"Дерзайте, грешници! Има за нас избавление! Иисус Христос, Който понесе върху плещите Си греха на цялото човечество и Който заплати с кръстната Си смърт нашите дългове към Бога, може да понесе и нашите грехове върху раменете Си. Нали затова св. Андрей Критски се моли от името на всички нас, които тежко съгрешаваме пред Господа: "Вземи от мене моето тежко греховно бреме и ми дай сълзи на покаяние!" Но ние трябва именно да пролеем сълзи на покаяние! Защото има само два вида вода, която умира нечистотата на греховете: водата на кръщението и сълзите на покаянието. При това, както твърди св. Йоан Лествичник, ... |
|
|
Образът в книга Даниил и междузаветната неканонична и апокрифна литература."Свещеното Писание на Стария Завет идва при нас от дълбините на времето. То носи със себе си откровението за сътворяването на света и човека, разкрива началото на свещената история. Препредавано като устна традиция, записвано по Божие вдъхновение, то съдържа боговдъхновената истина. Тази истина често пъти е обвита в образното мислене на древния човек, в изразни средства, език и обстоятелства, които изискват искрена вяра в Бога, сериозен анализ и усилия, за да се стигне до нея. В Свещеното Писание, особено в Стария Завет, има много места, които ... |
|
|
"Темата за смъртта безспорно е постоянната и най-многостранна тема на всяко човешко общество, епоха, на всяко човешко поколение и сърце. От древност до днес тя е може би дори най-съдбоносният въпрос, който занимава всяка изучаваща човека наука и философия. В религиите тя е основно занимание. Огледана е от всички страни, за нея вече е казано всичко, което е могло да бъде казано и помислено. Освен най-дълбокото и най-съкровеното - онова, което задължително трябва да бъде преживяно лично от всеки един от нас, реалните хора на своето време - пишещите и четящите написаното, които един ден ще бъдем в гроба и отвъд. Именно ... |
|
|
Слова на св. Теофан Затворник за покаянието, Причастието със Светите Христови Тайни и изправлението на живота. В какво именно се състои истинският пост? Какво трябва да извършим над себе си, та действително да почувстваме и изживеем духовно обновление? В поредица проповеди светител Теофан Затворник с необикновена дълбочина и удивително познаване на човешкото сърце изобразява ясно пред нас целия спасителен път на духовното обновление, изминаван от човешката душа в тайнствата на Покаянието и светото Причащение. ... |
|
|
Едва ли има човек, който да не знае, че с думите "Лазаре, стани!" Исус Христос е възкресил мъртвия Лазар. Тези думи, според вярващите, са едно от основните доказателства за всемогъщата сила на Божието Слово, а и на Словото въобще. Още в 1-ва глава от Евангелието на Йоана се казва: "В начало бе Словото, и Словото бе у Бога". За тълкуването на тези думи са изписани стотици хиляди страници и е излято тонове мастило. Надскачайки суеверието и хилядите заблуди, днес можем да твърдим, че Словото е творческа сила, която както създава дух и материя, така и ги разрушава. Неслучайно милиони години Човекът не ... |
|
|
Пред тебе, любезни читателю, е една от най-необикновените и най-важните творби на човешката словесност. Написана е преди около хиляда и шестотин години, между 397 и 400 г., от свети Аврелий Августин. Подготви се да го последваш - но не само в пътя му в мира сего, път достатъчно известен от неговите собствени произведения. Роден е на 13 ноември 354 г. в нумидийския град Тагаста в Северна Африка. Учи в родния си град, после в Мадавра (367 г.) и Картаген (371 г.). Преподава граматика и реторика в Тагаста (от 375 г.) и Рим (383 г.), Медиолан (дн. Милано) от 384 г. Получава светото кръщение на 24 април 387 г. в Медиолан. ... |
|
|
Живот, писма, поучения. ... Св. Православна Църква приема наред със Свещеното Писание, респективно Светата Библия и Свещеното Предание като истински извор на християнската вяра. Това са Апостолските правила, Каноните и вероопределенията на седемте Вселенски събори и творенията на древните св. Отци и църковни учители, обхващащи периода от II до IX век. Сред тях завидно място заема със своята святост, подвижничество, деятелност и добродетелност Богоносната личност на Преподобни Антоний Велики, основоположник на Източното монашество. В резултат на своя дългогодишен светоотечески опит: себеотречение, кръстоносене, вътрешни и ... |
|
|
Един от най-парливите въпроси е въпросът за страданията. Мнозина се питат: Защо ни е създал Бог да страдаме на тоя свят от разни болести, скърби, нещастия, неприятности и несполуки, от страсти вътре в нас, от лоши люде вън от нас, от завистта на близки, от злобата на врагове? За ония, които не вярват в Бога, този свят е безнадеждна долина на скърбите; животът за тях е тъжна симфония от вопли и плачове. Някои дори в отчаянието си казват, че няма друг ад зад гроба, че адът е тук на земята. Тъй земните скърби, неозарени от надеждите на небесното Откровение водят към пълен песимизъм. И най-страшното в такива случаи е, че ... |
|
|
Сред днешните православни християни се шири с успех тежкият грях на осъждането. Някои превратно го смятат за невинна от гледище на духовния живот проява, други го мислят за нещо полезно, а трети - за нещо дори добродетелно. Той е успял да си спечели много привърженици, защото прилича на добродетел. Често дори си поставя маската на ревност по доброто, истината, любовта. Поради това повечето хора със спокойна съвест го вършат. А всъщност той има крайно гибелни последици. Упорстването в него осуетява спасението на душата. Св. Йоан Лествичник казва: "Както огънят е противоположен на водата, тъй и желаещият да води ... |
|
|
Влизаш в окъпания в светлина храм и се потапяш в чудна атмосфера. Отвред те заобикалят пъстроцветните икони и стенописи, обливат те нежните потоци на умилителните църковни песнопения и неволно се вживяваш в дълбоката символика на светата служба. Какво е всичко това? Това е духовност. Това е култура. Това е цивилизация. Това е изкуство. Това е морал. Това е смисъл. Това е мъдрост. Това е извисяване. Това е късче от небето. Това е спасение. Това е Църквата. ... |
|
|
В книгата са включени текстове по социология на религията на големия немски социолог и социален мислител Макс Вебер. Те съдържат анализи на религиозното осмисляне на света с постановения от големите религии етически баланс, т.е. идеята, че доброто бива възнаградено, а злото получава заслужено наказание. Тъй като това очевидно не е така, религиите прибягват към различни мисловни конструкции, за да примирят реалностите на живота с етическото рационализиране на света - т.нар. теодицея. Вебер изследва религиозните учения на големите световни религии с оглед на създадените от тях картини на света, светогледи и етики. Сред ... |
|
|
"Мъртъв ли е наистина Бог? Или е жив? Или днес вече не се интересуваме от него? Може ли да е смъртен, наранен от чедата си, дали не е преходен, ако е човекоподобен? Има ли разлика между набожния и религиозния човек? Грях ли е да си атеист? Търсим ли божественото начало или ни e достатъчен масовият материализъм, който властва над планетата чрез бездуховните си политически и бизнес елити? Тази книга не дава отговори на тези въпроси, защото целта на проф. Гроздински е друга - не да дискутира или да морализира, а преди всичко да просвети със знанията си съзнанието на съвременния български читател. Поради това в ... |
