Учудващо (или може би не толкова), но историята на Алан продължава с още приключения! Сега героят на шведския автор Юнас Юнасон вече е на сто и една и парите му са на свършване. Но какво пък - това не пречи да празнува рождения си ден на остров Бали и да пътува на балон с горещ въздух. Но къде ще го отведе попътния вятър, това ще разберем в продължението "Сто и една годишният старец, който твърде много размишляваше". Книгата е част от поредицата "Съвременна европейска проза" на издателство "Колибри". И една тайна: нашият симпатичен старец се е сдобил с таблет и едва ли може да си представи живота без интернет.
Всичко започва с пътешествие с балон и три бутилки шампанско. Алан Карлсон решава да отпразнува сто и първия си рожден ден на остров Бали. Факт е, че всеки би се зарадвал да отиде там и да се любува на гледката и луксозната стая. Но Алан не е "всеки" и със сигурност това няма да се промени сега, когато става на 101 години. Ето защо взима със себе си своя приятел и мошеник Юлиус и заедно решават да се качат на балон с нагорещен въздух.
Естествено, те очакват пътешествие, на което да се радват на гледката, но надали си представят, че превозното им средство може да падне в океана и да бъдат спасени с кораб от Северна Корея. И на всичкото отгоре да се окаже, че капитанът контрабандно прекарва куфар с уран, предназначен за една от мисиите на Ким Чен Ун с ядрени оръжия... Е, независимо дали си го представят или не, всичко това ще им се случи. А нашият приятел Алан ще има честта да се срещне с политически лидери като Доналд Тръмп, Ангела Меркел, външния министър на Швеция и други. И едно е сигурно - тази книга със сигурност ще ви развесели!
Анотация на книгата
На сто и първия си рожден ден Алан Карлсон се намира на остров Бали заедно със старата си дружка, дребния мошеник Юлиус Юнсон, с когото решават да се поразходят с балон - който, естествено, се спуква и ги отнася в морето, където ги прибира севернокорейски кораб, пренасящ какво? - ни повече, ни по-малко обогатен уран.
Оттук започват приключенията на двамата приятели, които ги отвеждат от Северна Корея в САЩ, Кения, Танзания, Дания и най-сетне в родната Швеция. Пътят им се пресича с Доналд Тръмп, Ангела Меркел, външния министър на Швеция, без да броим всякаквите нацисти и националисти, които се опитват да ги пречукат. Запознават се и с индиец с непроизносимо име, и със собственичка на погребална агенция, в която Юлиус се влюбва. Междувременно в ръцете им попада още един кашон обогатен уран, който в крайна сметка предават в ръцете на когото трябва. За да не стане някоя беля. Всичко това коства немалко умствени усилия на нашия старец, който пък е влюбен в своя таблет и който в края на приключението си казва с несвойствено му чувство за самокритичност: "Твърде много размишлявам". Освен изключително забавния сюжет и изключителното чувство за хумор, с което е развит, "Сто и една годишният старец" е и книга, която ни предлага истински геополитически анализ на съвременния свят от гледната точка на един истински шведски демократ. Чисто удоволствие за читателя.
Оттук започват приключенията на двамата приятели, които ги отвеждат от Северна Корея в САЩ, Кения, Танзания, Дания и най-сетне в родната Швеция. Пътят им се пресича с Доналд Тръмп, Ангела Меркел, външния министър на Швеция, без да броим всякаквите нацисти и националисти, които се опитват да ги пречукат. Запознават се и с индиец с непроизносимо име, и със собственичка на погребална агенция, в която Юлиус се влюбва. Междувременно в ръцете им попада още един кашон обогатен уран, който в крайна сметка предават в ръцете на когото трябва. За да не стане някоя беля. Всичко това коства немалко умствени усилия на нашия старец, който пък е влюбен в своя таблет и който в края на приключението си казва с несвойствено му чувство за самокритичност: "Твърде много размишлявам". Освен изключително забавния сюжет и изключителното чувство за хумор, с което е развит, "Сто и една годишният старец" е и книга, която ни предлага истински геополитически анализ на съвременния свят от гледната точка на един истински шведски демократ. Чисто удоволствие за читателя.
За автора
След двайсетгодишна кариера като журналист, медиен консултант и телевизионен продуцент шведският писател Юнас Юнасон (р. 1961) решава да започне нов живот. Продава цялото си имущество в Швеция и се премества в малко градче край езерото Лугано в Швейцария, където се отдава на писане и след три години издава първия си роман... и първия си шедьовър: "Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна". Преведен на 35 езика и достигнал тираж от 4,5 милиона екземпляра, филмиран (с участието на Роберт Густафсон), романът се сдобива със следните награди: шведската "Swedish Booksellers Award" (2010); германската "M-Pionier Preis" (2011), датската "Audiobook Award" (2011) и канадската "Escapades" (2012).
Автор е на международните бестселъри "Стогодишният старец, който скочи от прозореца и изчезна", "Неграмотното момиче, което можеше да смята" и "Убиеца Андерш и неговите приятели".
Автор е на международните бестселъри "Стогодишният старец, който скочи от прозореца и изчезна", "Неграмотното момиче, което можеше да смята" и "Убиеца Андерш и неговите приятели".
Откъс
"Алан и Юлиус свикнаха с нов сутрешен обичай. Старият се състоеше от оплакванията на Алан по време на всяка закуска от пронизителното хъркане на приятеля му, което се чуваше въпреки делящата ги стена. Новият беше същият, плюс дето Алан докладваше какво е прочел в таблета. В началото на Юлиус му харесваха кратките новини, най-малкото защото отклоняваха вниманието на Алан от хъркането. Остана очарован от румънската идея незаконното да се направи законно. Колко по-лесно би било да си дребен мошеник в такова общество. Алан обаче скоро му изби тази идея от главата, защото, ако да си дребен мошеник станеше законно, самото понятие щеше да спре да съществува. Юлиус, който вече беше готов да предложи да напуснат Бали и да се отправят към Букурещ, рязко изгуби ентусиазма си. Радостта от дребните измами идваше предимно от това, да преметнеш някого за нещо, за предпочитане бе този някой да си го заслужава или поне да не страда много. Ако да мамиш вече не се счита за измама, то какво остава? Алан го успокои, като му обясни, че румънците въпреки това излезли на улиците да протестират срещу плановете на политиците и чиновниците. Средностатистическият румънец не бил толкова философски настроен като управляващите. Според него крадците трябвало да бъдат затваряни и нямало никакво значение нито каква титла или позиция имат, нито дали има, или няма къде да ги затварят.
Сутрешните разговори все по-често се въртяха около темата накъде из широкия свят да поемат Алан и Юлиус, след като тук бе станало така еднообразно. Водещата новина на закуска бе, че температурите на Северния полюс вече са с двайсет градуса над нормалното, и Алан се зачуди дали това не бе една от възможните дестинации. Юлиус натика печени макарони в устата си, сдъвка ги и заяви, че не смята Северния полюс за подходящ за тях двамата, особено при положение че ледът е тръгнал да се топи. Юлиус щял да настине, ако си намокри краката. Освен това там имало бели мечки, а за тях Юлиус знаел само, че вечно са в ужасно настроение. Змиите на Бали поне се бояли от хора. Алан подхвърли, че не е особено странно белите мечки да не са особено весели, щом ледът се топи под краката им. Ако нещата станели много зле, белите мечки можело да се разходят до сушата, докато все още има време. Най-добре до Канада, защото в Щатите отново си имали нов президент – беше ли разказал на Юлиус? И този, новият, не пускал всеки през границата. Да, Юлиус беше чувал за Тръмп. Така се казваше. Белите мечки може и да не бяха тъмнокожи, но на първо място бяха чужденци. Така че нямаше много на какво да се надяват."
Из книгата
Сутрешните разговори все по-често се въртяха около темата накъде из широкия свят да поемат Алан и Юлиус, след като тук бе станало така еднообразно. Водещата новина на закуска бе, че температурите на Северния полюс вече са с двайсет градуса над нормалното, и Алан се зачуди дали това не бе една от възможните дестинации. Юлиус натика печени макарони в устата си, сдъвка ги и заяви, че не смята Северния полюс за подходящ за тях двамата, особено при положение че ледът е тръгнал да се топи. Юлиус щял да настине, ако си намокри краката. Освен това там имало бели мечки, а за тях Юлиус знаел само, че вечно са в ужасно настроение. Змиите на Бали поне се бояли от хора. Алан подхвърли, че не е особено странно белите мечки да не са особено весели, щом ледът се топи под краката им. Ако нещата станели много зле, белите мечки можело да се разходят до сушата, докато все още има време. Най-добре до Канада, защото в Щатите отново си имали нов президент – беше ли разказал на Юлиус? И този, новият, не пускал всеки през границата. Да, Юлиус беше чувал за Тръмп. Така се казваше. Белите мечки може и да не бяха тъмнокожи, но на първо място бяха чужденци. Така че нямаше много на какво да се надяват."
Из книгата
