Зелени разкази - книга 3

Алек Попов Времетраене: 1:03 мин. Славната армейска чета Румен Илиев, Любомир Серафимов, Ивайло Русев Времетраене: 1:03 мин.

"В природата съществуват много енергии, които изразяват различни процеси, участват в тях или го обуславят. Тези енергии се излъчват непрестанно, като някои от тях действат от голямо разстояние (слънчевата енергия), а други - при допир. По този начин се предава енергията на дърветата и растенията, която се излъчва от тях като следствие от могъщи процеси на растежа и развитието. Земята е заредена с енергия, която се излъчва от повърхността ѝ: това е енергията на бушуващите вулканични движения. Общото за всички енергии е, че са живителни и действат импулсивно върху живите същества. Така влияят те и върху човека, все едно дали той осъзнава това. Разумно е да ги търси и приема с желание. Те, както нищо друго укрепват неговата жизненост.
Научете се и свикнете да ползвате живителните енергии в природата. Те са навсякъде: стъблото на дървото (неплодно), в което текат живителните сокове, всмукани от земните недра, излъчва чудодейни, подмладяващи енергии; свикнете да се облягате на такива дървета (здрави, без сух клон, неплодни), имайте търпение да постоите така, докато от стъблото към тялото ви започнат да "текат" енергиите на живота. Излягайте се върху буйна трева (не влажна, защото е опасна за простуда), така "през гърба ви" енергиите на тревата (едно от най-силните и жилави растения) ще прелеят във вас. Привечер сядайте върху камък, който цял ден е огрян от слънцето; той се е превърнал в акумулатор на енергията, използвайте я!"
Петър Димков

Деян Енев е роден на 11.08.1960 г. в София. Завършва английска гимназия и специалност "Българска филология". Освен това е учил за стоматолог, работил е като бояджия, нощен санитар в психиатрия и в хирургията, пресовчик в завод, учител, текстописец в рекламна агенция и журналист. Името му стои под повече от 2000 журналистически публикации в изданията "Марица", "Новинар", "Експрес", "Отечествен фронт", "Сега" и "Монитор". Пъстротата на житейския път, по който върви Деян Енев, несъмнено се е отразила и в творчеството му. Според самия него, след като е видял не една човешка съдба осакатена, писателят трябва да е "винаги в защита на унижените и оскърбените". А на всеки, който е чел майсторските му кратки разкази, е ясно, че по призвание Деян Енев е писател.

Библиографията с книгите му включва над десет сборника с разкази. В нея присъства и книга с очерци за писатели ("Хора на перото"), сборник с християнски есета ("Народ от исихасти"), както и една стихосбирка с непретенциозното име "Стихотворения", която му донася Националната награда за поезия "Николай Кънчев". Първата издадена книга е с проза - това е сборникът "Четиво за нощен влак", който излиза през 1987 г. и получава наградата "Южна пролет" за дебютна книга. Следват още успешни творчески години и други престижни награди, които едва ли са достатъчни, за да почетат приноса му към жизнеспособната нова българска литература. Деян Енев е носител на Националната награда за българска художествена литература "Христо Г. Данов", Годишната награда за белетристика на ИК "Христо Ботев" за "Ловец на xopa" (издадена през 1994 и преведена в Норвегия), наградата "Златен ланец" за къс разказ на в-к "Труд" и др. Други по-известни книги от автора са сборниците "Господи, помилуй", "Градче на име Мендосино", "Внукът на Хемингуей" и други. Сборник с разкази на Деян Енев е издаден и на английски и немски език. Изданието под заглавието "Circus Bulgaria" е номинирано за престижния световен конкурс "Франк О'Конър", в който се включват 56 автори, избрани от цял свят и е с награден фонд е 35 000 британски лири.

Какво отличава Деян Енев като писател? Като свои учители той посочва Йовков, Селинджър и Бабел. Собствените му творби, предимно в краткия жанр, представят най-различни случки - понякога трогателни, понякога абсурдни, понякога дори и жестоки, така, както е и в живота. В тях обаче винаги можем да отличим доброто познаване на дълбините на човешкото. "Убеден съм, че добрата литература умива душите на хората", са думи на Деян Енев. По повод на тях, в едно интервю той допълва, че писателите са тези, в чиято "вътрешна, скрита, тайна лаборатория се извършва преработката на обществените токсини в "екологично чист духовен продукт".

За него колегата му-писател Георги Господинов казва, че "родството му е с Елин Пелин, Йордан Йовков, Борис Христов, Дончо Цончев", както и че "в неговите литературни творби има толкова журнализъм, колкото и в журналистическите му материали - литература". А за читателя, Деян Енев е онзи неподражаем майстор на словото, за когото четири страници са напълно достатъчни, за да наведат към размисъл.

Макар да е роден в семейството на професор по математика, Алек Попов се проявява предимно като човек на словото. Биографичната справка за ранните му години препраща към Националната гимназия за древни езици и култури "Константин Кирил Философ" и университетско образование по специалност Българска филология в Софийски университет.

Днес Алек Попов е изтъкнат културен деец - уредник в Националния литературен музей, главен редактор на списание "Родна реч", член на Сдружението на българските писатели, член-кореспондент на БАН в направление "Творци на изкуството".

През годините става и известен автор, отличен с редица литературни награди, сред които са:

• 1994 г. - наградата на БНР за криминален разказ "Павел Вежинов"
• 1995 г. - българската награда за фантастика "Гравитон"
• 1999 г. - наградата за къс разказ "Рашко Сугарев"
• 2004 г. - годишната награда на английското електронно списание "Clouds", където романът "Мисия Лондон" се публикува на английски език
• 2005 г. - Националната награда за драматургия "Иван Радоев" - за пиесата "Мисия Лондон"
• 2005 г. - Националната награда за драматургия "Иван Радоев" - за пиесата "Мисия Лондон"
• 2007 г. - наградата "Елиас Канети" (Русе) за романа "Черната кутия"

Като какъв го познават неговите читатели? Творец с голям писателски опит, Алек Попов се отличава и с оригинален, неподражаем стил на писане. Прозвището "най-забавния сериозен български автор", дадено му от Захари Карабашлиев, е напълно заслужено. "Алек Попов е между Светослав-Минковия абсурдизъм и Павел-Вежиновия абстрактен реализъм" - казва в своя критически текст за автора Антон Баев. А когато говори сам за своята работа, в интервю за в-к "Капитал" Алек Попов казва следното:

"Всяка история прилича на влак с променящо се разписание и неизвестна крайна точка. Понякога влакът спира и стои с дни на някоя загубена гара, а друг път профучава покрай местата, където би искал да слезеш и да позяпаш. Логиката на движението се променя, според особеностите на ситуацията. За да стигнеш там, където си намислил, може да се наложи да промениш маршрута. А ако държиш непременно да следваш вече набелязания маршрут, накрая може да се озовеш съвсем другаде. В действието е закодирана психологията на героите, които го движат."

Героите, за които говори авторът, често носят нестандартни имена, измислени с известна доза хумор: например баронеса Хафбрейн, сър Галфън, Емералд Спарк, народните и партизанските имена Храста, Последния пирон, Винт, Мончо, Медвед, Нощ, Гробокопача на капитализма. Също така "бисери" като Белла Суис, Манди Бонг, Вера Дикни и Чиира Морнингейт. Ако разпознавате любимите си герои, може би вече сте прочели някои от книгите на Алек Попов. Сред първите от тях са няколко сборника с разкази (напр. "Другата смърт" - 1992 г, "Мръсни сънища" - 1994 г., "Игра на магии" 1994 г. и др.). След това се появява романът "Мисия Лондон". Свежият хумор на тази книга се превръща в източник на вдъхновение и за други творци и девет години по-късно по романа се появява българска екранизация. Жанрът на разказа също продължава да се обогатява: в творческата биография на Алек Попов се появяват сборниците "Спътник на радикалния мислител, "Спътник на радикалния мислител 2", "Митология на прехода", "Телесни плевели". Написани са и още два романа, с които Алек Попов се утвърждава като автор извън традициите - "Черната кутия - ниско прелитащи кучета" и "Сестри Палавееви в бурята на историята".

Владимир Левчев (р. 1957, София) завършва изкуствознание в Художествената академия. Работи като редактор в издателство Народна култура (1982 - 1989). Издава нелегалното преди 10 ноември 1989 г. списание Глас. Съосновател и зам.-главен редактор на Литературен вестник (1991 - 1994) и главен координатор на Свободно поетическо общество. През 1994 г. заминава за САЩ с Фулбрайтова стипендия, дипломира се с MFA по творческо писане в гр. Вашингтон и преподава литература в няколко университета в САЩ и български език в Държавния департамент. От 2007 г. преподава в Американския университет в България.

Превеждан е на 18 езика. Той е превеждал на български книги със стихове на Т. С. Елиът, Алън Гинзбърг, Одисеас Елитис, пиесите на Сара Кейн, както и религиозно-философската поема Бхагавадгита. Пиесата му Марко от Прилеп е поставена в Русенския драматичен театър през 2023 г. Последната му стихосбирка е География на съня (2025).

Сиела Норма АД
София 1510
бул. Владимир Вазов №9
080012525

Портретът на бай Нено с овце. Албена Стамболова
По кабела. Алек Попов
Ловецът на баракуди. Валентин Левчев
Среща с флорал. Георги Господинов
Бъфало Бил. Деян Енев
Лавина. Елена Алексиева
Пътят след върха. Ива Петрони
Радичков и свраките. Иван Гарелов
Вълкът. Калин Терзийски
Сезонът на паламуда. Михаил Вешим
За вредата от тютюнопушенето. Мона Чобан
Кукурикото. Румен Леонидов
Гошко. Силвия Чолева
Покажи ми. Стефания Колева