Берфус пише пиеси с желанието да създаде качествено нови пространства на мисълта, в които зрителите са предизвикани да издържат на конфронтацията с другите и със самите себе си и то в рамките на обществените и политически измерения на съвременността. Странната смес от поезия и близост до живота изведе Берфус на челно място на немскоезичната театрална сцена. Своеобразните картинни светове и стегнатият език на текстовете му превръщат Бержус в поета сред театралните автори. ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Класици на жанра" на издателство "Пергамент Прес". ... "Беоулф" е разказ за герои в един преходен и опасен свят, населяван от чудовища и дракони. Макар историята да ни връща към далечни езически времена, героите в книгата са живи хора със своите слабости, достойнства, страхове и възторзи. Сюжетът е максимално прост - войните между хора и чудовища, но разказът е задъхан и увлекателен. Езикът и стилът на Х.Е. Маршал са пестеливи и верни на оригинала, върху който стъпва тази малка творба. "Беоулф: легенда за воина" е преразказ на староанглийската поема & ... |
|
|
Олга Шурбанова е музикант по професия и писател по призвание. Една от най-авторитетните ни музикални критици, тя има издадени и пет белетристични книги - "Когато Париж беше твой" (1977), "Накажи ме с любов" (1989), "Само душата" (1999), "Лично време" (2002). Нейни литературни творби са публикувани във всички специализирани издания, някои преведени на полски, немски и английски език. "Не мога да скрия удоволствието, с което четох ръкописа на Олга Шурбанова "В далечното пътуване". Отделно увлекателния разказ, описващ историята на рода и предците на авторката, съдбите, ... |
|
|
Книгата е продължение на "Копелето" и е част от поредицата "Придворната дама". Превод от датски - Мария Николова. ... Константинопол, 1570 г. Пленената френска придворна дама Мадлен дьо Мондидие е отведена в Йени сарай и е продадена на султан Селим II, за да стане част от тайния му отряд от убийци - легендарния Отряд на Полумесеца. В продължение на година тя преминава през тежко обучение в изкуството на убийството. Постепенно калява тялото и духа си и от фина благородничка се превръща в сурова убийца, която обича новото си занимание и високо цени способностите си. Мадлен се посвещава на призванието си ... |
|
|
Един млад мъж на име Самуел умира в ужасна катастрофа. Било ли е това инцидент, или е било самоубийство? Историята скача напред и назад във времето, смесват се минало и настояще и ние следваме Самуел чрез спомените на приятели, семейство, познати. Всички те разказват различни версии, някои твърде противоречиви - говорят за Самуел, за себе си, един за друг, търсят вината си за случилото се. В крайна сметка какво остава от всички наши кратки спомени? На кои снимки на паметта може да се вярва? И какво е скрито от това, което не си спомняме? "Всичко, което не помня" е увлекателна приказка за любовта, приятелството и ... |
|
|
Откровенията на един препатил конник. Да яхнеш кобилата на историята (заглавието е цитат от Маяковски) е увлекателен автобиографичен разказ, през който преминава като на длан живият поток на полската история от годините на Втората световна война до края на века. Книгата представлява интерес за учени от различни области. Със своя приятен език, с необикновения живот и мисли на автора си, оцветени от чувството му за хумор, тя би била интригуващо четиво за всеки читател. Отличена е с четири престижни полски награди през 2014 г.: литературната награда Нике, историческата Кажимеж Мочарски и наградите Юзеф Тишнер и Йежи ... |
|
|
"Непрекъснато се питам дали за всички ни нямаше да е по-добре, ако не се бяхме укрили, ако сега бяхме мъртви и си бяхме спестили това нещастие и най-вече ако бяхме пощадили другите. Но и от тази мисъл ме побиват тръпки. Още обичам живота, не съм забравила гласа на природата, не спирам да се надявам, надявам се на всичко." Ане Франк, 26 май 1944 г., петък Ане Франк си води дневник от 1942 до 1944 г., докато се укрива със семейството си и други бегълци от нацистите в една "задна къща" в Амстердам. Пише писмата единствено за себе си, докато през пролетта на 1944 г. не чува по радио "Оранж" ... |
|
|
"Властта на безвластните" е едно от основните произведения на Вацлав Хавел. Есето, което е прекалено амбициозно, за да бъде само есе, е замислено първоначално като политически манифест. Срещу обществената асистема на лъжата Хавел противопоставя "живота в истина", определяйки понятието като критерий за възможна политическа програма, но без амбицията за власт. Хавел е убеден, че обновяването на свободното общество не може да означава само завръщане в миналото, а "трябва да произлиза от човека, от човешката същност", че основата на реконстрнукцията е "отношението към самаия себе си, към ... |
|
|
За пръв път на български език с нецензуриран превод и предговор от Борис Стругацки! ... "Пикник край пътя" е най-известната и обичана творба на Аркадий Стругацки и Борис Стругацки. Това е шедьовър, използващ фантастичното, за да ни разкрие дебрите на човешката душа такава, каквато е в действителност. Редрик Шухарт е сталкер. Един от авантюристите, достатъчно смели, за да навлязат в Зоната - място, в което физичните закони не важат и в което реалността се изменя. Сталкерите са контрабандисти, търсещи артефакти, останали от тайнствените посетители, създали волно или неволно Зоната. "Жив съм. Пусна ме ... |
|
|
Впуснете се в една невероятна история за любов и премеждията на живота на двама младежи поели по пътищата към Катманду. В края на шейсетте години на миналия век младите хора по света търсят кауза, за която да се борят. Техните родители са водели войни? Те ще бъдат пацифисти! Обществото иска само да консумира? За тях е важна само любовта! За Оливие и Джейн, двама младежи, които отхвърлят живота, който им се предлага, истината се намира на другия край на света, в Непал. Но независимо дали напускаш парижките барикади, или лондонската мъгла, пътищата, които водят към Катманду, са твърде дълги... ... |
|
|
Шест лекции относно недъзите на нашия век. ... "Европейската култура навлезе във фаза, когато се загубиха точните критерии за добро и зло, за истина и лъжа, а в същото време отделният човек се превърна в играчка на мощни колективни движения, изкушени в извращаване на ценното, в резултат на което ден след ден черното става бяло, престъплението - похвално действие, очевидната лъжа - задължителна за всички догма. На всичко отгоре езикът стана собственост на хора, притежаващи властта, и те монополизираха средствата за информация, за да променят смисъла на думите, както им е изгодно." Чеслав Милош, 1981 г. Чеслав ... |
|
|
"Йован Христич е един от онези тълкуватели и мислители, които чрез изкуството и неговите творби, умеят да достигнат до самата тайна на съществуванието. А и в своята поезия, и в своята есеистика има ред места, в които като древен мъдрец този модерен писател застава пред самите неща, докоснал се до същността на битието." Светлозар Игов ... |
