Вторият том от избраните съчинения на
Павел Матев - "Орис" - съчетава стихове с интимна тематика и голямата любов на твореца - България. В писаните след 1990 г. изповеди тази любов събира в едно и покъртителен реализъм, и елегизъм, и драматично откровение на художник, осъзнал и последвал трагичната участ на твореца в себеотдаване на отечеството, на българската земя, на българското сърце.
"България - каква тревожна дума!
От осем букви - траурни искри -
сме изковали святото ти име,
което като въглен ме гори...
Аз пия от ранения ти въздух.
Сърдитото ти слънце ме пече.
От тръпното ти недоволство зъзна,
щом името ти някой изрече
напразно.
От предсказани измени -
измъчено -
сърцето ме боли.
Но аз те моля:
отпрати от мене
изпратените срещу теб стрели...
Аз плача над съдбата ти голяма,
аз викам в полунощ и полуден
като на майка:
Мамо, мамо!
Ти пребъди,
пожертвай само мен!
Хвърли ме на оголени чукари,
на псета и на вълци ме хвърли...
България!
България!!
България!!!
Мълчание.
Душата ме боли."