"Мансардата на бляновете" е първият роман на Ерих Мария Ремарк, като в него читателите могат да прочетат и множество стихове, написани от все още експериментиращия и търсещ своя стил и глас творец. Той започва да пише романа още на 16-годишна възраст и го издава през 1920 г.

Фриц Шрам, непоправим романтик, талантлив поет, художник и познавач на човешките сърца, събира младите си приятели във своята Мансарда на бляновете - място, изпълнено с покой, вдъхновение, красота, а понякога и тъга. Той помага на всеки от тях, като се превръща в умел учител, съветник и водач по трудните пътеки на изкуството, живота и любовта. Фриц се посвещава на задачата да събере двама свои близки приятели - талантливия, но импулсивен музикант Ернст Винтер и младата и непорочна Елизабет Хайндорф. Давайки на всички от своята мъдрост, обаче, Фриц постепенно започва да губи самия себе си.

"Мансардата на бляновете" е една история за пътя от преходната страст към вечната и истинска любов, за конфликта между разума и чувствата, за смисъла на изкуството и копнежа по вечността. Тази книга представлява опитът на младия Ремарк да опише с думи онова, което Фриц Шрам нарича "великото То" - неразрешимата загадка на живота, дълбоката и вечна хармония, която носи спасение и покой, без да дава отговори, като освобождава човека от нуждата да търси отговори.

"Това, което човек не може да получи, винаги изглежда по-хубаво от онова, което има. В това се крие романтиката и идиотщината на човешкия живот.", казва един от най-известните и четени писатели на ХХ век - Ерих Мария Ремарк.

Ерих Паул Ремарк е виден немски писател, който твори под псевдонима Ерих Мария Ремарк. Творбите му са преведени на повече от 60 езика, утвърждавайки го като "майстор на лирическия натурализъм". Той е роден на 22 юни 1898 година в Оснабрюк, Северна Германия, в семейството на книговезец. Още в младежките си години бъдещият писател е силно заинтересован от световната литература. Той се възхищава на Цвайг, Достоевски, Гьоте и други видни писатели. Основното си и средно образование Ремарк получава в църковното училище, след което се записва в католическата семинария.

Със започването на война Ремарк е изпратен на фронта, където получава няколко сериозни ранения. Всичките ужаси на това време впоследствие той запечатва в романа "На Западния фронт нищо ново" (1929 г.), който се превръща в една от най-продаваните книги в Германия. Романът впоследствие е екранизиран и номиниран за Нобелова награда. През 1932 година Ремарк започва работа над романа си "Трима другари", чиято художествена проблематика е свързана с темата за "изгубените поколения" - юношите, попаднали на фронта, в крехката възраст 14-18 години. Днес книгата се смята за една от класиките на немската и световна литература. И този роман също е екранизиран. След края на Първата световна война, Ремарк сменя различни професии - за кратко работи като учител, музикант, търговец и др. Събитията от този период са описани в романа му "Черният обелиск" (1956 г.), който се приема за един от най-ярките и зрели романи на автора. Скоро след това се жени за танцьорката Илзе Юта Замбона и въпреки че бракът им не просъществува дълго, Ремарк до края на живота си се грижи за нея. Юта дълги години страда от туберкулоза. Именно нея писателят впоследствие ползва като прототип при изграждането на множество от образите на героините си. По всяка вероятност тя го вдъхновява и за създаването на образа на Лилиан Дюнкерк в романа "Живот назаем" (1959 г.). В него авторът се разкрива пред читателите в амплоато на опитен психолог и философ, показвайки вечните теми за любовта, живота, смъртта, свободата, времето. За разлика от другите романи на Ремарк, в "Живот на заем" отсъстват каквито и да било политически мотиви.

Голяма част от романите на Ремарк са възприети негативно от нацистката младеж и публично са изгорени. Вследствие на тези събития през 1933 година той се мести в Швейцария. Скоро след това се запознава с очарователната Марлене Дитрих, с която преживяват бурна романтична връзка. С течение на времето нейният образ вдъхновява писателя за създаването на образа на главната героиня в романа "Триумфалната арка"( 1945 г.), който е екранизиран два пъти и се смята за един от най-известните му романи.

През 1939 година писателят се премества в САЩ. В чест на по-голямата си сестра, която е осъдена на смърт от нацистите през 1943 година, той написва романа "Искрица живот"(1952 г.). Скоро след това Ремарк се запознава с холивудската актриса Полет Годар (бивша съпруга на Чарли Чаплин), която му помага да се възстанови от продължителната депресия, която развива по време на отношенията си с Дитрих. След като официално се развежда с Юта през 1957 година, той се жени за Полет. Година по-късно двойката се мести в Швейцария, където живее щастлив живот в мир и разбирателство.

Писателят умира през септември 1970 година в Щвейцария. Романът му "Сенки в рая" е публикуван посмъртно.