демон, дошъл от развалините на Вавилон. Ясенът - история, която води началото си от аутодафетата на вещици в Англия през XVII век. Експериментът на доктор Хайдегер - обсебващ шедьовър за Еликсира на младостта и опита да надхитриш живота. Кораби самоубийци - енигматичен разказ, предлагащ достоверна хипотеза за ... |
|
|
Херман Хесе дълго пътува към най-значимия си роман Играта на стъклени перли. Работи върху него цяло десетилетие във време, враждебно на културата и интелектуализма, когато в Европа шества политическото безумие и диктатори се разпореждат със съдбата ѝ. В писмо от 30 -те години на миналото столетие авторът споделя: "За мен бяха важни две неща - да изградя едно духовно пространство, в което да мога да дишам и да живея въпреки цялата отрова на света, да си създам убежище и крепост, и освен това да изразя съпротивата на духа срещу варварските сили...". И като във всеки образцов образователен роман накрая ... |
|
|
Фарс, или никога вече самота ни предлага поредния горчив апокалипсис и този път Кърт Вонегът е безпощаден. В свят, пропит от болезнена самота, където технологичният напредък бележи невиждани висоти, а изолацията е все по-дълбока, всички са се превърнали във взаимнозаменяеми частици от обществената машина. А когато целият културен напредък на цивилизацията рухва, единственото, което остава, е копнежът по връзката с друго човешко същество. В своето гротесково изследване на тази мъчителна емоционална пустота американският класик ни среща с уродливите близнаци Уилбър и Илайза. Те крият необичайна тайна - когато допрат ... |
|
|
"Да се изповядаш в една книга не ти гарантира опрощение; продължете пътя си, ако търсите в този текст нещо друго, освен човек, който се опитва да разбере себе си." И Фредерик Бегбеде прави точно това - опитва се да разбере себе си, миналото си, обезумелия свят, в който живее. С брутална откровеност и безпощаден хумор си разчиства сметките с дрогата, с алкохола, със, хм, секса, разкрива отношението си към прекалената политическа коректност, към радикалния феминизъм, изродил се в хетерофобия, към претенциите на всезнаещите и всеможещи новопоявили се пророци. Без да пести квалификациите, без да се церемони с ... |
|
|
Авторът на Планината помежду ни ни представя вълнуващата история за един мъж с болезнено минало, за едно малко момиченце с неясно бъдеще и за общия път към изцелението на сърцата им. Този път започва на площада в едно заспало южняшко градче. Седемгодишно момиченце продава лимонада на минувачите, но хубавата жълта рокля не успява да скрие грозния белег на гърдите му. Последният му клиент, непознат с брада и нахлупена бейзболна шапка, изпива лимонадата си и си тръгва, зает с мисли за лодката, която ремонтира край близкото езеро. И за белега, който му е до болка познат. А пикапът за доставки, който завива на скорост по ... |
|
|
"Казват, че в смъртния час пред очите на човека преминава целият му живот, но пред очите на Патрик преминава друго: Карфур е готов всеки ден да бъде нов; Бел дьо Минюи на Нина Ричи, пред теб момчето коленичи; Газ дьо Франс за вас е шанс; Клуб Медитеране още веднъж поне; Йопле, толкова по-добре..." Из книгата 9.99 евро е роман за умелата манипулация, за цинизма на рекламистите криейтъри и техните работодатели, за снобеещите англофони, населяващи този уникален свят (и не един роман на Бегбеде) - и за нашата, на потребителите, глупост. Останалото е любов, пътешествия, пари и пак пари, смърт и възкръсване - всичко ... |
|
|
Закуска за шампиони описва свят, в който хората са се превърнали в роботи, управлявани от проводниците в главата си и химикалите, които поглъщат. Най-голямата пандемия са идеите, с които се заразяват като чума, а имунитет срещу налудността няма. Този свят не е фантастичен. Този свят е нашият свят. В подобна атмосфера самият Вонегът се превръща в протагонист на собствения си роман и се среща със своя емблематичен герой - пропадналия писател на научна фантастика Килгор Траут. Истината, която прозира зад измислицата, е толкова болезнена, че ако до последната страница на Закуска за шампиони не полудеете, то поне ще сте ... |
|
|
Вик от болка и безсилие срещу системата на здравеопазване в България."В тази потресаваща изповед една майка ни разкрива бруталния абсурд на българското здравеопазване - такъв, какъвто го е преживяла през 2017 - 2018 г., когато синът ѝ се разболява и умира от левкемия. Абсурд на институционално ниво - в организацията, или по-скоро липсата ѝ, в болничните заведения. Абсурд и на личностно ниво - в отношението на част от лекарите и медицинския персонал към пациента и близките му. Ще ми се да вярвам, че за изминалите години оттогава ситуацията се е променила към по-добро, но със сигурност има още много какво ... |
|
|
"След Пикасо - само Господ!" Дора Маар Париж, 1935 г. В Дьо Маго, заведение на парижката бохема, се е събрала компания от мъже, които ще останат в историята. Сред тях е и Пикасо, всепризнатият гений. На маса недалеч от тяхната сяда красива млада жена в черна рокля и с екстравагантна шапка с пера. Мнозина разпознават нашумялата фотографка Дора Маар. Очите ѝ претърсват заведението и се спират върху художника. Тя слага лявата си ръка на масата, разперва пръсти и с дясната взема нож. В главата ѝ зазвучава тангото от пристанищните кръчми на Буенос Айрес и ножът заиграва в неговия ритъм между пръстите &# ... |
|
|
Историците се отнасят подозрително към легендите. За тях са фолклор, който няма научна стойност; не са документи, а народни умотворения. Върху преданията не може да се изгради сериозно изследване; легендата обаче е в преддверието на истината. Думата иде от латинското legere - чета с вътрешен смисъл онова, което е достойно да бъде прочетено. Малцина специалисти четат, повече са лаиците. Те вярват на легендите и отключват тайните на историята; понякога правят забележителни открития. Класически е случаят с Хайнрих Шлиман. Любителят археолог тръгва по следите на Омировата Илиада, която е в пространството на легендите. ... |
