Бяло и черно

Размисли, фрагменти, вдъхновения, филипики, есета, пътеписи.

Да лекуваш човешките болести е благородна професия, Но да се опиташ да излекуваш хората от тяхната леност и бездушие, от упорството им да бъдат невежи и да съсипват от глупост живота си не е по-малко достойно занятие. В тази книга известният български пулмолог проф. д-р Коста Костов с детинска откровеност изплаква най-големите си болки и тревоги за днешното състояние на страната ни. Кратките есета, публикувани по различно време и по различни поводи, събрани тук, показват един човек с пламенно възрожденско мислене и преклонение към историята ни. Но и яростен критик на всичките обществени и политически безобразия, с които продължава да ни сблъсква съжителството ни.

Богатата култура на автора ни поставя непрекъснато в контекста на големите световни идеи, писатели, философи и мислители.. Пътеписите в края на книгата са естествен завършек на тази стряскаща диагноза за духовността ни. Но в същото време тя е и категорична защита на България и на доброто в човека.

Коста Костов е роден в град Бургас. Възпитаник на Немската езикова гимназия Гьоте в родния си град. Лекар с три клинични специалности, професор по белодробни болести. Дългогодишен лектор по белодробни болести в Медицинския факултет на Софийския университет Св. Климент Охридски и настоящ лектор в Медицинския факултет на Университета Асен Златаров, Бургас. Национален експерт по белодробни болести на НЗОК. Основател и главен редактор на списание Inspiro. Автор на статии и монографии по белодробни болести, главен редактор и член на авторския екип на последното Ръководство по белодробни болести в два тома (2016 г.).

Детските му мечти са свързани с футбола и музиката, но съдбата решава друго. Извън професионалните интереси е страстен читател на есеистика, разкази и поезия. Макар да слуша предимно джаз, за него всичко започва от Бийтълс. В свободното си време играе футбол, тенис на маса и тенис на корт. В сърцето му е родният Бургас. Няма ъгъл, но има химически примери, които го вдъхновяват.

В България вече няма невинни
Няма да има прошка
Ще бъдем ли, ако ни няма?
Фантомна болка
Четирима днес сме колкото двама вчера
Има ли щастливи българи?
Необходим е морал
Nada existe, ако изчезнат книгите
Голямата манипулация (Размишления след избори)
За духа на виното
Орфици и богомили
За любовта, вземането и даването
За лидерството и приемствеността
За мярата
Несбъдница
Мисли по Рождество
Мисли на един роб
Волнодумно за интелигентността
Още малко за любовта
Твърде рано стана късно
Мисли за немислимото
Ситница
Който гризе решетката, той остава жив
Regresus at uterum
Ефект на пеперудата
Духобранници и демокретени
Qualis rex, talis grex
В памет на баща ми
Sapere vedere
Nomen est omen
Словолюбието е добро начало
Случаят Джамал Кашоги
Sapere aude
Интелектуалци, бохеми и духовни аристократи
България има по-добри лекари, медицински сестри и лаборанти от тези, които системата на българското здравеопазване заслужава
Да върнем България на децата си
Равноценни и равноправни, но различни
Възможен ли е живот в самота
Една държава развива това, което е на почит в нея
Унизени и оскърбени
За духовния разлом в обществото
Достатъчно е да бъдем човеци
Почвата е камениста, но да посеем картоф
Ние сме в другите
Двадесет години без Дамян Дамянов
Знанието е път към мъдростта
Образованието е морал
На учителя с любов
Изкуството да бъдеш лекар
Любовта и правдолюбието не са напуснали християнската душа
Какво да се прави?
Кратка музикална приказка - 1
Кратка музикална приказка - 2
Госпъл приказка - 3
Кратка музикална приказка - 4
Кратка музикална приказка - 5
Там, където истината не е свободна и свободата не е истинска
Не сме само мислещи тръстики
Моралният императив - и нищо повече
Памет за Константин Павлов
Интелектуалците
Трети март
За покварата и надеждите
Свинтила означава светлина
Слово и личност
Македония е в сърцата ни
За циганите и Усин Керим
Още една крачка по пътя към маймуната
Добрата книга е огледало за душата ни
Памет за Константин Павлов - 2
Памет за Александър Геров
Надеждите за промяна още са живи
Усмивката
Имаме нужда от будилник за моралните рефлекси (В памет на Борис Георгиев)
Защо мнозинството сме малцинство
Гледайте към политиците в челна стойка
Новораждане
Да премахнем ненужното от камъка
Честит Йордановден на Христо Ботев
Без коректив остава пошлото
Нероден Петко
Политиците - неизбежното зло
На учителя с любов - 2
Предизборно
Разрухата ни доведе до точката
От екзоцитоза към апоптоза
За политическата етика
Бог е върху крилете на една пеперуда
Светоглед и етика - дефицити на българската политика
Никоя победа не връща мъртвите (Почит към Иван Динков)
Будители
Днешните строители на България
25 години без Дамян Дамянов
Демокрацията не е за щастливи роби
За полет са необходими криле
Таңдърлии за Дончо Цончев
Срамът е институционализиран
Националисти и патриоти
Народ в апоптоза, държава в некроза
Лечебни съвети
За Синът ми Степан на Валентина Радинска
Връзката между човека и политиката
За Русия
Джазът е символ на свободния човек
Спомен за Любомир Левчев
Памет за Георги Божинов
Има ли клинична пътека за безпътие
Пътеписи

• В града на Самсунг и Хюндай
• На Мичиган авеню
• Пет дни в града на Шигето Икеда
• Градът на Бентлинг и Бест
• Барселона - градът на Гауди и Миро
• Бермуда
• Топлите залези над Хонолулу
• Сан Франциско - където очите срещат сърцето