Монографията изследва религиозната култура в района на Бачково, Асеновград и Горни Воден през призмата на разказната традиция с акцент върху една специфична и слабо проучена до момента наративна форма - разказите за чудеса. През периода 1996-1999 г. авторката документира на терен обширен корпус от текстове, които според своето разпространение и функции могат да се разделят на две групи - локални и лични. Локалните разкази за чудеса са представени и анализирани според сакралните топоси, към които се отнасят: Бачковският манастир "Успение Богородично" и църквите "Света Богородица Благовещение Рибната" в Асеновград и "Света Богородица Успение Златната ябълка" в Горни Воден. Текстовете се съпоставят със специфичните местни празници и свързаните с тях ритуални практики и вярвания. Личните разкази за чудеса са класифицирани в няколко тематични групи (разкази за изцеления, знамения, сънища и видени), като се откроява връзката им с културната традиция и фолклора, анализират се присъстващите в тях образи и символи, очертават се психологическите и социалните им аспекти. На тази основа се обсъждат по-общите проблеми за чудото като религиозен и културен феномен, за взаимодействието между християнство и фолклор, за параметрите на разказването като индивидуална експресия и културна практика. Достойнство на изданието е и приложението с уникален по мащабите си свод от локални и лични разкази, какъвто се публикува за първи път у нас. Книгата съдържа фотографии от Бачково, Асеновград и Горни Воден.

"Книгата на Вихра Баева "Разкази за чудеса. Локална традиция и личен опит" има несъмнени постижения и принос в нашата наука и е особено актуална във време на активно връщане към религията след годините на забрани и маргинализиране по времето на социализма... В текста личи неподправен интерес, внимание и респект към хората, личи стремежът към участие и психологическо вникване в изучаваните ситуации на разказване, личат личният и социалният ангажимент. С това текстът има възпитателно въздействие и внушава уважение към другия, към неговия опит и преживявания, внушава също и възгледа, че вгелждането в другия е неизбежно вглежане в себе си и в собствения свят, морал и вяра."
Проф. д.ф.н. Албена Георгиева, Институт за етнология и фолклористика с Етнографски музей - БАН

"Ежедневието на чудото. Обикновено си мислим, че то е абстрактно и твърде отдалечено от нас. Дори невъзможно. Но Вихра Баева ни среща с хора, които живеят в ежедневието на чудото. И го преживяват като нещо напълно естествено. Така както искрено убеденият говори за своята вяра. Тази книга запълва една голяма празнина в нашата хуманитаристика. Авторката с изключителна професионална вещина навлиза в мъчноразгадаемото поле на битовото християнство, родено от локалните интерпретации и практики на високата религия. И едновременно с това ни предлага несъмнено ценен извор за православната религия в България на границата между две столетия.
д-р Горан Благоев, автор и водещ на предаването "Вяра и общество"

Доц. д-р Вихра Баева работи в секция "Антропология на словесните традиции" към Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към Българска академия на науките. Чела е лекции в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски", в Софийския университет "Св. Климент Охридски", в университетите в Лодз и Палермо. Автор е на монографията "Нишката на живота. Между коланчето на рожба и Богородичния пояс" (София, 2012), както и на много други студии и статии в български и международни издания. Участвала е в научни форуми в България, Полша, Македония, Холандия, Белгия, Хърватия. Пише и научнопопулярни материали в "24 часа", "Журнал за жената" и "Списание 8", участва в радио- и телевизионни предавания. Научните ѝ интереси са в областта на религиозните култури у нас и на Балканите. Като прилага интердисциплинарни методи, Вихра Барва работи по теми като антропология на чудото, локални проучвания, местни култове, символна антропология, словесни традиции и фолклор, антропология на съня и сънуването, антропология на поклонничеството и други.