"Разкажи ми" е новата книга на Калин Терзийски

"Ako мислите, четейки "Алкохол", "Лудост" или "Любовта на 45-годишният мъж", че Калин Терзийски е добър писател, то новият му роман "Разкажи ми" ще ви докаже недвусмислено, че той е един голям творец, неслучайно награден с Европейската награда за литература. Това е една ключова книга, апотеоз в творчеството му, книга, търсеща, изтерзана, мислеща в крайности но и - помъдряла книга. Книга, която учи, че в нашите животи има много за разказване и споделяне, че нашите животи са велики, защото са истински и че в живота спасение винаги има, стига да не изгубим сетивата си за благородството и смисъла. Успеем ли да се уловим за тях протича истинският, нашият си живот, животът със спокойно отворени очи. Тази книга е истинско откровение за читателите и несъмнено ще остави своята дълбока следа в съвременната българска проза.

Едно истинско литературно събитие в началото на годината."
Издателство Лексикон

– Та ти казвам, Диди, човек иска да напише разни неща още преди да се е научил да пише. Това...
Нали разбираш, казвам човек, а имам предвид себе си. Винаги правя така. Май всички хора, като кажат "човекът това, човекът онова", имат предвид себе си. Че какво друго?
– Точно това щях да ти кажа - засмива се Диди и поклаща утайката на някакво малко кафенце в пластмасова чашка. – Все говориш за хората, а имаш предвид само себе си.
– Та кой познава хората толкова, че да каже какво искат и какво харесват по принцип? Тия обобщения са само защото възпитанието ни и образованието ни пречат да казваме Аз. Някак по-сериозно звучи, като кажеш "Човекът обича сладолед" - нали така? Или "хората обичат сладолед". По-внушително е някак си. Всички лъжци и демагози - пък и ние заедно с тях - говорят за хората и за човека. А това е защото ни е забранено да казваме Аз. Нали се сещаш - даже в училище - да използваш "аз" в изреченията, когато пишеш съчинение, се смяташе за нещо... хм, за нещо грозно и неправилно.
– Хаха, тоя пример със сладоледа! Човекът обича сладолед! Така де, разбрах какво искаш да кажеш.
– И аз се опитвам да се измъкна от това вечно повтаряне на Човекът това, Човекът онова - и да казвам Аз това и Аз онова. И като разказвам - да разказвам без никакви угризения само и единствено за своите преживявания на света. Защото само те наистина са ми познати...но ми е трудно!

Усещам се несигурен... струва ми се прекалено лековато! Казвам си - та кого го интересува какво Аз съм открил, какво Аз харесвам и каква е истината според Мен?
Като се облегнеш на фалшивите, но достолепни обобщения, че Хората по принцип обичат Светлината или че Хората по принцип са зли, или че хората по принцип са добри - думите ти придобиват тежест. Да, Диди, отучиха ни от Аз! И то не напоследък. Така е от хиляди години...