Отношение на два закона

Петър Дънов (Беинса Дуно) Времетраене: 1:38 мин. Лято в Ирландия Стефана Белковска Времетраене: 1:05 мин. Божието число Людмила Филипова Времетраене: 1:27 мин. Любов в насрещното Здрава Каменова Времетраене: 0:56 мин. Завръщане у дома Даниел Стийл Времетраене: 1:00 мин. Земя на кланове Сам Хюгън, Греъм Мактавиш Времетраене: 1:05 мин. Мозъкът на щастливите хора Феран Касес, Сара Тейер Времетраене: 1:04 мин. Усилията на любовта Стивън Грос Времетраене: 1:03 мин. 28-дневен рестарт на нервната система Нина Златкова Времетраене: 1:01 мин. Как говорят животните и растенията Габи Доуней Времетраене: 1:07 мин. Възрастта е само число Дара Торес Времетраене: 1:08 мин.

Неделни беседи, 18.10.1931, неделя, София. "И тъй, човек трябва да разреши две важни неща в живота си. Те представят начало и край, алфа и омега в неговия живот. Първо, човек трябва да определи отношението си към Първата Причина, което е изказано в заповедта: "Да възлюбиш Господа, Бога твоего."
Второ, той трябва да определи отношенията си към ближния, което е изказано в заповедта: "Да възлюбиш ближния си като себе си!" Тези две заповеди са началото и краят на живота. От спазването и неспазването на тези два закона се явяват радостите и скърбите в живота.

Държавата, религията, обществото, моралът са условия за човека. Човек е съществувал и преди държавата, и преди религията, и преди обществото, и преди всякакъв морал. Човешкото съзнание е съществувало преди създаването на тия неща. Човек не е създаден за тях, но те са създадени за неговото развитие и усъвършенстване. Задачата на човека е да се грижи за своето усъвършенствуване. Щом работи върху себе си, той едновременно работи и за всички останали. От това не се подразбира, че човек трябва да бъде индиферентен към всичко около него, но първо той трябва да определи отношението си към Бога и към своя ближен."
Петър Дънов

Много източници свързват Петър Дънов с едно голямо признание, направено не от кого да е, а от А. Айнщайн:

"Цял свят се прекланя пред мен, а аз се прекланям пред духовния учител Петър Дънов от България."

Според тях, думите са изречени в запис на интервю и са излъчени от френското радио RTF през 1989 г. по повод 110 години от рождението на гения. Предполага се, че връзката между Дънов и Айнщайн е големият български художник Борис Георгиев, познавал и общувал и с двамата.
Неоспорим факт остава, че дори и след смъртта си, фигурата на Петър Дънов, чиито последователи го наричат "Беинса Дуно" ("този, който носи доброто чрез слово") или просто Учителя, продължава да има широко духовно и културно влияние.

На него много хора дължат философията си за успеха в живота, за неговия смисъл, разбирането си за човешката душа и вярата си за това, което е извън обозримото. Това го прави и един от най-влиятелните хора в историята на България. Наред с личността на баба Ванга, Петър Дънов е феномен - и предизвиква към дълбок размисъл, като пробужда интензивно движение в националния ни духовен живот, а дори и извън границите на България. Интересен факт е, че сред съвременните поклонници на Дънов е и прочутият в целия свят дизайнер Пако Рабан.

Ако може с няколко думи да се разкаже това, което стои в основата на повече от 4000 проповеди на Петър Дънов, изнесени в периода 1914 - 1944 г., то може да се обобщи с тези думи - любов, мъдрост, истина, правда и добродетел, произлизащи от Христос като фигура с историческо, космическо и мистично значение. Целта на езотеричните методи на Дънов е да се постигне преживяване на Христос в мисловната, емоционална и волева сфера и да се преобразува представно-понятийното съзнание в образно (имагинативно) - обозначено с термина "разцъфтяване на човешката душа". Отделни трудове на Дънов отразяват и интереса му в областите астрология, хиромантия, физиогномия, френология. Последователите на Дънов се обединяват в миролюбивата организацията Всемирно бялото братство и имат обичай да се събират сред природата за беседи и поучения, като заедно с това изпълняват предложените упражнения от Петър Дънов - "паневритмия", с която се съчетават движение, слово, музика и мисъл.

Житейският път на Дънов започва през 1864 година в село Хадърча, Варненско - още в Османската империя. Завършва гимназия във Варна, а след това - американското методистко училище в Свищов, основите на което са положени от протестантския мисионер д-р Алберт Лонг.

Известно време учителства. На 24 години Дънов заминава за САЩ и се записва в Методистка теологическа семинария в Медисън, а след това се записва в Теологическия факултет на Бостънския университет. От там се дипломира през 1893 г. след завръщането му в България (две години по-късно), започва неговата усилена дейност за пробуждане на духовен живот у българина. През 1897 г. Петър Дънов учредява във Варна "Общество за повдигание религиозния дух на българский народ", което по-късно ще се прерасне във Всемирно бяло братство. Организират се ежегодни събори, както и събирания за проповеди, беседи и лекции. След края на първата световна война, последователите му наброяват близо 40 000 души, а дейността му продължава. Известен факт е, че днешният квартал Изгрев на София е място, открито от Петър Дънов - като селище Изгрева. То става и център за събиране и координация. Петър Дънов трайно се установява в Изгрева и до края на живота си продължава да разпространява своето учение. Петър Дънов умира на 27 декември 1944 г. Учението му е запазено в голям обем литература. В нея читателите могат да открият както теоритичните постановки на учението на Дъновизма, така и практическите съвети за прилагане в ежедневито, които предлага Петър Дънов. Сред известните книги са "Завета на цветните лъчи на светлината", "Сила и живот", "Вяра, надежда, любов", "Прави така всеки ден" и др.

Хелиопол
София 1700
ул. Проф. Христо Вакарелски 11Б
heliopol@abv.bg