Том пети от поредицата "Вера Мутафчиева - избрани произведения" ... Сборникът е съставен от изследвания, посветени на проблемите на социално-икономическата история на Османската империя. Тези проблеми, като неделима част от историята на Балканите цели пет столетия, са от съществено значение и за развитието на българите от Средновековието към Новото време. Вера Мутафчиева е ученият, който отиде най-далеч и стигна най-дълбоко в ревизията на марксическите османски схващания още по време на комунистическия режим с конкретните анализи и изводите си в отделни частни изследвания, а след комунизма и в пряко масирано ... |
|
|
Публикуването на книгата на Франсоа дьо Полиняк бележи важен обрат в анализа на произхода на гръцкия град: тази особена форма на обществена и политическа организация... Според Полиняк градът градът не трябва да се схваща като структурирана държавна форма, а по-скоро като "действащо лице, което организира различни начини за участие в ритуализираните обществени практики" ... |
|
|
Историята на проучванията в старата столица. Изданието е на английски език. ... |
|
|
Второ преработено и допълнено издание за Александровската гробницата от IV век пр. Хр. със стенописи с изключителна художествена и научна стойност. Георги Павлов Китов е роден на 1 март 1943 г. в гр. Дупница. Завършва история в Софийския университет Св. Климент Охридски през 1966 г. Специализира история на изкуството в Ленинград. От 1971 година работи като уредник в Археологическия институт с музей към БАН. Доктор на историческите науки от 1977 година и старши научен сътрудник от 1990 г. Председател на Общото събрание на археологическата експедиция ТЕМП. Автор е на над 200 статии и студии върху историята, религията и ... |
|
|
Първите сведения за пещери в България датират от XII в. пещерата “Бачо Киро” е първата благоустроена от 1937г пещера в България, а от 1940 тя носи и това име. Сега тя е обявена за природна забележителност и е един от 100-те национални туристически обекта. Удивителната игра на времето и водата е създала причудливи форми, носещи доста интересни имена – “ухото”, “Картофената пътека”, “катедралата”, “меча пързалка”, “Чистилището”. Всеки докоснал се до това величие запазва спомена и възхищението си от природата. ... |
|
|
Книгата разглежда римските и ранновизантийските метални инструменти, открити на територията на България. Представените оръдия на труда са обсъдени с оглед на предназначението и мястото им в античното стопанство. Очертано е хронологическото и пространственото им разпределение в рамките на разглеждания период и територия. Проследено е наличието на приемственост между предримски, римски и средновековни инструменти от един и същи вид. Освен сечивата, в изследването са анализирани и съответни скулптурни и нумизматични изображения, както и данни от писмени извори. Има голямо резюме на английски език. Направената типология и ... |
|
|
Описаните в изложението съкровища, макар и малка част от историко-художествените богатства на нашата земя, дават известна обобщена представа за културите, процъфтявали в различни епохи. Те се отнасят към праисторията, античността и средновековието и обхващат няколко хилядолетия. Тяхното значение е многопосочно. Те са ценни исторически паметници, показатели за постиженията в културата и изкуството, важно средство за естетическо възпитание. На това се дължи ролята им за повишаване на националното самочувствие на българския народ. Още повече че предизвикват подчертан интерес В чужбина - сред научните среди и широката ... |
|
|
Сказка, държана на 4 ноемврий 1938 г. въ София ... "Питането за народностьта на старить македонци не се изчерпва съ тая книжка. Въ нея, обаче, е казано най-същественото, отъ което се вижда, че старите македонци продължаватъ да живеятъ въ днешните македонци и че те ца принадлежали къмъ оня народъ, който ние наричаме сега български народъ."София, декемврий 1932 г. Д-ръ Ганчо Ценовъ "Докато я има България, ще има място и за трудовете на д-р Ганчо Ценов, и тези трудове ще вдъхновяват и учат българските историци и граждани в трудната битка за установяване и налагане на величавата българска история. Книгите на д- ... |
|
|
Направлението за изучаване, обяснение и оценка на тракийската история и култура от прехода между каменно-медната и ранната бронзова епоха (втората половина на ІV хил.пр.Хр.) до създаването на Дунавската българска държава през 681 г. се обозначава в науката с термина тракология. Естественият център за нейната поява и развитие е България, защото сърцето, в което съзряват и пулсират върховите моменти в оформянето, генезиса, живота и характера на тракийския етнос и на неговата култура, са днешните български земи и по-точно областите от р. Дунав до Егейското крайбрежие и прилежащите му острови. Те образуват ядрото на ... |
|
|
В книгата са обрисувани социално-психологическите портрети на основните социални типове в българската история: средновековния аристократ, селянина, еснафа, буржоата, интелигента и пролетария. Този опит обобщава историческата документация, чрез която посочените социални типове са засвидетелствали своето присъствие в българското минало. Наред с това са взети предвид социалните характеристики и глобалните резултати от тяхната житейска реализация. Потърсени са също така психологическите им склонности, мотивите на общественото им поведение, причините за гибелта на онези, които са изчезнали от историческата сцена. Очерците не ... |
|
|
В този том си дават среща различни теми от традиционната обредност и вярвания, някои проблеми, свързани с тях, и подходи за научния им анализ. Обширният географски обхват на изследванията дава основания за съпоставка на явленията на по-широка основа, а включването на различни културни пластове (като се започне от най-древните и се стигне до времето на модерното общество) позволява да се проследят процесите и в дълбочина. В своята съвкупност публикуваните тук студии разкриват динамиката на явленията, отнасящи се до българската традиционна култура, единството на тази култура, нейното богато многообразие и пъстрата й ... |
|
|
"Епиграфският паметник още не е намерил полагащото му се място в нашата култура - дори като материална вещ в музеите на него, с малки изключения, обикновено е отредено най-забутаното и невзрачно място. Ако е придружен с някакво изображение, обикновено то привлича вниманието - на надписа се гледа като на нещо странично. За обикновените хора той е предмет, дошъл от далечното, неясно хронологически минало, и за това е облъхан от някаква особена атмосфера, дори може би е заключил в себе си неразгадани тайни, или пък обратното - ненужна вещ, най-много да се употреби като строителен материал. А българските земи като част ... |
