"От най-древни времена за отстояване на правото си на съществуване, за владеене и разпореждане със земите и богатствата си, за опазването на своите семейства, села и градове от ограбване и унищожение, ние българите сме водили безброй войни със съседните народи и преминаващи през земите ни чужди нашественици. Гордост за нас е факта, че и след тези войни, българския народ е успял да запази своето хилядолетно землище до XIX век. Когато във войните срещу българския народ се включва и имперска гръко-византийска Русия, самоназначила се за наследница на Византия - Третият Рим, с ясната цел цялостно унищожение на ... |
|
|
Македония е географско понятие. ... "След това г. Грунерт зададе на г. Михайлов въпрос относно етнографския характер на Македония, като каза, че при свои пътувания из Македония (по време на Югославия, когато той е бил кореспондент на ГТА в Белград), той е чул при запитвания на хора от народа, отговор: ние не сме нито сърби, нито българи, а - македонци. Г-н Михайлов веднага отбеляза, че този отговор се е дължал на страха на запитаните, дали нямат работа с някой сръбски агент или приятел; в такъв случай вече е достатъчен кураж да се заяви от някой "южносърбиянец", че не е сърбин. "Македония - заяви г. ... |
|
|
И днес, в 21-ви век, всички ние сме преки свидетели на жестокия геноцид, който се извършва спрямо българите в Македония от една развилняла се до лудост сръбскокомунистическа банда. И този геноцид продължава вече 66 години с отчаяните опити на сърбите и техните еничари да направят само българите там „етнически македонци", за да изпълнят препоръката на Стоян Новакович. А тази препоръка е, че за да се сърбизират българите, най-напред трябва да бъдат отдалечени от българския им корен чрез македонизма. Като за идеологическа основа на това македонизиране сърбите и техните слуги в Скопие вече 66 години размахват единствено ... |
|
|
Лекционният курс е предназначен за студенти, зрелостници, кандидат - студенти и за всички, които се интересуват от епохата на Българското възраждане. ... |
|
|
Възстановяване и утвърждаване на българската държава. Национално - освободителни борби (1878 - 1903) ... |
|
|
Именникът на хунобългарските канове почти век и половина е обект на много изследвания, но досега нито едно заключение не е прието от науката като напълно задоволително. Невъзможността на изследователите да разчетат паметника произтича от трудното определяне на неговото леточисление /календар/ и неговото летоброене /хронология/ и приравняването им към известните други източници дати и периоди. Трудност, която се дължи на погрешни, както авторът ги нарича "мирогледни представи" за характера на древната хунобългарска астрономия. Именникът е задоволявал нуждата от внасяне на леточислен и летоброен ред за хода на ... |
|
|
Като непосредствен участник в Балканската война Симеон Радев е свидетел на успехите на българските воини, на радостта на освободените си братя от Македония и Тракия. За тези събития ни разказва с вещото си перо на публицист Симеон Радев в книгата „Това, което видях от Балканската война“. Но подписаният Лондонски мирен договор няма практическо приложение поради избухването на Междусъюзническата война (1913). Като пряк свидетел и участник в мирната конференция в Букурещ той ни разказва в книгата си „Конференцията в Букурещ и Букурещкият мир от 1913 г.“ – как поради задкулисни игри, нечестни сделки и недалновидност на ... |
|
|
Намирането на подходящи механизми за запазване на относително високи равнища на устойчива заетост е едно от основните предизвикателства на съвремието ни. Япония и някои други развити страни успяват успешно да се справят с него. Как го постигат? Защо японецът е готов временно да понася жертви в името на добрите перспективи за развитие на компанията и на страната му? Отговорът на тези и на свързани с тях въпроси налага уточняване на баланса между икономическата принуда за поведение и нравствените принципи, които го ръководят. Книгата представя резултатите от изследване върху административните форми на тази принуда в ... |
|
|
Документален сборник, съставен от рапортите на българските владици в Македония и Одринска Тракия през 1912-1913 г., посветени на отношението на турската, сръбската и гръцката власт към завареното българско население. Издевателствата над него са описани недвусмислено: с конкретни имена, цифри и факти. Представени са списъци на арестуваните на остров Трикери, в Подрум кале, в солунските затвори и др. Проследен е процесът на ликвидиране на българските училища, църкви и читалища, както и на физическото унищожаване на интелигенцията. Изданието е богато илюстрирано. ... |
|
|
Книгата на гл. ас. д-р Светла Янева изследва една значима и неразработена в историографията тема. Базирана на редица нови, неизползвани източници от наши и чужди архиви, тя спомага за осветляването, от една страна, на практическото функциониране на османската фискална система през XIX в. като същевременно поставя важни аспекти от икономическото и социалното развитие на българите през този период в съвременния им османски контекст. Разгледани са въпросите за промените в османската данъчна система през Танзиматския период, както в сферата на официалната й регламентация, така и на практическото й приложение. Обърнато е ... |
|
|
Направлението за изучаване, обяснение и оценка на тракийската история и култура от прехода между каменно-медната и ранната бронзова епоха (втората половина на ІV хил.пр.Хр.) до създаването на Дунавската българска държава през 681 г. се обозначава в науката с термина тракология. Естественият център за нейната поява и развитие е България, защото сърцето, в което съзряват и пулсират върховите моменти в оформянето, генезиса, живота и характера на тракийския етнос и на неговата култура, са днешните български земи и по-точно областите от р. Дунав до Егейското крайбрежие и прилежащите му острови. Те образуват ядрото на ... |
|
|
Книгата "Алано-древнобългарското писмо" с автор д-р Живко Войников е интересно и в съществена степен новаторско изследване върху един фундаментален дял от културата на древните българи. Във фокуса на предлагания научен труд е отдавна дискутираната тема за произхода и разчитането на древните рунически надписи, които и до днес са едно от най-загадъчните явления на средновековното наследство, оставено ни от прабългарите. нашите предци са използвали специфично писмо, което в науката се нарича руническо. То е използвано предимно за различни кратки надписи върху съдове, каменни блокове, по стените на скални църкви от ... |
