Красивите лица на терора

Малки истории от полицейските архиви. „В българската, както и в световната история, терорът е оръжие на по-слабите. Летописът му у нас датира от времето за национално освобождение от османско владичество. Терор е използван и от Вътрешната революционна организация на Васил Левски, и от Вътрешната македонска революционна организация на Гоце Делчев, Яне Сандански и Ванче Михайлов. В по-ново време, след Първата световна война, терорът е тактическо средство на комунистите по пътя им към насилственото завземане на властта, и на анархистите, в стремежа им за създаването на безвластното общество. Времето на Втората световна война у нас също не е пощадено от тероризма. За съжаление, тогава той обслужва чужди (съветски) интереси.

През всичките тези периоди в българските терористически актове участват и немалко жени. Това са красивите лица на терора, внесли екзотика и женски финес в смъртните акции. С много малки изключения, техните имена са почти неизвестни. За тях няма да намерите нищо в учебниците по история. И не само защото мисията на жените е да дават живот, а не да го отнемат, а защото все още е много трудно да преценим действията им. В едно друго време повечето от тези жени бяха героини, а днес трябва да ги съдим през призмата на хуманността. И ако спокойно бихме могли да наречем Мара Бунева национална героиня, защото чрез убийството на Велимир Прелич е защитила националното достойнство на българите в Македония, ако Менча Кърничева извършва нечуваното убийство в елитния виенски Бургтеатър, за да прекъсне нишката на живота на един предател на България, то как бихме могли да наречем Мариола Сиракова, Йонка Корделска, Надежда Попова, Рада Дуковска и други жени, участнички в убийствата и грабежите на комунистическите и анархистките чети през 1924-1927 г.? Ситуацията е още по-трудна при опита да преценим убийствата, извършени от красивите „черни ангели” – участничките в бойните терористични групи на БКП през 1941-1944 г. Мария Прудкина, Ана Вентура, Виолета Якова, Стефанка Хайлазова, Здравка Кемилева, Митка Гръбчева, Донка Ганчева, Ганка Рашева – все обречени жени, жертва на един фатален идеализъм... Това, което в никакъв случай обаче не бихме могли да отречем, е безумната им смелост и вярата, че умират в името на нещо по-добро.

Книгата съдържа есета за посочените по-горе 14 жени, участвали директно в терористически актове и политически убийства в периода след Първата до края на Втората световна войни. Те са разделени в три групи в съответствие с историческите периоди, в които действат. Малкото, което е известно за тези жени не може да ни даде истинска представа за тях, защото е плод на старото време на идеализъм. Разкритите наскоро полицейските архиви и лични досиета ни позволяват да надникнем в интимния свят на жените терористки, да разкрием мотивите им, да предадем и другата „истина” за подвизите им. Твърде често тя звучи скандално и изобличаващо. Тъй като все още има живи наследници на тези жени, авторът не натрапва оценката си, а оставя читателят сам да си направи изводи от множеството факти.

Между всяка група есета е поставен по един исторически очерк за тероризма – този на ВМРО, на анархистите и комунистите през 1924-1926 г. и на бойните терористични групи на БКП през 1941-1944 г. Тези страници са нужни, за да очертаят характеристиката на времето, същността на терористичните организации и акциите, извършвани от тях, източниците им на финансиране и мотивите, които са водели участниците им. Допълнение към тях е и кратък очерк за женския тероризъм в руската революционна история – руският пример, от който се вдъхновяват левите политически сили в царска България и най-вече българките-участнички в терористическите акции.

Изследваното има научнопопулярен характер. За да се убеди читателят в истинността на изнесените факти, се е наложило най-важните от тях да бъдат цитирани точно под линия. В края на книгата са посочени литературата и всички документи използвани от автора.“
Доц. Д-р Цветана Кьосева, Зам. директор на Националния исторически музей

Цветана Кьосева е доцент по нова и най-нова история на България, заместник директор на Националния исторически музей и хоноруван доцент по музеология в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Автор е на над 200 научни и научнопопулярни статии, отпечатани у нас и в чужбина, на 9 книги, свързани с историята на Третото българско царство и с музеологията. Нейно е най-пълното изследване за руската бяла емиграция в България през 20-те - 50-те години на XX в. Това, което я характеризира като автор, е постоянният ѝ интерес към т. нар. неофициална история, за която няма да прочетете нищо в учебниците. На базата на богати архивни източници тя умее да разказва увлекателно за интимния свят на българските политици и за поредица от куриози и тайни, прикривани упорито от историографията ни в предишните времена.
Автор е на книгите: Руската емиграция в България; Тайните на третата българска държава; Първите дами на царска България; Любов през решетките (Любовните писма на Георги Димитров и Любица Ивошевич); Разкази от сянката на историята. Куриози и тайни от новата ни история; Тайните на политиците и др.

Сиела Норма АД
София 1510
бул. Владимир Вазов №9
080012525

Увод
Руският пример
Тероризмът на Вътрешната македонска революционна организация
Комитката Катина
Убийството в Бургтеатър и Менча Кърничева
Модната шивачка Мара Бунева - поглед отблизо
Тероризмът на комунистите и анархистите (1924-1926 г.)
Обречената любов на Мариола Сиракова
Бременната четничка Надежда (Надя) Симеонова Попова
Предателството на Йонка Корделска (Палето)
Опасният любовен роман на Рада Дуковска и Тинко Симов
Бойните терористични групи на БКП (1942-1943 г.
Конспирация от любов
(Жената на морския капитан Мария Прудкин)
Дъщерята на фабриканта Анна Вентура
Подпалвачката Виолета Якова
Красавицата Стефана Костова Хайлазова
Студентката по медицина Здравка Кемилева
"Желязната лейди" на българското партизанско движение
Донка Станчева Ганчева - Малката
Самоубийството на Ганка Рашева
Използвана литература и източници