Малки истории от полицейските архиви.
„В българската, както и в световната история, терорът е оръжие на по-слабите. Летописът му у нас датира от времето за национално освобождение от османско владичество. Терор е използван и от Вътрешната революционна организация на Васил Левски, и от Вътрешната македонска революционна организация на Гоце Делчев, Яне Сандански и Ванче Михайлов. В по-ново време, след
Първата световна война, терорът е тактическо средство на комунистите по пътя им към насилственото завземане на властта, и на анархистите, в стремежа им за създаването на безвластното общество. Времето на Втората световна война у нас също не е пощадено от тероризма. За съжаление, тогава той обслужва чужди (съветски) интереси.
През всичките тези периоди в българските терористически актове участват и немалко жени. Това са красивите лица на терора, внесли екзотика и женски финес в смъртните акции. С много малки изключения, техните имена са почти неизвестни. За тях няма да намерите нищо в учебниците по история. И не само защото мисията на жените е да дават живот, а не да го отнемат, а защото все още е много трудно да преценим действията им. В едно друго време повечето от тези жени бяха героини, а днес трябва да ги съдим през призмата на хуманността. И ако спокойно бихме могли да наречем
Мара Бунева национална героиня, защото чрез убийството на Велимир Прелич е защитила националното достойнство на българите в Македония, ако Менча Кърничева извършва нечуваното убийство в елитния виенски Бургтеатър, за да прекъсне нишката на живота на един предател на България, то как бихме могли да наречем Мариола Сиракова, Йонка Корделска, Надежда Попова, Рада Дуковска и други жени, участнички в убийствата и грабежите на комунистическите и анархистките чети през 1924-1927 г.? Ситуацията е още по-трудна при опита да преценим убийствата, извършени от красивите „черни ангели” – участничките в бойните терористични групи на БКП през 1941-1944 г. Мария Прудкина, Ана Вентура, Виолета Якова, Стефанка Хайлазова, Здравка Кемилева, Митка Гръбчева, Донка Ганчева, Ганка Рашева – все обречени жени, жертва на един фатален идеализъм... Това, което в никакъв случай обаче не бихме могли да отречем, е безумната им смелост и вярата, че умират в името на нещо по-добро.
Книгата съдържа есета за посочените по-горе 14 жени, участвали директно в терористически актове и политически убийства в периода след Първата до края на Втората световна войни. Те са разделени в три групи в съответствие с историческите периоди, в които действат. Малкото, което е известно за тези жени не може да ни даде истинска представа за тях, защото е плод на старото време на идеализъм. Разкритите наскоро полицейските архиви и лични досиета ни позволяват да надникнем в интимния свят на жените терористки, да разкрием мотивите им, да предадем и другата „истина” за подвизите им. Твърде често тя звучи скандално и изобличаващо. Тъй като все още има живи наследници на тези жени, авторът не натрапва оценката си, а оставя читателят сам да си направи изводи от множеството факти.
Между всяка група есета е поставен по един исторически очерк за тероризма – този на
ВМРО, на анархистите и комунистите през 1924-1926 г. и на бойните терористични групи на БКП през 1941-1944 г. Тези страници са нужни, за да очертаят характеристиката на времето, същността на терористичните организации и акциите, извършвани от тях, източниците им на финансиране и мотивите, които са водели участниците им. Допълнение към тях е и кратък очерк за женския тероризъм в руската революционна история – руският пример, от който се вдъхновяват левите политически сили в царска България и най-вече българките-участнички в терористическите акции.
Изследваното има научнопопулярен характер. За да се убеди читателят в истинността на изнесените факти, се е наложило най-важните от тях да бъдат цитирани точно под линия. В края на книгата са посочени литературата и всички документи използвани от автора.“
Доц. Д-р Цветана Кьосева, Зам. директор на Националния исторически музей
Рейтинг: 8.29 / 7 гласа 
