Класическа епиграфика

"Епиграфският паметник още не е намерил полагащото му се място в нашата култура - дори като материална вещ в музеите на него, с малки изключения, обикновено е отредено най-забутаното и невзрачно място. Ако е придружен с някакво изображение, обикновено то привлича вниманието - на надписа се гледа като на нещо странично. За обикновените хора той е предмет, дошъл от далечното, неясно хронологически минало, и за това е облъхан от някаква особена атмосфера, дори може би е заключил в себе си неразгадани тайни, или пък обратното - ненужна вещ, най-много да се употреби като строителен материал.
А българските земи като част от древния свят са богати с епиграфски паметници и тази антична традиция, въпреки упадъка у нас през епохата на късната римска империя и неспокойното начало на Византия, успява да се запази до Първото българско царство - това са безценните за нашата история първобългарски надписи, съставени на тогавашния говорим народен гръцки език.
Ето защо предлаганата книга цели да представи в общи линии една материя, чрез която се допълва съществено познанията ни за античния свят, които навлизат в науката и трябва да имат специално професионален интерес, а и изобщо на интересуващия се читател. Такива съчинения съществуват на повечето европейски езици, при което всяко, въпреки някои общи елементи, има своя собствена физиономия според виждането на автора му - материята е огромна и каквото и да се пише, все ще бъде малко и недостатъчно, но понастоящем в България то е първото и според идеята ми ще бъде по-скоро един увод в тази област."
Георги Михайлов

Нов български университет
София 1618
кв. Овча купел, ул. Монтевидео №21
vruseva@nbu.bg

За книгата "Класическа епиграфика" и за автора ѝ проф. Петър А. Димитров.
Предговор
Епиграфиката като наука и нейното значение
Надписът като оригинален текст
Фалшиви надписи
Интересът към надписите
Писменост и шрифт

• Гръцката писменост
• Латинската писменост
• Начини на писане
• Стилове
• Грешки в оригинала и епиграфът
• Писмен материал

Епиграфиката и частните науки

• Езикознание
• Общи положения
• Старогръцките диалекти
• Койне
• Надписите - извод за изчезнали езици
• История
• Политическа история
• Тракийската история
• Външнополитически отношения
• Социално-икономически отношения
• Полисна уредба и право
• Гражданският статут в Рим
• Робство и освобождаване
• Нумизматика и папирология
• Археология и история на изкуството
• Археология. Архитектура. Историческа география. Топография. Изкуство
• Отношението между предмета и неговия надпис
• Литература
• Дидаскалии
• Епиграми
• Религия
• Обществени прояви
• Празници. Състезания. Забавления
• Ефебия
• Училища. Библиотеки
• Зрелища в Рим. Гладиатори
• Частният живот
• Ономастика
• Видове имена
• Чужда ономастика
• Име и социум
• Тракийска ономастика

Начини на именуване

• Гръцко именуване
• Именуване на мъжете
• Фили
• Именуване на жените
• Метроними
• Именуване при осиновяване
• Филиация и омонимия
• Agnomen
• Изразът
• Етникон
• Именуване на освобожденците
• Именуване на робите
• Непосочване на имена
• Именуване на римските граждани
• Общи положения
• Praenomen
• Nomen
• Cognomen
• Supernomen
• Patronymicum
• Tribus
• Origo
• Domus
• Именуване на незаконнородените
• Именуване на императорите
• Именуване на свободни лица при получаване на римско гражданство
• Именуване при получаване на римско гражданство в гръцките надписи
• Именуване на освобожденците
• Именуване на робите

Кариерата на магистратите

• Кариерата в сенатското съсловие
• Кариерата в коническото съсловие
• Подреждане на кариерата в надписите

Видове надписи
Корпуси и сбирки
Издаване на надписи
Датиране на надписите
Знаци за цифри, числа и монети. Съкращения и лигатури

• У гърците
• У римляните
• Съкращения
• Лигатури