"В тази книга ще ви разкажа историите на много деца на различна възраст – от 13 до 18 години. Всяка една история е истинска и бъдете сигурни, че няма да ви спестя забавните моменти. Но също така няма да спестя и тези, които ще ви накарат да настръхнете. Защото тези деца не са по-различни от децата отпреди 20 години и можете да сте сигурни, че не са по-различни от вашите собствени.
Средата може да е различна, възпитанието – също, както училището и характерът, но едно нещо важи за всички тийнейджъри независимо от държавата, града или годината на раждане – това е жаждата да правят каквото си искат. Жажда, която може да отведе много младежи по пътя на успеха, а други да тласне към провала.
Преди да говоря каквото и да било, бих искал да ви се представя, но не така, както ме познават хората в интернет обществото. Да, сега съм известен като сериен предприемач, с множество успешни интернет проекти, мениджър, работил във и със някои от най-големите ИТ компании в страната и консултант на най-успешните интернет сайтове у нас. Така ме представят по семинари, лекции и телевизии… Но преди да стана това, което съм сега, съм бил на 13... и, повярвайте ми, тогава бях друг. Е, нека се запознаем с моето 13-годишно Аз. След като ме опознаете, ще разберете, че написаното от мен в тази книга не са просто думи за безопасния интернет или думи, които някой да ви продаде в лъскава опаковка.
Но нека започнем:
Здравейте,
Казвам се Алекс, на 13 съм и уча биология и химия в ново за мен училище. Първия си компютърен вирус написах в 8-и клас за училищните компютри "Правец 8М". При стартиране вирусът рецитираше фрагменти от "Ад" на Данте, след което заплашваше да унищожи компютъра, ако потребителят не въведе правилното продължение на цитата. При грешка мониторът спираше да функционира коректно... Разбира се, бях направил нещата така, че бързо да мога да ги оправя, за да няма истински технически проблеми, които щяха да ми струват разправии с директора на училището, но пък имах немалко проблеми с учителите по информатика.
Защо го правех ли? Защото можех! И защото беше прекрасно всеки да те знае като "хакера", още повече във времена, когато повечето хора дори не знаеха как се включва компютър.
На 14 (през 1996 г.) за първи път използвах интернет в домашни условия и само няколко месеца по-късно се представях с няколко имена в мрежата като член на организирана хакерска група. Хаквах каквото можех и където можех – по всяко време. На практика всяко електронно устройство представляваше интерес и целта ми беше да получа контрол над него.
На 15 действията ми вече бяха целенасочени – да получа безплатен и неограничен интернет достъп, тъй като тази услуга тогава се таксуваше на час, а родителите ми плащаха само за 5 часа на месец. Представете си колко малко е това, особено погледнато от сегашната реалност, когато всеки има 24-часов достъп до мрежата, и то през няколко устройства. А за да се развивам, аз имах нужда от повече."
Александър Ненов, Из "Интернет безопасност"
Рейтинг: 7.75 / 4 гласа 
