Лирата на Параклита. История и учение на монтанизма

Монтанизмът е есхатологично, пророческо и феминистко движение в християнството, което съществува от II до VI в. Отначало то е църковен разкол, наименуван на неговия основател Монтан - бивш езичник от населената с траки провинция Фригия на Мала Азия. Заедно с Монтан започват да проповядват и две жени, наречени "пророчици" - Присцила и Максимила. Тримата са признати от последователите им за въплъщения на Параклита (Утешителя или Светия Дух), обещан в Евангелието на Йоан. Монтанизмът се разпространява в цялата Римска империя.
След като са отлъчени от Православната църква, редица клонове на монтанизма изпадат в ереси. Някои от тях отхвърлят догмата за Св. Троица. Други обожествяват Дева Мария, причащават се с осветен хляб и мляко или сирене и ръкополагат жени за духовни ръководители (презвитери и епископи). Последните монтанисти оцеляват до средата на VI век, когато се самоизгарят. Центърът им в град Пепуза е разгромен от епископ Йоан Ефески.
През Средновековието и Новото време идеите на монтанизма се възпроизвеждат от редица подобни движения и лица, сред които изпъкват духовните францискани. През XX век монтанистки характер имат българските добросамаряни, адвентистите от сектата "Клон Давидов", петдесетниците и харизматиците. Най-радикалното въплъщение на монтанистката утопия за ново откровение и три световни епохи е хилядолетният райх на Адолф Хитлер.

Авторът архимандрит Павел Стефанов е преподавател в катедра "Теология" на Шуменския университет "Епископ Константин Преславски". Той е единственият монах в България, които е професор.

Фабер принт ООД
Велико Търново, 5000
ул. Генерал Сава Муткуров 8
faber@faber-bg.com