Еко Ридж е малък град в Америка. Елъри никога не е стъпвала там, но знае всичко за мястото. Леля ѝ изчезва там, когато е била само на 17 години. И само преди 5 години кралицата на бала бе убита, оставяйки цялото градче в шок и ужас. А сега Елъри трябва да се премести да живее там при баба си, която почти не познава.
На вид градчето изглежда идеално, но се вижда, че крие много тайни. И още преди Елъри да тръгне на училище там, непознат заплашва, че ще се случи нещо дори по-опасно от събитията пред 5 години. И сякаш за да се потвърди тази заплаха, друго момиче изчезва...
Анотация на книгата
Елъри поназнайва нещичко за тайните. Нейната майка притежава доста, а баба ѝ - също. И колкото по-дълго стои в Еко Ридж, толкова по-ясно ѝ става, че всеки крие по нещо. Работата е, че тайните са опасни - а повечето хора не са добри в опазването им. Ето защо в Еко Ридж, най-сигурно е да пазиш тайните единствено за себе си.
"Задължителен тийн трилър за феновете на "Ривърдейл" и "Остри предмети"."
Bustle
"Когато става въпрос за тийнеджърски трилър, Карън Макменъс е в свои води. И докато дебютният ѝ роман "Един от нас лъже" е все още в редиците на престижните бестселър класации, Карън представя изключително интересен втори роман, който е дори по-добър от първия."
Entertainment Weekly
"Мистерията се разгръща с вълнуващо нарастваща скорост. Изпълнена е с правдоподобни, но подвеждащи факти и шокиращи обрати."
Kirkus Reviews
Откъс
"Елъри, Петък, 30 Август
Ако вярвах в поличби, тази щеше да е от лошите. На лентата за багажа е останал само един куфар. Той е яркорозов, целият е облепен със стикери Хелоу Кити и със сигурност не е мой. Облегнат на дръжката на своя огромен куфар, брат ми Езра го гледа как минава покрай нас за четвърти път. Тълпата около лентата вече почти се е разотишла, като се изключат двама души, които се карат кой е трябвало да проследи какво става с резервацията им за кола под наем.
– Може би трябва да го вземем – предлага Езра. – Изглежда, че собственичката му не е била в самолета ни, а и мога да се обзаложа, че има интересен гардероб. Вероятно много неща на точки. И лъскави. – Телефонът му иззвънява и той го изважда от джоба си. – Баба е отвън.
– Не мога да повярвам – промърморвам аз и изритвам металната част на лентата за багажа с върха на маратонката си.
– Целият ми живот е в този куфар. Това е малко преувеличено. Целият ми живот беше в Ла Пуенте, Калифорния, допреди около осем часа. Като се изключат няколкото кашона, изпратени до Върмонт преди седмица, куфарът съдържа онова, което беше останало.
– Предполагам, трябва да съобщим, че го няма. – Езра оглежда района за получаване на багажа, прокарвайки ръка през късо подстриганата си коса. По-рано имаше гъсти тъмни къдрици като моите и аз все още не мога да свикна с начина, по който го подстригаха това лято. Той накланя куфара си и се насочва към информацията.
– Вероятно ето там. Хилавият младеж на гишето изглежда сякаш все още е гимназист, с обсипани с червени пъпки страни и брадичка. На лъскавата табелка с името му, закачена накриво на синята му жилетка, пише "Анди". Когато му казвам за куфара си, тънките му устни се извиват и той обръща глава към куфара Хелоу Кити, който все още се върти на лентата.
– Полет 5624 от Лос Анджелис? Със спиране в Шарлът? Аз кимвам.
– Сигурна ли сте, че този не е вашият?
– Абсолютно.
– По дяволите! Обаче ще се появи. Трябва само да попълните това. – Той издърпва рязко едно чекмедже и изважда формуляр, който плъзга към мен. – Някъде тук има химикалка – измърморва, ровейки апатично сред купчина листа.
– Аз имам. Отварям раницата си и изваждам книга, която оставям на гишето, докато търся химикалката. Когато вижда опърпаната твърда корица, Езра повдига вежда.
– Сериозно ли, Елъри? – изрича въпросително той. – Взела си "Хладнокръвно" в самолета? Защо просто не я изпрати с останалите си книги?
– Защото е ценна – отговарям отбранително.
– Знаеш, че това всъщност не е подписът на Труман Капоти – извърта очи той. – Измамили са Сейди.
– Няма значение. Важна е идеята – промърморвам аз. Майка ни ми купи "подписаното" първо издание през Ибей преди четири години, когато получи ролята на труп номер 2 в "Закон и ред". На Езра подари албум на "Cekc Пистълс" с автограф на Сид Вишъс, който вероятно е точно толкова фалшив. Вместо това е трябвало да купи кола с добри спирачки, но Сейди никога не е била добра в дългосрочните планове. – Както и да е, знаеш какво казват. Когато си в "Мърдърленд"... Най-после изваждам химикалката и започвам да пиша името си на формуляра.
– Значи отивате в Еко Ридж? – пита Анди. Спирам на второто "k" от името си, а той добавя: – Вече не го наричат така, да знаете. И сте подранили. Няма да е отворено още една седмица."
Из книгата
Ако вярвах в поличби, тази щеше да е от лошите. На лентата за багажа е останал само един куфар. Той е яркорозов, целият е облепен със стикери Хелоу Кити и със сигурност не е мой. Облегнат на дръжката на своя огромен куфар, брат ми Езра го гледа как минава покрай нас за четвърти път. Тълпата около лентата вече почти се е разотишла, като се изключат двама души, които се карат кой е трябвало да проследи какво става с резервацията им за кола под наем.
– Може би трябва да го вземем – предлага Езра. – Изглежда, че собственичката му не е била в самолета ни, а и мога да се обзаложа, че има интересен гардероб. Вероятно много неща на точки. И лъскави. – Телефонът му иззвънява и той го изважда от джоба си. – Баба е отвън.
– Не мога да повярвам – промърморвам аз и изритвам металната част на лентата за багажа с върха на маратонката си.
– Целият ми живот е в този куфар. Това е малко преувеличено. Целият ми живот беше в Ла Пуенте, Калифорния, допреди около осем часа. Като се изключат няколкото кашона, изпратени до Върмонт преди седмица, куфарът съдържа онова, което беше останало.
– Предполагам, трябва да съобщим, че го няма. – Езра оглежда района за получаване на багажа, прокарвайки ръка през късо подстриганата си коса. По-рано имаше гъсти тъмни къдрици като моите и аз все още не мога да свикна с начина, по който го подстригаха това лято. Той накланя куфара си и се насочва към информацията.
– Вероятно ето там. Хилавият младеж на гишето изглежда сякаш все още е гимназист, с обсипани с червени пъпки страни и брадичка. На лъскавата табелка с името му, закачена накриво на синята му жилетка, пише "Анди". Когато му казвам за куфара си, тънките му устни се извиват и той обръща глава към куфара Хелоу Кити, който все още се върти на лентата.
– Полет 5624 от Лос Анджелис? Със спиране в Шарлът? Аз кимвам.
– Сигурна ли сте, че този не е вашият?
– Абсолютно.
– По дяволите! Обаче ще се появи. Трябва само да попълните това. – Той издърпва рязко едно чекмедже и изважда формуляр, който плъзга към мен. – Някъде тук има химикалка – измърморва, ровейки апатично сред купчина листа.
– Аз имам. Отварям раницата си и изваждам книга, която оставям на гишето, докато търся химикалката. Когато вижда опърпаната твърда корица, Езра повдига вежда.
– Сериозно ли, Елъри? – изрича въпросително той. – Взела си "Хладнокръвно" в самолета? Защо просто не я изпрати с останалите си книги?
– Защото е ценна – отговарям отбранително.
– Знаеш, че това всъщност не е подписът на Труман Капоти – извърта очи той. – Измамили са Сейди.
– Няма значение. Важна е идеята – промърморвам аз. Майка ни ми купи "подписаното" първо издание през Ибей преди четири години, когато получи ролята на труп номер 2 в "Закон и ред". На Езра подари албум на "Cekc Пистълс" с автограф на Сид Вишъс, който вероятно е точно толкова фалшив. Вместо това е трябвало да купи кола с добри спирачки, но Сейди никога не е била добра в дългосрочните планове. – Както и да е, знаеш какво казват. Когато си в "Мърдърленд"... Най-после изваждам химикалката и започвам да пиша името си на формуляра.
– Значи отивате в Еко Ридж? – пита Анди. Спирам на второто "k" от името си, а той добавя: – Вече не го наричат така, да знаете. И сте подранили. Няма да е отворено още една седмица."
Из книгата
