Едва ли има човек, който да не знае, че с думите "Лазаре, стани!" Исус Христос е възкресил мъртвия Лазар. Тези думи, според вярващите, са едно от основните доказателства за всемогъщата сила на Божието Слово, а и на Словото въобще. Още в 1-ва глава от Евангелието на Йоана се казва: "В начало бе Словото, и Словото бе у Бога". За тълкуването на тези думи са изписани стотици хиляди страници и е излято тонове мастило. Надскачайки суеверието и хилядите заблуди, днес можем да твърдим, че Словото е творческа сила, която както създава дух и материя, така и ги разрушава. Неслучайно милиони години Човекът не ... |
|
|
"Темата за смъртта безспорно е постоянната и най-многостранна тема на всяко човешко общество, епоха, на всяко човешко поколение и сърце. От древност до днес тя е може би дори най-съдбоносният въпрос, който занимава всяка изучаваща човека наука и философия. В религиите тя е основно занимание. Огледана е от всички страни, за нея вече е казано всичко, което е могло да бъде казано и помислено. Освен най-дълбокото и най-съкровеното - онова, което задължително трябва да бъде преживяно лично от всеки един от нас, реалните хора на своето време - пишещите и четящите написаното, които един ден ще бъдем в гроба и отвъд. Именно ... |
|
|
"Дерзайте, грешници! Има за нас избавление! Иисус Христос, Който понесе върху плещите Си греха на цялото човечество и Който заплати с кръстната Си смърт нашите дългове към Бога, може да понесе и нашите грехове върху раменете Си. Нали затова св. Андрей Критски се моли от името на всички нас, които тежко съгрешаваме пред Господа: "Вземи от мене моето тежко греховно бреме и ми дай сълзи на покаяние!" Но ние трябва именно да пролеем сълзи на покаяние! Защото има само два вида вода, която умира нечистотата на греховете: водата на кръщението и сълзите на покаянието. При това, както твърди св. Йоан Лествичник, ... |
|
|
Слова на св. Теофан Затворник за покаянието, Причастието със Светите Христови Тайни и изправлението на живота. В какво именно се състои истинският пост? Какво трябва да извършим над себе си, та действително да почувстваме и изживеем духовно обновление? В поредица проповеди светител Теофан Затворник с необикновена дълбочина и удивително познаване на човешкото сърце изобразява ясно пред нас целия спасителен път на духовното обновление, изминаван от човешката душа в тайнствата на Покаянието и светото Причащение. ... |
|
|
Образът в книга Даниил и междузаветната неканонична и апокрифна литература."Свещеното Писание на Стария Завет идва при нас от дълбините на времето. То носи със себе си откровението за сътворяването на света и човека, разкрива началото на свещената история. Препредавано като устна традиция, записвано по Божие вдъхновение, то съдържа боговдъхновената истина. Тази истина често пъти е обвита в образното мислене на древния човек, в изразни средства, език и обстоятелства, които изискват искрена вяра в Бога, сериозен анализ и усилия, за да се стигне до нея. В Свещеното Писание, особено в Стария Завет, има много места, които ... |
|
|
Пред тебе, любезни читателю, е една от най-необикновените и най-важните творби на човешката словесност. Написана е преди около хиляда и шестотин години, между 397 и 400 г., от свети Аврелий Августин. Подготви се да го последваш - но не само в пътя му в мира сего, път достатъчно известен от неговите собствени произведения. Роден е на 13 ноември 354 г. в нумидийския град Тагаста в Северна Африка. Учи в родния си град, после в Мадавра (367 г.) и Картаген (371 г.). Преподава граматика и реторика в Тагаста (от 375 г.) и Рим (383 г.), Медиолан (дн. Милано) от 384 г. Получава светото кръщение на 24 април 387 г. в Медиолан. ... |
|
|
Какво общо имат следните твърдения за прошката: най-доброто, което можеш да направиш, е "да простиш и да забравиш"; не си простен, докато не се почустваш такъв; можеш да простиш човек, дори той да не те е молил затова; прошката се получава чрез извинение. Всички тези твърдения представят общо известни погрешни схващания за истинската библейска прошка. От съдбоносно значение е да имаме ясна представа относно Божия план за това как да прощаваме и да ни бъде простено, понеже прошката играе толкова важна роля във взаимоотношенията ни с другите хора. Изопаченията на Неговия план могат да доведат до изкривено ... |
|
|
Проф. д-р протопрезвитер Николай Шиваров (1930 - 2022) е завършил Софийската духовна семинария през 1949 година и Духовната академия (сега Богословски факултет към Софийския университет Св. Климент Охридски) през 1953 година. В периода 1953 - 1957 година е редовен аспирант (докторант) в катедра Свещено писание на Стария завет, където от 1971 до 2012 година преподава последователно като асистент, старши преподавател, доцент и професор. Води курсове също във Великотърновския университет Св. св. Кирил и Методий и в Пловдивския университет Паисий Хилендарски. Проф. Шиваров преподава в Нов български университет от ... |
|
|
"Мъртъв ли е наистина Бог? Или е жив? Или днес вече не се интересуваме от него? Може ли да е смъртен, наранен от чедата си, дали не е преходен, ако е човекоподобен? Има ли разлика между набожния и религиозния човек? Грях ли е да си атеист? Търсим ли божественото начало или ни e достатъчен масовият материализъм, който властва над планетата чрез бездуховните си политически и бизнес елити? Тази книга не дава отговори на тези въпроси, защото целта на проф. Гроздински е друга - не да дискутира или да морализира, а преди всичко да просвети със знанията си съзнанието на съвременния български читател. Поради това в ... |
|
|
"У търсещите царството Божие няма да има никакви лични подвизи. Ще се спасяват само с претърпяването на скърби и болести. Защо няма да има подвизи ли? Защото няма да има смирение у хората, а без смирение подвизите носят повече вреда, отколкото полза, дори могат да погубят човека, тъй като те неволно предизвикват високо мнение за себе си у подвизаващите се и пораждат духовна прелест. Едни или други подвизи биха могли да бъдат допуснати само под ръководството на много опитни духовни хора, но такива сега няма, не може да се намерят. Ръководител сега е Сам Господ и отчасти книгите, наистина за този, който ги има и може ... |
|
|
Влизаш в окъпания в светлина храм и се потапяш в чудна атмосфера. Отвред те заобикалят пъстроцветните икони и стенописи, обливат те нежните потоци на умилителните църковни песнопения и неволно се вживяваш в дълбоката символика на светата служба. Какво е всичко това? Това е духовност. Това е култура. Това е цивилизация. Това е изкуство. Това е морал. Това е смисъл. Това е мъдрост. Това е извисяване. Това е късче от небето. Това е спасение. Това е Църквата. ... |
|
|
Християнската ценностна система, най-пълно изложена в Проповедта на планината, е основна християнска култура и ярко контрастира с ценностите на невярващия свят. Тази християнска контракултура е животът в Божието царство - едно пълноценно човешко съществуване, изживяно под ръководство свише. В това изследване Джон Стот изтъква и обосновава обвързаността на библейския текст със съвременния живот. Книгата е част от поредицата Библията говори и днес на издателство Нов човек. ... |
