Вътрешно небе Тайна, която неотменно назовава себе си. На устните и аз съм сладък прилив, бръшлянен отлив. А та сияе. ... |
|
|
Васил Попович (1833-1897) е най-значителната непозната фигура в литературния и обществения живот на българите от втората половина на XIX в. Той стои в началото на възрожденската белетристика, драматургия и изкуствознание, пише стихове и статии, участва в основаването на Българското книжовно дружество. След Освобождението отново е сред изявените литератори и общественици. Трудът разглежда редица неизвестни негови произведения и представлява първи цялостен прочит на творчеството на В. Попович. ... |
|
|
"Започвам дълго отлаганата си книга за личността и делото на Йордан Вълчев. Обещал съм му я в писмо до него през 1978-а, а сега е зимата на 2003-а. Между изреченото като идея намерение и началните практически усилия зее пропастта на цяло четвърт столетие. Това не са просто години изтекъл живот. В неговите рамки станахме свидетели на изключителни политически промени, особено спрямо съдбата и. Вълчев и смисъла на неговото съществуване. Самият той в напрегнатата им атмосфера приключи земния си път. И върху мен като автор този отрязък със събитията си не премина незабелязано - наложи своя отпечатък върху илюзиите и ... |
|
|
Със своята темпераментна и проникновена публицистика, утвърждаваща свободата, демокрацията и неотменните човешки права, отхвърляща всяко насилие и всяка диктатура, с поведението си на гражданин и интелектуалец, "безследно изчезналият" Йосиф Хербст не изчезна безследно - той остана в историята на българската журналистика сред най-ярките имена. Тази книга има странна съдба. Неоценена преди, неиздавана след 9 септември 1944 г., трябваше да минат цели 15 години, за да види бял свят, за да ни убеди още веднъж, че словото на Йосиф Хербст и подир смъртта му продължава да бъде незаглъхващ вик за човечност, справедливост ... |
|
|
Сънувам, че... Вземам кухненския нож и си отрязвам един пръст. Най-после и аз имам нещо свое. Останалото ми тяло е ничие. Иван Кулеков Мисля, че... С един уличен саксофонист си говорихме за пустия му живот. – Има трима музиканти, с които мога да свиря – каза ми той и запали цигара. – Единият живее във Франция, другият в Щатите, третият в Австралия. Събираме се по фестивали веднъж на няколко години и свирим час-два. Вече съм на шейсет и четири, а съм живял седем-осем часа. Иван Кулеков ... |
|
|
"Книгата на Антоанета Алипиева се появява в момент, когато за Вера Мутафчиева може да се пише достатъчно задълбочено и информирано, без конюнктурни съобразявания, а с позоваване на разнообразни свидетелства и документи. Алипиева се е възползвала от всичко това, за да създаде монографичен портрет, който до този момент липсва в българската литературна и културна история. Това е книга, която бих определил като портрет, постигнат чрез сравнения. Образът на Вера Мутафчиева не е представен като отделен и самодостатъчен, а е изграден от Алипиева чрез конструиране на динамични отношения и съпоставки. Така творчеството и ... |
|
|
Мемоари. Писма. ... Книгата представя жизнения път и делото на Иван Найденов (1834-1910), водещ журналист от цариградския кръг, издател на вестниците "Право" и "Напредък", един от важните участници в църковната борба. Изданието включва всички запазени мемоарни фрагменти на Найденов, както и непубликуваната досега негова кореспонденция със Св. Миларов и други съвременници. ... |
|
|
Фреди Мейкин е шпионин на свободна практика. През последната година той наблюдава Дзян Чън, университетски преподавател, чийто живот изглежда подозрително нормален. За Фреди това е само поредната поръчка - той никога не пита кой му плаща и защо - докато един ден някой е изпратен да го убие и изведнъж ролите са разменени. Спасявайки се с бягство от хората, които искат да го убият, Фреди знае, че е видял нещо, което не е трябвало да види. Лошото е, че той няма представа какво. Дали ЦРУ е зад всичко това - или някой още по-нависоко? Дали неговите преследвачи са разкрили собственото му тъмно минало? Принуден да се впусне в ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Класици на жанра" на издателство "Пергамент Прес". ... Представяме ви отец Браун, симпатичния нисичък свещеник детектив с простодупното лице и голям чадър, който знае повече за тъмната страна на човешката природа и за престъплението от самите престъпници. Откъде идва неговата необикновена проницателност? Отговорът дава самия той: "Никога ли не ви е идвало на ум, че човек, който не прави нищо друго, освен да слуша за истинските грехове на хората, няма как да не познава човешкото зло?". За разлика от Шерлок Холмс, методът на отец Браун е по-скоро интуитивен, ... |
|
|
Гаврил Кръстевич е първият почетен член - от 1871 г. на създаденото през 1869 г. Българско книжовно дружество (БКД) - бъдещата БАН. Четвърт век преди създаването на БКД, Кръстевич пръв дава идеята за академическо учреждение, което да се заеме с унифициране на българския книжовен език и изграждане на езикова култура. В полемика с бившия си съученик от Куручешме Георги Раковски, той призовава за налагане на говоримия език в литературата. През 1852 г. в Цариградски вестник Кръстевич взема отношение и към спорта с гърците, обявявайки се за изместване на гръцкия от родния език в българските училища. Гаврил Кръстевич е водеща ... |
|
|
Книгата е от поредицата, създадена по хитовия сериал "Касъл". ... В този нов роман авторът на мистерии Ричард Касъл води Ники Хийт през най-страховития ѝ случай до момента. В първата ѝ сутрин като капитан на 20 -и полицейски участък Ники Хийт е разтърсена, след като нейният психолог от нюйоркската полиция е изхвърлен мъртъв на брега на река Хъдсън. Но шокиращото убийство на човека, който знае най-съкровените ѝ тайни, е само първият от серията удари, които ще понесе топ детективът от отдел "Убийства". Скоро тя е неприятно изненадана от откритието, че нейният годеник - репортерът- ... |
|
|
Най-личният случай на комисар Дюпен сред бретонските солници. Кримка сравнима само с романите на Агата Кристи. ... Аромат на виолетки, смесен с мириса на тежка глинена почва, сол и йод, се носи из въздуха над Бялата страна - това са живописните естествени солници, покрили полуостров Геранд. Комисарят Дюпен се наслаждава на спокойствието и тишината на величествената природа и на великолепието на "бялото злато", когато отекват първите изстрели. Никога досега той не е бил в такава непосредствена опасност. По молба на своя приятелка - журналистката Лилу Бревал - комисарят се е заел да издирва тук някакви видени от ... |
