Книги от Лъчезар Станчев

Лъчезар Станчев (1908 - 1992) е първият с името Лъчезар, родом от Вършец. 22-годишен, с Безшумни дни (1930 - дето кристалната чистота на стиха е съчетана с чистота на образа и настроението, според Петър Динеков) е награден за дебют от СБП; следват Пролет на булеварда (1933); Хора по стрехите (1935), Земя под слънце (1939, с Голямата годишна награда за поезия, коментирана от Йордан Бадев). С Френска филология от Софийския университет и Сорбоната (1937 - 1939), Лъчезар Станчев, единствен от посещавалите Париж български поети през 1937, се среща със сюрреалистите и Пол Елюар, като през 1950 насърчава френското издание на Ботев в адаптация от Елюар (1952).

Проф. Светлозар Игов, съставител на Капка (2018), провижда в Ти се връщаш апостроф към поетиката на Атанас Далчев, в която продължават да тежат безмерно разочарования безбройни, на които Лъчезар Станчев противопоставя любов и малка земна вяра (с. 76). Любовта в Усмивката създава хита на група Трамвай № 5 с музика от Митко Щерев: Усмивката - със свойта нишка лека / човека тя привързва към човека.