Съчинения в пет тома - том 3: Български работи

"Това, което прави впечатление у публицистичната дейност на Славейков е, че той винаги излиза от установени, свързани със самата негова натура демократични схващания. Славейков до такава степен е бил сроден със своя народ, толкоз отблизо го е познавал, че когато е говорел от трибуната на своя вестник, винаги е имал право да заяви, че чрез него говори самият народ, че неговото желание е желанието на народа. Разбира се, той не заявява това, не се гордее със своя вроден демократизъм - не тоя демократизъм се чувства във всяка негова статия; - винаги се долавя в неговата публицистика, че той никога не дели себе си от народа, за нищо на света не би жертвал своите демократични идеали, не би унищожил връзките си със своя народ. Защото, ако унищожи тия връзки, той трябва да унищожи и себе си - именно като чувства душата на своя народ в себе си, като живее с неговите страдания и домогвания, той може да се вдъхновява за творчество, за национални и обществени борби.

Какъв е политическият характер на този демократизъм?

Според Славейкова, всеки въпрос, който засяга съдбата на народа, трябва да бъде разрешен със знанието и участието на народа. Всички обществени и политически реформи, всички преобразования в духовния живот, училищното дело, в общинското и черковното самоуправление трябва да се извършват със съдействието на народа и съгласно неговата воля. По мнението на Славейков, всяка борба от обществен характер, която се извършва без участието на народа, е безплодна, осъдена е на неуспех. Народът именно е главната сила, главният фактор в обшествения живот. Такъв трябва да си остане дакрай всеки, който се е посветил на обществена дейност, той трябва да държи сметка за силите и желанията на своя народ."
Боян Пенев

• Дописки
• Вестникарски разправи
• Български работи
• Гръко-български работи. Гръцки работи