В основата на хумористичната повест "Поп Чира и поп Спира" е народната приказка как се скарали двама попове и как единият избил зъб на другия. Когато пострадалият искал да покаже в съда избития зъб като веществено доказателство, оказва се, че зъбът му е откраднат. Поповете, попадиите, дъщерите им, двамата младоженци, нощният пазач Нича, местната клюкарка Габриела и всички други са колоритни и много смешни. Забележителни са и картините на бита и нравите на жителите на Войводина. Художественото майсторство на Сремац е образец в сръбската и световната литература. "Ако нашите широки читателски кръгове имаха ... |
|
|
Този роман е гротеска, която си е чиста истина. Жестока и трагична социална истина, която се превръща в гротеска. Един достолепен мъж, бивш голям шеф, преживял до този момент без особени угризения комунистическата илюзия на обществото и ужасен от посттоталитарната ѝ мимикрия решава да се върне в отдалечилата се от него родна земя. За да стигне до нея главният герой трябва да премине през ада на разрухата в България, за която и сам той има огромна вина. Перипетиите и знанията за Световната икономическа криза, за Световната сексуална революция, както и за Световната криминална революция разкриват пред очите му ... |
|
|
"Живеем в бурни времена. Определено така е разтърсващо и вълнуващо и натоварващо, и отговорно... А годините ни почти се изтъркаляха. О, колко ми се иска да поживея малко скучно, спокойно и безгрижно. Да не мога да отговоря, когато ме питат кой ми е президент или премиер, или коя партия е на власт. Това би бил най-ясният знак, че си живея добре. Напразни мечти! Така че в изблик на... нещо си (много сложна и неопределима емоция) ето че съм на път да издам следващата си книга "Куцият кон на късмета". Обаче си задавам куция въпрос дали да я издам сега или наесен? Сега може да е рано, а наесен да е късно... Абе.. ... |
|
|
"Тази книжка се написа благодарение на Пепка и Цочо Бояджиеви, които ме запознаха с Георги Каприев, с когото направихме едно странно интервю за "Щастливи дни" още през 1992 г. Тази книжка я има, защото се съгласи да ни сътрудничи Ева Романова. Тази книжка излезе поради настойчивостта на Калина Стефанова и Надя Алексиева. Тази книжка видя второто си издание, благодарение на г-н Панайот Панайотов, управител на издателство "Relaxa", който смело пое сериозния риск. Тази книжка доживя третото си издание благодарение на г-н Здравко Григоров. След като преживяхме четвъртото издание в "Изток-Запад& ... |
|
|
Български исторически роман. ... Многотомната сага "Тангра" е най-големият труд, който описва историята на един народ и българите трябва да се гордеят, че има такава книга, написана за тях. Защото народ, който има толкова древна история, трябва да има и достоен роман, който да я опише."Тангра" е роман достоен за всичко, което нашият народ е преживял през вековете. В него се разказва историята, но не така, както е била фалшифицирана от враговете ни, а истинската, скривана и често премълчавана наша история. Романът съживява въображението на хората, в него митовете и героите оживяват. Той разпалва любов ... |
|
|
"Полетът на пеперудата" е разказ за болката, тъгата и самотата. Но също и разказ за надеждата. Надеждата, че всеки един от нас заслужава втори шанс. Разказ за любовта, но най-вече разказ за самия живот. Живот, който винаги може да бъде прекършен. Живот, който се движи на границата между ужаса и лудостта. Ще успее ли една млада жена да се справи със своята коварна болест? Или ще се остави да изгори като пеперуда между живота и смъртта? Йордан Лозанов е роден през 1990 г. в София. Пише предимно разкази. Това е първата му книга. ... |
|
|
Един толкова старомоден разказвач, че изглежда супер модерен. „Тръбачът на равнината“ е сборник с разкази на Иван Крумов, стоварен в пространството на Дунавската равнина и във времето на първите стъпки на социализма в българското село. Истории и образи, замръзнали в обичайната си необичайност и излезли сякаш от сайта „Изгубената България“. Извадени от всякакви пропагандни клишета, свързани с комунизма, историите на Крумов са трогателни, наивистични понякога, но докосващи вън от съмнение. Истинско предизвикателство – особено за по-младите читатели – е да се изправят очи в очи с един неподозиран свят, който прелъстява, без ... |
|
|
Български исторически роман. ... "Авитохол се отпусна. Той се опита да се откопчи от ноктите на видимия свят. Душата му на шаман се отскубна от лапите на воина. Духът му се извиси. Сега вече започна да чува и песните на феите, магически мелодии, нежни гласчета. Какафонията от птичи песни и крясъци се сля в една красива, неземна мелодия. Авитохол беше сигурен, Н'Анна се прибираше в своята земя и всички същества я приветстваха. Н'Анна обаче беше българка или поне така твърдеше. Можеше ли земята на Авалон да има за господарка българка? Не беше ли това българският саракт? Каква беше връзката на колобрите с ... |
|
|
“Внезапното поколение“ е определение за нова българска литература, за пръв път появило се на страниците в списание “Пламък“. То е включено и в оксфордското литературна енциклопедия. Тази книга е антология на млади български разказвачи от “Внезапното поколение“. В нея ще намерите разкази от Анита Тарасевич, Силвия Проданова, Светослав Терзийски, Теодор Иванов, Ина Крейн, Патриция Николова, Валери Раданов, Татяна Филева, Христо Караславов, Христина Панджаридис, Светослав Наумов-Нахум. ... |
|
|
Леката и непретенциозна на пръв поглед история за младата вдовица, влюбена в алкохолизирания селски свещеник, е брилянтен роман, написан в най-добрите хумористични традиции. Ненапразно книгата бързо се превръща в хитово заглавие в Хърватия, а нейната популярност нараства неимоверно след едноименния филм - в телевизионен и в широкоекранен вариант. В кълбото от страсти, морал, предразсъдъци, мечти и илюзии трагичното и комичното са неразделни, както в живота, а в ярките и запомнящи се образи се оглеждат характерни за днешното хърватско общество модели на поведение. Романът се чете на един дъх, разсмива до сълзи и те оставя ... |
|
|
В шеста част от епоса Тангра на Токораз Исто един владетел, изсякъл името си в гранитните страници на историята, вървеше по пътеката на своята мисия и съдба. Този мъж съвсем скоро щяха да проклинат всички политици и воини, лицемери и християни от Запад. Неговото име щеше да стряска сънищата на всички, които смятаха себе си за цивилизовани, а останалите презрително наричаха варвари. Това щеше да продължи поколения наред. Този воин и владетел беше Атила. Един варварин щеше да смущава съня на мирните римски граждани, но в същото време щеше да плени въображението на хората и да посочи пътя на тези, копнеещи да бъдат ... |
