(Другият дневник). ... "Животът няма втора половина" може да се мисли като "продължение" на "Една и съща нощ" ("Дъбът на Пенчо", награда "Хеликон" и Национална литературна награда "Елиас Канети") като време, за което се разказва: фокусът тук е поставен върху годината след безследното изчезване на Гео Милев и гибелта на Георги Шейтанов (между май 1925-та и май 1926-та). Магията на този сюжет на Карастоянов се основава не на дълбоките познания и проучвания, а на деликатното, но мощно взаимно просмукване между документалното и фантасмагоричното. След такова взаимно ... |
|
Ако искате да опознаете себе си, започнете да откривате света около вас. Разказвайки за собствения си живот, авторът на бестселъри Паулу Коелю ни връща назад във времето, за да си припомним мечтите на едно поколение, което желаеше мир и се осмеляваше да предизвика приетия социален ред. В Хипи той описва историята на Паулу, който иска да бъде писател и се отправя на пътешествие в търсене на по-дълбок смисъл на живота си - първо с известния Влак на смъртта до Боливия, после на стоп през Чили и Аржентина. Пътуването на Паулу го отвежда и до прочутия площад Дам в Амстердам, пълен с млади хора, облечени в ярки дрехи, които ... |
|
Ако една малка стъпка може да промени живота ви завинаги, ще я направите ли? Ерин снима документални филми и е на крачка от успеха. Марк е инвестиционен банкер с големи амбиции. Те са млади, влюбени и на сватбено пътешествие на Бора Бора. Меден месец в рая. Но един прекрасен ден, докато се гмуркат в кристално синия океан, те попадат на нещо във водата... Нещо страшно, заплашително и много примамливо... Може ли мечтата да се превърне в кошмар? Ерин и Марк са изправени пред тежък избор - да съобщят в полицията или да запазят тайната. Ако никой не знае, кой ще пострада? Решението им ще предизвика лавина от събития с ... |
|
Олга Шурбанова е музикант по професия и писател по призвание. Една от най-авторитетните ни музикални критици, тя има издадени и пет белетристични книги - "Когато Париж беше твой" (1977), "Накажи ме с любов" (1989), "Само душата" (1999), "Лично време" (2002). Нейни литературни творби са публикувани във всички специализирани издания, някои преведени на полски, немски и английски език. "Не мога да скрия удоволствието, с което четох ръкописа на Олга Шурбанова "В далечното пътуване". Отделно увлекателния разказ, описващ историята на рода и предците на авторката, съдбите, ... |
|
От автора на "Нива на живот", "Папагалът на Флобер" и "Предчувствие за край". ... Повечето от нас могат да разкажат една-единствена история. Не че в живота ни се случва едно-единствено нещо - безброй са събитията, които превръщаме в безброй истории. Ала само една е от значение, само една си струва да се разкаже. Ето я моята. Деветнайсетгодишният студент Пол се връща у дома за лятната ваканция и в тенис клуба среща Сюзан, самоуверена и духовита омъжена жена на четирийсет и осем. Скоро тя и Пол стават любовници и той е горд, че връзката им е бунт срещу закостенелите нрави. Двамата избягват в ... |
|
Книгата е част от "Индийската поредица" на издателство "Жанет-45". Между морето и бенгалските равнини на източния бряг на Индия лежи огромен архипелаг. Някои от островите са огромни, други - не по-големи от пясъчна дюна; някои са съществували от зората на историята, други са се появили едва вчера. Това е Сундарбан - "красивите земи". Тук няма граници, които да разделят сладката вода от солената, реката от морето, дори сушата от водата. Приливите навлизат повее от 300 километра в сушата и всеки ден хиляди хектари мангрови гори се скриват под водата, за да се появят отново няколко часа по- ... |
|
Продължение на "Фото Стоянович". ... Увлекателно романово повествование, изградено върху исторически факти. Евгения Иванова умело преплита съдбите на няколко персонажи, които разказват своите истории на фона на бурните събития на Балканите от края на ХІХ век. Един авантюрист с необуздано въображение, изобретяващ история, е главният герой в новия роман на Евгения Иванова. Събитията от края на 19. век, препускащи от Лондон и Париж през Белград и София до Истанбул или Петербург, не са фон за интригата, а нейно следствие. Въпросът е - ще продължи ли интригата да произвежда препускащи събития и в следващите векове? ... |
|
"От няколко десетилетия въпросът за социалното неподчинение занимава трайно мислителите и политолозите. Цветан Тодоров подхожда към него с осем биографични очерка на Ети Хилезум, Жермен Тийон, Борис Пастернак, Александър Солженицин, Нелсън Мандела, Малкълм Екс, Давид Шулман, Едуард Сноудън. Тези наши предшественици или съвременници живеят и работят в различни страни и на различни поприща. Но всички те отхвърлят от морални съображения определено социално зло, от което страда цяло едно общество. Неподчинението им не е плод на негативизъм, евентуално присъщ на техния характер, а на стремеж да утвърдят положителни ... |
|
Второ преработено издание. ... Един човек по силата на професията си се оказва въвлечен в някои от най-мрачните тайни на своето време. Това са 1920-те години, когато в България върви борба между две големи конспиративни военно-политически групировки - ВМРО, военния съюз и демократическия сговор, а от друга страна е единният фронт на комунисти, земеделци и анархисти. Той може да оцени доста обективно двете групировки и познава най-дълбоките им тайни. Той е съвсем обикновен човек - шофьор на такси и после на омнибус от София до Чамкория. Романът разказва за битовата култура от 20 -те години и съживява много вълнуваща и ... |
|
"Легенда за светия пияница" е последната новела на Йозеф Рот и в нея се прокрадват автобиографични нотки, защото както своя герой и авторът напуска този свят след самоубийствено пиянство в Париж. Рот си отива отчаян след присъединяването на Австрия към Третия райх, когато му е отнета и последната надежда, че неговият свят, светът на многонационалната монархия може да се върне. Йозеф Рот (1894 - 1939) е австрийски журналист и писател, чието творчество е сред върховете на европейската класика. У нас е познат най-вече с романите си "Радецки марш" и "Гробницата на капуцините". След ... |