Будители, наука, образование. Статии и интервюта (1990 - 2014)

Книгата на акад. Дамян Дамянов - учен и хирург с международен авторитет, организатор и лидер в научната общност, истински народен будител, съдържа негови статии и интервюта, писани от 1990 - 2014 г. Събраното в сборника научно и публицистично творчество на акад. Дамян Дамянов е кардиограма на духовното състояние на обществото в т. нар. преход. Чрез нея читателят прониква в проблемите на науката, висшето образование, здравеопазването, медицината, в настоящето и бъдещето на Съюза на учените, докосва се до широтата на мисленето и новаторството на акад. Дамян Дамянов, до научната му прецизност, съчетана с остър публицистичен рефлекс. Големият учен се вълнува както за оцеляването на науката, така и за необходимостта от дългосрочна държавна политика за нейното развитие, нейната организация и модернизация, не подминава бъдещето ѝ - много страници са посветени на младите в науката и кариерното им развитие, за състоянието на висшето образование. В такава светлина авторът утвърждава мястото на Съюза на българските учени като обединение на инициативните и активни творци на науката, но и като гнездо на силно патриотичен дух. Новаторски са и неговите идеи за реформата в здравеопазването, но тя не е възможна, ако здравето на хората не се превърне в национален приоритет.
Цялата книга е проникната от възрожденска грижа за Отечеството, за българския народ, за обществото, но акад. Дамянов е убеден, че няма печеливша политика без наука. И още: "Науката може без политика, но политиката не може без наука!".

Дамян Дамянов е роден на 13 януари 1935 година в Сливен. Завършва гимназия в родния си град през 1953 година и българска филология в Софийския университет през 1961 година. Работи като литературен консултант във в. "Народна младеж", редактор в отдел "Поезия" на сп. "Пламък" (през 60^-те години).
За първи път публикува стихотворения през 1949 година във в. "Сливенско дело", а по-късно обнародва поетични творби в централния литературен печат.
Дамян Дамянов е удостоен със званието Народен деятел на културата, лауреат е на Димитровска награда, а през 1997 година получава наградата "Иван Вазов" за цялостно литературно творчество.
Негови са книгите със стихотворения "Очакване", "Лирика", "Поема за щастието", "Коленича пред теб", "Пред олтара на слънцето", "И си отива лятото", "Като тревата", "Ти приличаш на сълза", "Ще има връщане", "Молба към света", "Вчера по същото време", "Гимназия Родина", "Да бях хляб", "Ако нямаше огън", "До следващата смърт"; драматичната поема "Преди всичко любов", "Живей така, че..."; есета - импресии, силуети, "И моята България пътува"; лирична хроника, "Тетрадка по всичко" - в която са изложени възгледите на поета по някои проблеми, "Първо име на щастието" - страници от пътни бележки, "Таванът" - роман, и др.
През 1963 година на руски език излиза книгата му "Пусть окно распахнется" в превод на М. Кудинов. Отделни творби на поета са публикувани в литературни издания на руски, белоруски, украински, унгарски и др. езици.
Негова съпруга е поетесата Надежда Захариева. Има двама сина и една дъщеря.
На 6 юни 1999 година в 6:45 ч. големият български поет почина на 64 години във Военномедицинска академия - София.

Захарий Стоянов ООД
София, 1784
ул. Боян Дамянов 7
office@zstoyanov.com