Берлинският конгрес приключва на 13 юли 1878 година и слага край на Източния Въпрос. Същият ден официално е подписан т. нар. Берлински договор, който постановява де юре и де факто създаването на Княжество България. Българската освободителна кауза най-после се промъква успешно през международната политическа конюнктура, която този път не е особено благоприятна. След 482 години българската държава отново възкръсва като самостоятелен политически субект в Европа. Нейното възкресение чрез Априлското въстание е безспорно най-крупното постижение, което бележи поврат в новата ни история и поставя началото на съвременна България. ... |
|
|
Настоящото издание представя двама известни, но сравнително непознати автори, останали по своеобразен начин в историята на нашето Възраждане. Своеобразното се състои в това, че макар и по различни начини, и двамата са свързани със Стефан Веркович и неговата Веда Словена. Именно контроверзната публикация определя до голяма степен и отношението към тях. И двамата от самото начало са обявени за поддръжници, което определя и по-нататъшното им реноме в обществото, или поне в научните среди. И докато Огюст Дозон и заради дипломатическата му дейност, и заради сборника с народни песни, няма как да бъде премълчан (въпреки че ... |
|
|
От автора на "Геномът" и "Червената царица". ... Човешкото общество еволюира неумолимо. Книгата на Мат Ридли помага да се проумее как се променя човешкият свят - досущ като природата около нас. Измененията в човешките институции, предмети и навици са постепенни, неотклоними и неизбежни. Те преминават от един етап на друг; не толкова прескачат, колкото пълзят; имат си собствена спонтанна инерция и не са предизвикани отвън; нямат цел и не предвиждат крайна точка; и като цяло се случват по метода на пробите и грешките - версия на естествения отбор. По-голямата част от човешкия свят е резултат от ... |
|
|
Балканските войни са повратна точка в развитието на Европейския югоизток. Те бележат разрушаването на един политически ред, който се установява с налагането на османската власт през XV век, и дават началото на нов период в развитието на Югоизточна Европа - времето на националните държави. Започват като конфликт, който за първи и единствен път обединява всички държави в региона в общ стремеж - прекрояването на политическите граници и постигане на етническа, национална и дори религиозна справедливост за местното население. Това е емоцията, която движи народите, но не и политиците. Александър Стоянов (1987 г.) завършва ... |
|
|
Нобелова награда за литература. ... "Раждането на Британия" е първият том от монументалния труд на Уинстън Чърчил "История на англоезичните народи", една от най-значимите фигури на XX век, посветен на историята на англоезичните народи. Повествованието започва през 55 г. преди Христа, когато "проконсулът на Галия, Гай Юлий Цезар обърнал поглед към Британия", и завършва с Войната на розите и Битката при Босуърт през 1485 г. В този отрязък от хилядолетие и половина Чърчил разказва за борбите и вълненията, които съпътстват създаването на една нация, за нашествията на викингите и норманите, за ... |
|
|
От "Осанна!" до "Разпни го!". ... Открития, открития... Но те са само върхът на археологията, преди това има къртовска работа, разкопки, изследвания, познания, дирения... За всички тях разказва проф. Николай Овчаров в книгата "Археолог" - компедиум на големите имена в световната и българската археология. Книга за пример: как мечтата се превръща в реалност, как неуспехите не са повод за униние, а за ново, още по-въодушевено начало. Прочетете непременно "Археолог", само така ще разберете истинската ценност на археологическите открития. И високата стойност на археолозите, които ги ... |
|
|
Представената монография се вписва в поредицата от публикации, посветени на 1000-годишнината от смъртта на цар Самуил (997 - 1014). След "Константинопол и руската колония (до 2014 г.)" и "Византия - позната и непозната", доц. д-р Тома Томов напуска пределите на византийската столица и с грижливост и педантичност се опитва да поднесе на читателя правдиво описание на българо-византийския сблъсък през лятото на 1014 г. в долината на Струмешница, известен като "битката при Ключ". То е едно от най-подробните исторически изследвания досега благодарение на отличното познаване на района не само от ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Спасената история" на издателство "Изток-Запад". ... "Велики хора можеха да направят велики дела с най-храбрия и най-непретенциозния войник в света. Това е той, българският войник: най-непретенциозен, по-смирен и по-покорен дори от африканските негри, които Франция хранеше през войната с жито, мармалад и шоколади! А неговата участ бе тежка! Понеже е българин, всички се надпреварвахме да злоупотребяваме с неговото безкрайно, исполинско търпение! И понеже е търпелив, той трябваше да яде хляб, направен от черна като кал каша, да ходи бос или обут с дървени налъми по ... |
|
|
Спартак е една от най-привлекателните личности в древната история поради неутолимата си жажда за свобода на всички хора. Този идеал той преследва неуморно и упорито - с някаква неугасима жар - през цялото време на предвожданото от него въстание. Ако се вгледаме в изворовите данни, нито един от античните автори не остава безучастен към достойнствата му, които не пропуска да изтъкне, и нито един не казва лоша дума за него, за разлика от оценките им за движението на робите като цяло. Образът на тракиеца продължава да живее до днес и ще живее и в бъдеще чрез литературата, изкуството, музиката, киното. Достатъчно е тук да ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Спасената история" на издателство "Изток - Запад". ... "Книгата "Султан Махмуд II и краят на еничарите" е класически труд по политическа история. Тя е документален разказ за първите осемнадесет години от управлението на тридесетия османски султан, който започва с драматичното му възшествие на трона през юли 1808 г. и завършва с "щастливото събитие", както било наречено ликвидирането на еничарския корпус през юни 1826 г. Фактологичното изложение подробно и точно следва хода на събитията. Дългият низ от проблемни ситуации чертае етапите и мащабите на ... |
|
|
"Почитам Луи XIV не само защото е сторил добрини на французите, а защото е сторил добрини на всички хора; пиша за него в качеството си на човек, а не на поданик; искам да обрисувам миналия век, а не просто един владетел. Омръзнали са ми истории, които разказват само за приключенията на някой крал, сякаш той е живял сам или сякаш нищо освен неговите дела не е съществувало: с една дума, аз пиша историята не на един велик крал, а по-скоро на един велик век. Пелисон би писал по-красноречиво от мен; той обаче е бил придворен и са му плащали. При мен не е налице нито едното, нито другото: подтикът да кажа истината е мой. ... |
|
|
Между кориците на сборника "Обичаи и обреди от Провадийско" е съхранена ценна информация за обичайно-обредната система в календарния цикъл на местното население. Той е резултат от десетгодишно теренно проучване, събиране и анализиране на разнообразни източници, свързани с темата. Всяка дума и мисъл в него носят автентичния заряд на едно отдавна изгубено време, в което традицията определя правилния порядък на живота. Неспазване или отклонение от този порядък се асоциират с нещастие, а в мирогледа на някогашните хора нещастието се асоциира най-често с гладна година, празен хамбар, болест и смърт. Затова в ... |
