"Хитлер" на Иън Кършоу е смятана за най-пълната и завършена биография на германския диктатор. "Мисията" на Хитлер още от влизането му в политиката е да изтрие петното на поражението и унижението от 1918 г., като разгроми враговете на Германия, външни и вътрешни, и възстанови националното величие. Тази мисия, както е заявявал многократно, може да бъде постигната единствено с меч. "Или Германия ще бъде световна сила, или няма да има Германия" - пише той в "Моята борба". В края на 30-те години на XX в. Хитлер прави решителни крачки към пропастта. За него във "войната на ... |
|
От детството си в австрийската провинция до самоубийството си в бункера в Берлин Адолф Хитлер оставя мрачна следа от противоречащи си истории и митове. В книгата си Иън Кършоу ни приближава повече от всякога до истинския образ на Хитлер. Той проследява неговата метаморфоза от неудачник в бедняшки приют през "барабанчик", сеещ омраза в мюнхенските бирхалета, та до върховен водач и идеолог на един убийствен режим, който ще остави Европа в разруха. С кристална яснота на анализа и с помощта на нови, неизвестни досега източници Кършоу показва механизмите на неговото влияние и власт. Разкрива и условията, които ... |
|
Поезия, проза, критика. ... Книга с произведения от и за Йордан Кръчмаров - незабравеният поет на Добруджа, послучай 70 години от рождението му. "...Колкото повече липсва живият автор, толкова повече стихотворенията говорят или не говорят. Не бранени от живия човек, не защитавани от користни сделки на литературни моди и временни нужди, захвърлили шлагера като ненужна възможност, творбите сам-сами си пробиват път през времето, предлагайки единствено самотата си. В тази романтична закономерност случайността е изключена. В нея властват неумолимите закони на смисъла, индивидуалността, верността към себе си... ... |
|
"Социалната функция на изкуството е изчерпана в елитарните и консуматорски пози на креативния потребител, апотеозно честващ експертни статуси и високи морални позиции. Струва ни се, че съвременните автори, ако въобще има такива, изцяло са интернализирали дисциплиниращите дискурси на литературната, научната и политическата власт. Подобно на Фуко откриваме надежда в технологиите на себе си, фиксиращи обаче не дистанциите спрямо властовите центрове, но най-вече спрямо подмяната на екзистенциално-метафизичните търсения, на крайностите на човека, на граничните образи и езици с оправданията на техните тотални отсъствия в ... |