Тази книга заявява значимостта на едно лирическо и критическо присъствие в българската култура през последните тридесет години чрез думите на други четирима значими критици и изследователи - Антоанета Алипиева, Антония Велкова-Гайдаржиева, Митко Новков, Михаил Неделчев. Именно тези избрани гласове четат през годините текстовете на Пламен Дойнов, тълкуват ги и в съвременен, и в литературноисторически контекст. Първият отзив тук е от 1997 г., а последният - от 2019 г. - достатъчно време, в което те постепенно проясняват същността на едно ярко творчество. Книгата съдържа и библиография на всички книги на Пламен Дойнов." ... |
|
|
Тази книга съдържа петстишия (вака) на японски поетеси, включени в антологиите "Майношю" (втората половина на VIII в.) и "Кокиншю" (началото на X в.) "Любовни спомени, объркани спомени – Сякаш черни коси разпилени, объркани спомени."Йосано Акико ... |
|
|
Антоанета Алипиева е доцент по нова и най-нова българска литература в ШУ Епископ К. Преславски. Автор е на книгите Четене на себе си (1998; 2004), Национална идентичност в българската литература (1999), Български комплекси (2001; 2004), Българската поезия от 60 -те години на XX век. На повърхността. Под повърхността (2004), Дневниците на българските писатели от втората половина на XX век (2007), Българската литература от 1878 до 1918 г. (2004), Българската литература от 20 -те години на XX век до наши дни (2004). Съставител е на сборника Списание Българска мисъл (1999), Петър Алипиев. Лирика (2000) и на антологията ... |
|
|
В началото на 21 век проблемите на национализма са остри, пълни с напрежение и конфликти. Илюзия е, че може да се избере една или повече националистически теории и чрез тях да се чете литературният дискурс. Разглеждайки българската културна и литературна ситуация от последните тридесетина години, виждаме, че тя би могла да се опише с ракурси от всички известни националистически теории, намерили представителство в българския контекст: тя е и "морална консолидация", и "териториална концептуална точка", и "въобразена общност", и "идентичност в границите на теоретичните интерпретации", ... |
|
|
Антоанета Алипиева е професор по нова и най-нова българска литература в ШУ "Епископ К. Преславски". Автор е на книгите "Четене на себе си", "Национална идентичност в българската литература", "Български комплекси", "Българската поезия от 60-те години на XX век. На повърхността. Под повърхността", "Дневниците на българските писатели от втората половина на XX век", "Българската лирика през 70-те години на XX век. Тенденции. Модели. Имена." и романът-гротеска "В театъра на литературата". "Българската литература от 1878 до 1918 г.", & ... |
|
|
Сюжети, типажи и случки, видени откъм опакото. ... Една национална литература, освен светлите си и прекрасни пориви, крие и множество тъмни и смешни течения. Както се казва, литература има и своето "опако", не по малко гръмогласно като език и претенция. "Отровата на изкуството" побира всички. Литературният театър е като житейския театър - можеш да погледнеш навсякъде и да видиш най-различни неща. Но както и в живота - как ще откроиш прекрасното, ако нямаш очи и за обратното? Та нали тъкмо то още повече извайва релефа на високите откровения на една идентичност. ... |
|
|
"Книгата на Антоанета Алипиева се появява в момент, когато за Вера Мутафчиева може да се пише достатъчно задълбочено и информирано, без конюнктурни съобразявания, а с позоваване на разнообразни свидетелства и документи. Алипиева се е възползвала от всичко това, за да създаде монографичен портрет, който до този момент липсва в българската литературна и културна история. Това е книга, която бих определил като портрет, постигнат чрез сравнения. Образът на Вера Мутафчиева не е представен като отделен и самодостатъчен, а е изграден от Алипиева чрез конструиране на динамични отношения и съпоставки. Така творчеството и ... |
|
|
Антологията "Полската поезия между двете световни войни" представя най-характерните тенденции и творци в полската междувоенна поезия. Книгата съдържа пространно въведение и преводи на стихотворения, поеми и литературни програми. Същинската част на антологията включва стихове и поеми от: Леополд Стаф, Болеслав Лешмян, Йежи Либерт, Юлиан Тувим, Ярослав Ивашкевич, Кажимеж Вежински, Мария Павликовска-Ясножевска, Кажимера Илаковичувна, Владислав Броневски, Бруно Яшенски, Станислав Млодоженец, Титус Чижевски, Александър Ват, Тадеуш Пайпер, Юлиан Пшибош, Юзеф Чехович, Константи Илдефонс Галчински, Чеслав Милош и ... |
Книги 
Рейтинг: 9.50 / 2 гласа 
