store.bg - бързо, лесно и удобно
Начало   Книги    ...    Бард  
store.bg - бързо, лесно и удобно!
Грижа за клиента   |   За контакти
Начало   Книги    Бард    Бард    Пътешествията на Тъф - Джордж Р. Р. Мартин
Търсене
Книги

Пътешествията на Тъф


Цена:  19.99 лв.
Цена за доставка за гр. София - 2.90 лв.
Безплатна доставка за София при поръчка над 50 лв.
За цена и срок извън гр. София кликни тук.
Тази книга може да бъде доставена в:
Петък 17-08-2018 г. или
Понеделник 20-08-2018 г.
Тази книга може да бъде доставена в София и
експресно за 2 часа в работно време.
Услугата "експресна доставка" може да се избере на 2-ра стъпка от създаването на поръчка, ако всички продукти в кошницата са с възможност за експресна доставка и се изпълнява между 10 ч. ÷ 20 ч. в работни дни!
Продукт#217967
ВидКнига
НаличностДа, на склад в store.bg
Физически наличен в основния склад на store.bg
Издадена29-01-2018 г.
Издателство
Категории
КорицаМека
Страници368
Размери14.40 / 21.00 / 3.00 cm
Тегло0.460 kg
EAN9789546558169
ISBN9789546558169
Видео
  • Описание
  • Откъс от книгата
  • За Джордж Р. Р. Мартин
От автора на култовото фентъзи "Игра на тронове" - Джордж Р. Р. Мартин.
Пътуващият търговец Хевиланд Тъф - вегетарианец и любител на котки - едва свързва двата края. Внезапно става собственик на гигантски биоинженерен кораб, който може да клонира всяка форма на живот и да я отглежда за броени часове. Тъф се обявява за "екологичен инженер", който може да реши всеки планетарен проблем. Но действията му често създават проблеми, вместо да ги решават...

Дълго преди "Игра на тронове" да стане сензация, Джордж Р. Р. Мартин с книгата "Пътешествията на Тъф" разведе читателите си из космоса.

"Тъжната истина на историята учи, че неблагоразумните маси винаги следват силните, а не мъдрите" казва Хевиланд Тъф.
"Чумавата звезда.
– Не - каза решително Каж Невис. - Това няма да стане! Трябва да сме дяволски глупави, за да се забъркаме с някоя от големите транскорпорации.
– О, глупости на търкалета - не му остана длъжна Селис Уаан. - Нали трябва да стигнем дотам? Значи ни е необходим кораб. Наемала съм чартърни кораби от "Старслип" и преди, те са много удобни, екипажите им са любезни, а кухнята е повече от поносима. Невис ѝ хвърли смразяващ поглед. Лицето му беше съвсем подходящо за целта. Чертите му бяха остри и неправилни, твърдата му коса беше обърната назад, носът му приличаше на ятаган, а малките му тъмни очи бяха наполовина скрити от гъсти черни вежди.
– И какво те накара да наемеш кораб точно от "Старслип"?
– Ами, трябваше ми с учебна цел, естествено. - Селис Уаан отлепи една сметанова паста от чинията пред себе си и като използва умело палеца и показалеца си, я пусна в устата си. - Ръководила съм много важни изследвания, а Центърът осигуряваше необходимите средства.
– Нека тогава ти отворя проклетите очи. Това не е пътуване с учебна цел или някаква дяволска разходка. Няма да се мотаем на някоя затънтена планета и да изучаваме как се съвкупяват местните туземци. Или пък да си тикаме носа наоколо, събирайки някакви незначителни данни, за които никой нормален човек, за разлика от теб, не дава пет пари. Нека напомня на всички ви, че сме се събрали тук, за да решим как да стигнем до съкровище, което има неоценима стойност. Ако успеем да го открием, аз нямам никакво намерение да го предам на властите. Нуждаете се от мен, защото то трябва да се пласира по не чак толкова легални канали. Но се страхувате да ми кажете дори в каква посока ще тръгнем, а Лайън си е наел и бодигард. Добре, да знаете, че не ми пука. Ала трябва да разберете още нещо – аз не съм единственият, на когото не може да се гласува доверие. Тук става дума както за огромна печалба, така и за необятна власт. Ако ти продължаваш да ми дрънкаш каква била храната на тези проклети кораби, аз си тръгвам. Имам достатъчно друга работа, за да стоя тук и да слушам подобни глупости.

Селис Уаан изсумтя пренебрежително. Тя беше висока пълна жена с подпухнало и зачервено лице. Умееше да пухти силно и от устата ѝ изхвръкнаха слюнки.
– "Старслип" е много престижна фирма. А законите тук са...
– ... напълно безсмислени - прекъсна я Невис. - Тук, на Шанделор, има едни закони, на Клерономас - други, на Майа - трети, и най-важното е, че всички те не означават абсолютно нищо. Ако приложим например законодателството на Шанделор, в случай че открием нещо, ще получим едва една четвърт от неговата стойност, а нея едва ли някой може да определи. Да приемем, че твоята чумава звезда е наистина това, за което я смята Лайън, и да приемем, че все още е в добро техническо състояние. Този, който я контролира, ще се наслаждава на удивителна военна мощ и ще може сам да управлява целия звезден сектор. "Старслип", а и която и да е друга транскорпорация, е по-алчна и безскрупулна дори от мен самия. Като допълнение, корабите им са големи, мощни и лесно могат да бъдат наблюдавани от различните планетарни правителства. В случай че не сте забелязали, нека ви напомня - ние сме само четирима, петима, ако броим и наемния работник. - Той кимна с глава към Рика Даунстар и тя му отвърна с мрачна усмивка. - На един голям кораб само сладкарите са поне петима, да не говорим за останалия екипаж. Щом видят какво сме открили, в същата секунда ще ни го отнемат.
– Ако ни излъжат, ще ги осъдим - раздразнено отбеляза дебелата антроположка. Тя се наведе и взе последната сметанова паста от чинията.

Каж Невис злобно се изсмя.
– И в кой съд? На коя планета? Според теб ние ще останем живи, а аз дълбоко се съмнявам в това. Трябва да отбележа, че ти си удивително глупава и грозна жена.
Джефри Лайън с неудобство слушаше разправията, докато накрая не се сдържа и ги прекъсна.
– Хайде, стига! Нека не се обиждаме напразно, Невис. Няма смисъл от ругатни. Все пак ще работим заедно и трябва да се уважаваме. - Лайън беше нисък квадратен човечец, облечен с военна униформа от хамелеонена материя, украсена с медали от някоя отдавна забравена кампания. Платът изглеждаше сив под бледото осветление на ресторанта – сиво, което подхождаше на настръхналата му брада, подстригана във формата на права лопата. По голямото му плешиво чело имаше малки капчици пот. Каж Невис го изнервяше и погазваше репутацията му. Лайън се огледа, търсейки с очи подкрепата на другите.

Селис Уаан се нацупи, без да вдига поглед от празната чиния, сякаш очакваше тя всеки момент да се напълни отново. Рика Даунстар - "наемния работник", както я бе нарекъл Невис, се беше изтегнала на стола си и светлозелените ѝ очи гледаха с язвително удоволствие. Под сивия ѝ работен костюм и сребристата мрежеста стоманена жилетка стройното ѝ мускулесто тяло изглеждаше странно отпуснато. Нея не я засягаше дали работодателите ѝ смятат да се карат и през нощта.
– Обидите са безсмислени - каза Анитас. Трудно беше да се каже какво мисли кибертехнологът. Лицето му се състоеше предимно от лъскав метал и прозрачна пластмаса и не можеше да се твърди, че е изразително. Ръцете му бяха скръстени, но пръстите на лявата му ръка бяха човешки, а тези на дясната бяха направени от синкава стомана. Той изучаваше Невис с две сребристометални очи, които плавно се движеха в черни пластмасови орбити. - Каж Невис каза някои много важни и правилни неща. Той има голям опит в тази област, а ние почти никакъв. Какъв е смисълът да го включваме в нашата група, ако няма да се вслушваме в неговото мнение?
– Да, точно така - съгласи се Джефри Лайън. - Какво тогава ще предложиш, Невис? Не искаш да използваме транскорпорациите, как тогава ще стигнем до чумавата звезда?

Невис се усмихна мрачно.
– Транскорпорациите не са монополисти, те не са единствените, които отдават кораби под наем. Това беше и причината, поради която предложих да се срещнем тук, а не в офиса на Лайън. Тази дупка е близо до космодрума и съм сигурен, че който ни трябва, е наоколо.
Джефри Лайън го погледна колебливо.
– Да наемем някой частен кораб? Но всички те имат отвратителна репутация!
– Това се отнася и до мен - напомни му Невис.
– И все пак. Чувал съм, че те са контрабандисти и дори пирати. Мислиш ли, че си заслужава? Ще поемем голям риск.
– Не бива да рискуваме, следователно това, за което говоря не е риск. Всичко опира до това да намерим подходящия човек, а аз познавам твърде много хора. Добри, лоши... - Той кимна леко. - Виждате ли онази тъмна жена с черните бижута в дъното на ресторанта? Казва се Джесамин Кейдж, господарката на "Безплатна авантюра". Сигурен съм, че тя ще се съгласи да наемем кораба ѝ, и то на изгодна цена.

Селис Уаан проточи врат в указаната посока.
– Онази там ли? Надявам се, че корабът ѝ има изкуствена гравитация, от безтегловността започвам да повръщам.
– Кога смяташ да говориш с нея? - попита Джефри Лайън.
– Не смятам. Използвах преди време Джесамин за няколко карго полета, но сега не бих поел риска да пътувам с нея, а и никога не съм си мислил да я замесвам в нещо толкова голямо. Екипажът ѝ е от девет души, напълно достатъчни, за да се справят с мен и наемния работник. Не се засягай, Лайън, но останалите просто не се броите.
– Мислех, че знаеш. Аз съм бил войник - отговори нацупено Лайън. - Участвал съм дори в истински сражения.
– И кога е било това? Обзалагам се, че преди стотина години. Казах вече, останалите не се броите. Джесамин ще ни пречука всички, без да ѝ мигне окото. - Погледът на Невис се спря поотделно на всеки един от събеседниците му. - Точно затова съм ви необходим. Без мен щяхте да сте толкова наивни, че като нищо щяхте да наемете Джесамин или някого от транскорпорациите.
– Моята племенница работи на кораба на един много преуспяващ независим търговец - обади се Селис Уаан.
– О, така ли? И кой е този търговец?
– Ной Уекърфъс, собственик е на "Светът на изгодните сделки".
– Дебелият Ной, нали? - кимна Невис. - Ако това пътуване се осъществи, сигурен съм, че ще е дяволски интересно. Трябва да ти кажа, че в този кораб нарочно се поддържа безтегловност. Гравитацията със сигурност ще убие този стар дегенерат. Не че това има някакво значение, но Уекърфъс не е толкова жаден за кръв. Шансовете да ни остави живи са петдесет на петдесет. Все пак той е достатъчно алчен, за да открие начин да получи пълен дял, а при възможност защо не и всичко. Екипажът му се състои от двайсет души – всичките жени. Интересувала ли си се някога какви са по-точно задълженията на твоята племенница?

Селис Уаан се изчерви и побърза да се обърне към Лайън.
– Докога ще трябва да слушам инсинуациите на този мъж? Откритието беше мое, нали? Нямам намерение да търпя повече обидите на някакъв си треторазряден гангстер.
Джефри Лайън сърдито се намръщи.
– Да, време е да сложим край на кавгите. Невис, няма нужда да ни доказваш колко си способен, привлякохме те именно затова и трябва да проявяваш търпимост. Предполагам, че вече знаеш кой може да ни закара до чумавата звезда.
– Разбира се.
– Кой е той? = пробуди се Анитас.
– Човекът е независим търговец, но досега не му е провървяло. От половин стандартна година се е закотвил тук, на Шанделор, и напразно очаква някой да му възложи товарен курс. С положителност вече е започнал да се отчайва, и то до такава степен, че ще приеме всичко, което му предложим. Притежава малък разнебитен кораб с дълго смешно име. Не е нищо луксозно, но ще ни закара там, където трябва, а нали това е най-важното. Човекът сам си управлява кораба, така че и проблемът с екипажа също отпада. Този мъж, доколкото разбрах, е доста странен и едва ли ще ни създаде неприятности. Той е грамаден, набит, но по душа е мекушав. Обича котки и държи няколко на борда, но не си пада много по хората. Пие големи количества бира и се тъпче с храна. Съмнявам се, че дори има някакво оръжие. Работата му е да скита от планета на планета с този разбрицан кораб и да продава боклуци и дрънкулки, които е купил от другаде. Уекърфъс ми каза за него, че е смахнат, но дори да греши, човекът няма да ни създаде проблеми. Ако се опита да ни се пречка, аз и наемният работник ще го ликвидираме и ще го дадем за храна на котките му.

– Невис, не искам да чувам подобни приказки – възмути се остро Джефри Лайън. - Не трябва да има никакви убийства по време на нашето пътуване.
– Така ли?! А защо си наел нея? - Той кимна към Рика Даунстар.
– Просто така, за сигурност.
Усмивката на Невис се превърна в зловеща, злобна гримаса.
– Просто така?! Добре, както и да е. Ето, нашият човек влиза.

Никой освен Рика Даунстар не беше запознат с изкуството на конспирацията, затова другите трима веднага се обърнаха към вратата и се втренчиха в мъжа, който току-що бе влязъл. Той беше много висок, почти два метра и половина, и големият му корем бе изскочил над тънкия метален колан. Имаше огромни ръце, издължено безизразно лице и скована, тромава стойка. Кожата му навсякъде беше прозрачно бяла и изглежда, че по тялото си нямаше никакво окосмяване. Носеше лъскави сини панталони и ръждивокафява риза, чиито широки ръкави бяха оръфани по краищата. Мъжът вече бе забелязал любопитните им погледи, спря и също започна да ги изучава. Лицето му оставаше бледо и безлично и Селис Уаан първа извърна очи, последвана от Лайън и най-накрая от Анитас.
– Кой е той? - попита киборгът.
– Уекърфъс му вика Тъфи - отговори Каж Невис. - Истинското му име, доколкото знам, е Хевиланд Тъф.

Хевиланд Тъф взе последния останал зелен звезден форт с учудваща за размерите си деликатност. След това се изправи и с усмивка огледа игралната маса. Целият звезден куп беше червен. Крайцери и дреднаути, звездни фортове и колонии - всичко бе в червено.
– Мисля, че спечелих.
– Да, отново - тежко въздъхна Рика Даунстар. Тя се надигна и се протегна, за да раздвижи схваналите се от часове седене крайници. Тялото ѝ се извиваше със смъртоносната грация на лъвица и Тъф забеляза под металната жилетка кобура на оръжието, скрито под мишницата ѝ.
– Надявам се, че няма да е много нахално, ако предложа да изиграем още една игра.
– Не, благодаря. Прекалено си добър. Аз съм родена комарджийка, но номерата, които знам, не минават. Омръзна ми да ме изпреварваш.
– Несъмнено моят късмет вече се е изчерпал и вероятно при следващата игра ще успеете да унищожите нещастните ми войници.
– О, несъмнено - усмихна се Рика Даунстар, - но позволи ми да отложа този опит за време, когато скуката стане нетърпима. Все пак аз съм по-добра в тази игра от Лайън. Нали е така, Джефри?

Джефри Лайън седеше в ъгъла на корабната командна зала и внимателно преглеждаше една папка със стари военни тестове. Цветът на костюма му сега се беше сменил, сливайки се с кафявата синтетична материя, от която беше изработена стената зад него.
– Тази игра няма нищо общо с автентичните принципи на военната тактика – раздразнено отговори Лайън. - Аз се придържам към стратегията, която е използвал Стефан Кобалт Нортстар, когато 13 Земен флот разби хранкените. Контраударът на Тъф е напълно погрешен и ако правилата бяха по-добре написани, щеше да се окаже фатален и да доведе до пълно поражение на войските му.
– Това е самата истина, сър. Вие имате прекалено голямо предимство, все пак сте военен историк, а аз - само скромен търговец. Не съм запознат, за разлика от вас, със славните военни кампании, водени в миналото, и това показва, че само несъвършенствата на правилата и необикновеният ми късмет са помогнали да прикривам досега пълното си невежество. Все пак с удоволствие ще се възползвам от възможността да подсиля тактическите си умения. Ако благоволите да подновим още веднъж играта, внимателно ще изучавам вашата изключителна стратегия и за в бъдеще ще приложа по-автентични подстъпи към моята ужасна тактика.

Джефри Лайън, чиито сребристи войски винаги първи биваха елиминирани от бойното поле, се закашля, за да прочисти гърлото си и да преодолее неудобството си.
– Ъъ, да, виждаш ли, Тъф...
Той беше спасен от унижението благодарение на силен писък и поток от псувни, които долетяха от съседното помещение. Хевиланд Тъф скочи на крака, последван веднага от Рика Даунстар. Те се втурнаха в коридора и налетяха на Селис Уаан, която беше увлечена в преследването на малка, бързо движеща се черно-бяла фигурка, която умело се провря между краката им и изчезна в контролната зала.
– Хванете я! - изпищя Селис Уаан. Дебелото ѝ зачервено лице беше разкривено от яд.

Вратата на залата бе малка, а Хевиланд Тъф - огромен, така че той без проблеми ѝ блокира пътя.
– По каква причина, ако мога да попитам?
Дебелата антроположка протегна дясната си ръка. На нея имаше три дълбоки драскотини, от които се процеждаше кръв.
– Виж какво ми направи!
– Така ли?! А вие какво ѝ направихте?
Каж Невис се приближи зад Селис Уаан с широка усмивка на лицето.
– Сграбчи я за опашката и я хвърли в ъгъла на стаята.
– Но тя беше на леглото ми! Исках да подремна, а това проклето създание вече спеше на леглото ми! - Селис Уаан се обърна рязко. - А ти разкарай тази мазна усмивка от физиономията си! Стига ми, дето трябва да търпя, че всички сме натъпкани в този разнебитен малък кораб. Просто отказвам да споделям жизненото си пространство с тези гадни, отвратителни животни. Какво се хилиш, Невис?! Ти си виновен за всичко! Ти ни накара да наемем този нещастник, сега няма ли да направиш нещо? Настоявам да накараш Тъф да се отърве от тази нетърпима напаст. Разбра ли ме, настоявам!

– Извинете ме - каза Рика Даунстар с усмивка, - за тази нетърпима напаст ли говорим? - Тя беше гушнала с лявата си ръка една котка, а с дясната я галеше. Това беше огромен котарак с дълга сива козина и арогантни жълти очи. Сигурно тежеше десетина килограма, но Рика го държеше, сякаш бе котенце. - И какво предлагаш да направи Тъф със стария Гъбчо? - Котаракът започна да мърка.
– Не беше тази, която ме нарани, а онази другата - черно-бялата. Но и тази не е по-добра. Само погледнете лицето ми! Имам алергия от тези гадни животни и едва успявам да дишам. Всеки път, когато се опитам да спя, се събуждам, защото някоя гадина е легнала на гърдите ми. Вчера следобед си приготвих лека закуска, обърнах се само за секунда и тази, черно-бялата, вече беше съборила чинията ми и си играеше с лютите ми чушчици. Щом тези зверове са наоколо, няма безопасно място. Вече загубих два светлинни молива и пръстена, който най-добре пасваше на кутрето ми. А сега, като капак на всичко, и тази атака. Сериозно, това вече е непоносимо. Настоявам тези проклети животни да бъдат преместени в товарния сектор, и то веднага. Чувате ли, веднага!

– Благодаря ви, слухът ми е в задоволително състояние - каза Хевиланд Тъф. - Ако липсващите ви вещи не се открият до края на пътуването, аз с удоволствие ще възстановя тяхната стойност. Колкото до вашата молба, отнасяща се до Гъбарко и Бъркотия, принуден съм с дълбоко съжаление да я отхвърля.
– Аз съм пасажер на това подобие на кораб, все пак имам някакви права - изпищя истерично Селис Уаан.
– Трябва ли да засягате и моята интелигентност, както направихте вече със слуха ми? Вашият статус на пасажер тук е очевиден и няма защо да ми бъде съобщаван. Както и да е, позволете ми да изтъкна, че този малък кораб, който така безгрижно обиждате, е мой дом и мое средство за преживяване. Още повече, докато вие тук определено сте пасажер и вследствие на това се наслаждавате на известни права и привилегии, Гъбарко и Бъркотия логично и съвсем естествено трябва да притежават по-големи правомощия, след като това е тяхното постоянно местожителство, ако може така да се каже. Нямам навика да вземам пътници на моя "Рог на изобилието от отлични стоки на най-ниски цени". Както вече отбелязахте, мястото на него едва стига за моите собствени нужди, но за съжаление, напоследък преживях няколко много тежки бизнес превратности. Не бих могъл да отрека факта, че наличността ми от стандарти бързо се приближаваше до нивото на недостатъчността точно когато Каж Невис дойде при мен и ми предложи да си поговорим. Аз направих максимум усилия да се чувствате колкото може по-добре на този кораб, разреших ви дори да ползвате жилищната ми площ за ваши общи нужди и преместих жалкото си легло в контролната зала. Въпреки своята неоспорима нужда от стандарти, сега стигам до заключението, че дълбоко съжалявам и отричам глупавия и алтруистичен импулс, който ме накара да се съглася на този чартър, особено като се вземе предвид, че сумата, която получих за него, едва успя да покрие разходите ми за храна, гориво и шанделорски орбитални такси. Страхувам се, че вие сте решили да извлечете максимална полза от моето лековерие и наивност, ала въпреки че съзнавам това, аз съм човек, който държи на думата си и ще направя всичко, което ми е по силите, за да ви откарам до мистериозната цел на вашето пътуване. Но между другото, бих желал да ви помоля по време на самото пътуване да се отнасяте с разбиране към Гъбарко и Бъркотия, така както аз толерирам вас.

– Това никога няма да стане - заяви Селис Уаан.
– Не се и съмнявах, че отговорът ви ще е нещо подобно.
– Аз не мога повече да живея по този начин - продължи разярено антроположката. - Натикани сме в тази дупка като войници в някаква проклета казарма. Отвън корабът не ми изглеждаше толкова малък. - Тя вдигна дебелата си ръка и посочи с показалец. - Накъде води тази врата?
– Тази врата води към товарния сектор. Корабът има шестнайсет карго отделения, най-малкото от които е почти два пъти по-голямо от помещението, в което се намираме сега.
– Аха! А превозваме ли в момента някакъв товар?
– Сектор петнайсет е пълен с пластмасови репродукции на оргийни маски от Кууглиш, които, за съжаление, не успях да продам на Шанделор и това изцяло се дължи на Ной Уекърфъс, който подби моята цена и ме лиши от последната надежда за дори минимална печалба. В сектор дванайсет съхранявам различни свои вещи, разнообразна екипировка, дребни антикварни предмети и други вехтории, част от колекцията ми. Останалата част от кораба е напълно празна, госпожо.
– Отлично! Тогава ни остава да превърнем тези карго отделения в самостоятелни стаи за всеки един от нас. Едва ли ще е много сложно да се направи, само трябва да преместим леглата си.
– Не, няма да е никак сложно.
– Ами какво чакаш, направи го!
– Както желаете, госпожо. Надявам се, че ще поискате да наемете скафандър?
– Какво?!

Рика Даунстар истински се забавляваше, докато слушаше разговора.
– Останалите части на кораба не са свързани с животоподдържащата система. Няма кислород, отопление, налягане, дори гравитация.
– Но със скафандъра няма да имаш проблеми - обади се Каж Невис.
– Несъмнено – съгласи се Хевиланд Тъф.
Дните и нощите бяха без значение на борда на един космически кораб, но човешкото тяло продължаваше да настоява за своето и дори модерната технология не успяваше да помогне. "Рог на изобилието от отлични стоки на ниски цени, също както огромните бойни кораби и лайнерите на транскорпорациите, имаше нощен цикъл – време за сън, тъмнина и тишина."
Из книгата
Джордж Р. Р. Мартин е американски писател, сценарист и телевизионен продуцент, който твори в жанровете фентъзи и научна фантастика. Като малко момче стоял на прозореца на стаята си и гледал плаващите под различни флагове товарни и петролни танкери. Разполагал с енциклопедия, в която имало списък със знамената на различните държави, като така проверявал откъде идвали танкерите и си мечтаел да посети тези отдалечени места. Но тъй като нямал възможността да пътува, той "посещавал" различни места в измислените светове на книгите.
Джордж Реймънд Ричард Мартин е роден на 20 септември 1948 г. в град Байон, Ню Джърси. "Ричард" е кръщелното му име, тъй като когато бил на 13 години семейството му сменили вярата си на католици. Когато бил млад, Джордж писал и продавал първите си научнофантастични разкази на деца от съседните квартали. Стрували по няколко пенита, а в цената било включено и драматическо четене. Още през годините си като ученик започнал да чете комикси, като най-много харесвал тези на "Marvel".
След като завършил образованието си (бакалавър и магистър по Журналистика), Джордж Мартин започнал да пише кратки истории в сферата на научната фантастика. Пример за това са книгите "Смъртта на светлината" (първият му роман) и "Пясъчните крале" (с която печели двете награди "Хюго" и "Небюла" за най-добро произведение в жанровете научна фантастика и фентъзи). През 1983 г. издава книгата си " The Armageddon Rag", която се оказала пълен търговски провал и съсипала кариерата на Джордж Мартин като новелист. След това той търси спасение в телевизията, откъдето започва кариерата му и на сценарист.

Джордж Р. Р. Мартин пише "фентъзи за пораснали". Основните теми в книгите му често са насилие, борба за надмощие, религия, сексуалност и морална относителност. Той харесва така наречените "сиви герои" - онези, при които границата между добро и зло е замъглена. След неуспехът на "The Armageddon Rag" отново започва да пише романи, което води до издаването на "Песен за огън и лед" - епична фентъзи поредица, с която става много известен.
"Песен за огън и лед"
Всеки фен на героите и събитията, развиващи се на митичния континент Вестерос и седемте кралства, знае, че не трябва да се привързва към никой от героите. Сякаш Джордж Мартин усеща момента, в който феновете започват да харесват даден герои, и го отстранява от играта. Освен това има различно мнение и за развитието на действията в една обикновена история:
"Наистина е дразнещо, когато още на десетата страница на една книга вече знаете, че героят, за когото сте прочели на първата страница, накрая ще се измъкне невредим, просто защото е главен герой. Това е напълно нереално и аз не го харесвам."
Историята за "Песен за огън и лед" е вдъхновена от произведението "Айвънхоу" и от "Войната на розите" (поредица граждански войни за престола на Англия между представители на родовете Йорк и Ланкастър през 1455 - 1485 г.). Първата книга от поредицата - "Игра на тронове" е издадена през 1996 г. След нея са издадени още 4 книги, но не е ясно колко ще бъде точният им брой. През 2007 г. "HBO" закупува телевизионните права на поредицата "Песен за огън и лед" и започнали работа по екранизацията ѝ под името "Игра на тронове" ("Game of thrones").


Историята, довела до написването на известната поредица, датира още от детството на Джордж Мартин. Когато бил малък, в жилището, където живеел със семейството си, не допускали отглеждането котки и кучета. Затова той разполагал с цяла "армия" от малки костенурки, които отглеждал в играчка-замък. Всички те си имали имена и понеже живеели в "замък", Джордж си представял, че са крале и рицари, които се биели за кралството и се убивали взаимно. Така че "Игра на тронове" всъщност произлиза от костенурки. След това решил да замести героите с роли на истински хора. След излизането на книгите и сериала "Game of thrones", започнало създаването на различни игри по поредицата, благодарение на които атмосферата от книгите може да бъде пресъздадена по забавен начин.
Страници от тази книга






Рейтинг
Рейтинг: 8.00 / 1 глас 
За да оцените книгата "Пътешествията на Тъф", изберете цифрата отговаряща на Вашата оценка по десетобалната система:



1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

Мнения на посетители
 

Ако искате да сте първият дал мнение за тази книга, направете го сега!

Вашето име:
Тип:
e-mail:
Мнение:
 
Важна информация!
Мненията, които най-добре описват книгата, ще бъдат видими при всяко посещение на страницата. За да видите всички останали мнения, моля натиснете бутона "Покажи всички мнения". Без предупреждение ще бъдат изтривани коментари с обидно, расистко, клеветническо или друго съдържание, което нарушава добрия тон.
Закупилите тази книга, купуват също
Произход - Дан Браун - книга

Произход



Бард
Цени от:  24.95 лв.
Продуктът е сред най-продаваните в store.bg
Възможна е експресна доставка само за 2 часа в рамките на София, в работни дни от 10 до 20 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Какъвто и да си, в каквото и да вярваш, скоро всичко ще се промени! ... Откъде идваме? Къде отиваме? Билбао, Испания. Робърт Лангдън, харвардски професор по символика и религиозна иконография, пристига в ултрамодерния музей "Гугенхайм" в Билбао, за да присъства на изключително важно събитие - оповестяване на откритие, което "завинаги ще промени съдбата на науката". Организатор на събитието е Едмънд Кърш, четиресетгодишен милиардер футурист, чиито изумителни високотехнологични изобретения и дръзки предвиждания са му донесли световна слава. Кърш, който преди двайсет години е бил един от първите ...
Стефан Данаилов: Романът на моя живот - Стефан Данаилов, Георги Тошев - книга

Стефан Данаилов: Романът на моя живот


,

Книгомания
Цена:  24.00 лв.
Продуктът е сред най-продаваните в store.bg
"Романът на моя живот" е богато илюстрирана автобиография, написана в съавторство с журналиста и продуцента Георги Тошев. На дългите разговори между двамата дължим дълбочината на емоциите и откровенията в тази книга. В нея има и смешни случки от детските пакости, и забавни истории от снимачните площадки, и неизвестни досега подробности за политическите битки на Стефан Данаилов. Описани са срещите му с Тодор Живков, Симеон Сакскобургготски и други лидери от близкото минало и настоящето. Ламбо ясно дава да се разбере, че актьорската професия е по-важна за него от политическата му кариера. А също и че съпругата ...
Моето семейство и други животни - Джералд Даръл - книга

Моето семейство и други животни



Колибри
Цена:  12.00 лв.
Продуктът е сред най-продаваните в store.bg
Като самопровъзгласил се "поборник за правата на дребните грозници" Джералд Даръл (1925 - 1995) посвещава живота си на съхраняването на природата и животинския свят, без значение дали става въпрос за розовия гълъб от остров Мавриций или за плодовия прилеп на Родригес. Но освен че защитава животните, той и пише забавно и информативно за своя опит и преживелици, докато обикаля света в издирване на животински видове. Намерението му точно преди 60 години при написването на "Моето семейство и други животни" е било да сподели знанията си за дивата природа на остров Корфу, но в крайна сметка се оказва крайно ...
Старогръцки легенди и митове - Николай A. Кун - книга

Старогръцки легенди и митове



Пан
Цена:  4.50 лв.
Продуктът е сред най-продаваните в store.bg
Възможна е експресна доставка само за 2 часа в рамките на София, в работни дни от 10 до 20 часа.
Продуктът е представен с вътрешни страници
Адаптирано ученическо издание ... Това издание е част от серията "Книги за ученика" на издателство "Пан". Поредицата представя литературни произведения, включени в учебната програма за 4. - 11. клас. Текстовете са съобразени с възрастта на читателите. Придружени са с критически анализи и оценки от различни гледни точки, с проблемни въпроси, тематични разработки, животопис - съобразно съвременните методички изисквания. ...
Пърси Джаксън и боговете на Олимп - книга 1: Похитителят на мълнии - Рик Риърдън - книга

Пърси Джаксън и боговете на Олимп - книга 1: Похитителят на мълнии



Егмонт
Цена:  12.90 лв.
Продуктът е сред най-продаваните в store.bg
Продуктът е представен с вътрешни страници
Пърси Джаксън е на път да бъде изхвърлен от училище... отново. И това е най-малкият от всичките му проблеми. Напоследък чудовища и древногръцки богове се пръкват навсякъде, вместо да си стоят по страниците на учебника му по литература. А за капак на всичко, изглежда, че е успял да ядоса някои от тях. Истинската мълния на Зевс е открадната и познайте кой е главният заподозрян. Сега Пърси има десет дена, за да открие и върне задигнатата собственост на повелителя на небето. За да се увенчае с успех подвигът му обаче, момчето ще трябва да направи малко повече от това просто да разбере кой е истинският крадец. "Ако си ...
Любов - Елиф Шафак - книга

Любов



Егмонт
Цена:  19.90 лв.
Продуктът е сред най-продаваните в store.bg
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Това не е притча за суфизма и исляма. Това е книга за свободата да търсиш своя Бог. Това не е разказ за средновековния поет Руми и дервиша Шамс. Това е книга за мъката да откриеш път към себе си. Това не е съвременната история за романтичната връзка между американка и шотландец. Това е книга за радостта да намериш път към другия. Това не е любовен роман. Това е книга за любовта. ... Ела Рубинстайн е 40-годишна домакиня от Бостън, майка на три деца и рецензент към литературна агенция. Първата й задача е да прочете и оцени „Сладко богохулство” – роман, написан от напълно неизвестен автор на име Азис Захара. ...
Под игото - Иван Вазов - книга

Под игото



Хермес
Цена:  4.95 лв.
Продуктът е сред най-продаваните в store.bg
Продуктът е представен с вътрешни страници
Книгата е част от поредицата за детско-юношеска класика - "Златно перо". ... Новият учител Бойчо Огнянов донася искрата на бунта в малкото подбалканско градче Бяла черква. Скоро ще лумне огънят на народното недоволство срещу османския поробител. В това барутно време се раждат герои, чиито имена ще останат гравирани със златни букви в историята на България. ...
Разкази - Елин Пелин - книга

Разкази



Дамян Яков
Цена:  6.00 лв.
Продуктът е сред най-продаваните в store.bg
Продуктът е представен с вътрешни страници
Адаптирано ученическо издание ...

Пътешествията на Тъф


Поръчай през телефона си сега.
Лесно е!
Цена:  19.99 лв.
Цена за доставка за гр. София - 2.90 лв.
Безплатна доставка за София при поръчка над 50 лв.
За цена и срок извън гр. София кликни тук.
Тази книга може да бъде доставена в:
Петък 17-08-2018 г. или
Понеделник 20-08-2018 г.
Тази книга може да бъде доставена в София и
експресно за 2 часа в работно време.
Услугата "експресна доставка" може да се избере на 2-ра стъпка от създаването на поръчка, ако всички продукти в кошницата са с възможност за експресна доставка и се изпълнява между 10 ч. ÷ 20 ч. в работни дни!
Продукт#217967
ВидКнига
НаличностДа, на склад в store.bg
Физически наличен в основния склад на store.bg
Издадена29-01-2018 г.
Издателство
Категории
КорицаМека
Страници368
Размери14.40 / 21.00 / 3.00 cm
Тегло0.460 kg
EAN9789546558169
ISBN9789546558169
Описание
От автора на култовото фентъзи "Игра на тронове" - Джордж Р. Р. Мартин.
Пътуващият търговец Хевиланд Тъф - вегетарианец и любител на котки - едва свързва двата края. Внезапно става собственик на гигантски биоинженерен кораб, който може да клонира всяка форма на живот и да я отглежда за броени часове. Тъф се обявява за "екологичен инженер", който може да реши всеки планетарен проблем. Но действията му често създават проблеми, вместо да ги решават...

Дълго преди "Игра на тронове" да стане сензация, Джордж Р. Р. Мартин с книгата "Пътешествията на Тъф" разведе читателите си из космоса.

"Тъжната истина на историята учи, че неблагоразумните маси винаги следват силните, а не мъдрите" казва Хевиланд Тъф.
Откъс от книгата
"Чумавата звезда.
– Не - каза решително Каж Невис. - Това няма да стане! Трябва да сме дяволски глупави, за да се забъркаме с някоя от големите транскорпорации.
– О, глупости на търкалета - не му остана длъжна Селис Уаан. - Нали трябва да стигнем дотам? Значи ни е необходим кораб. Наемала съм чартърни кораби от "Старслип" и преди, те са много удобни, екипажите им са любезни, а кухнята е повече от поносима. Невис ѝ хвърли смразяващ поглед. Лицето му беше съвсем подходящо за целта. Чертите му бяха остри и неправилни, твърдата му коса беше обърната назад, носът му приличаше на ятаган, а малките му тъмни очи бяха наполовина скрити от гъсти черни вежди.
– И какво те накара да наемеш кораб точно от "Старслип"?
– Ами, трябваше ми с учебна цел, естествено. - Селис Уаан отлепи една сметанова паста от чинията пред себе си и като използва умело палеца и показалеца си, я пусна в устата си. - Ръководила съм много важни изследвания, а Центърът осигуряваше необходимите средства.
– Нека тогава ти отворя проклетите очи. Това не е пътуване с учебна цел или някаква дяволска разходка. Няма да се мотаем на някоя затънтена планета и да изучаваме как се съвкупяват местните туземци. Или пък да си тикаме носа наоколо, събирайки някакви незначителни данни, за които никой нормален човек, за разлика от теб, не дава пет пари. Нека напомня на всички ви, че сме се събрали тук, за да решим как да стигнем до съкровище, което има неоценима стойност. Ако успеем да го открием, аз нямам никакво намерение да го предам на властите. Нуждаете се от мен, защото то трябва да се пласира по не чак толкова легални канали. Но се страхувате да ми кажете дори в каква посока ще тръгнем, а Лайън си е наел и бодигард. Добре, да знаете, че не ми пука. Ала трябва да разберете още нещо – аз не съм единственият, на когото не може да се гласува доверие. Тук става дума както за огромна печалба, така и за необятна власт. Ако ти продължаваш да ми дрънкаш каква била храната на тези проклети кораби, аз си тръгвам. Имам достатъчно друга работа, за да стоя тук и да слушам подобни глупости.

Селис Уаан изсумтя пренебрежително. Тя беше висока пълна жена с подпухнало и зачервено лице. Умееше да пухти силно и от устата ѝ изхвръкнаха слюнки.
– "Старслип" е много престижна фирма. А законите тук са...
– ... напълно безсмислени - прекъсна я Невис. - Тук, на Шанделор, има едни закони, на Клерономас - други, на Майа - трети, и най-важното е, че всички те не означават абсолютно нищо. Ако приложим например законодателството на Шанделор, в случай че открием нещо, ще получим едва една четвърт от неговата стойност, а нея едва ли някой може да определи. Да приемем, че твоята чумава звезда е наистина това, за което я смята Лайън, и да приемем, че все още е в добро техническо състояние. Този, който я контролира, ще се наслаждава на удивителна военна мощ и ще може сам да управлява целия звезден сектор. "Старслип", а и която и да е друга транскорпорация, е по-алчна и безскрупулна дори от мен самия. Като допълнение, корабите им са големи, мощни и лесно могат да бъдат наблюдавани от различните планетарни правителства. В случай че не сте забелязали, нека ви напомня - ние сме само четирима, петима, ако броим и наемния работник. - Той кимна с глава към Рика Даунстар и тя му отвърна с мрачна усмивка. - На един голям кораб само сладкарите са поне петима, да не говорим за останалия екипаж. Щом видят какво сме открили, в същата секунда ще ни го отнемат.
– Ако ни излъжат, ще ги осъдим - раздразнено отбеляза дебелата антроположка. Тя се наведе и взе последната сметанова паста от чинията.

Каж Невис злобно се изсмя.
– И в кой съд? На коя планета? Според теб ние ще останем живи, а аз дълбоко се съмнявам в това. Трябва да отбележа, че ти си удивително глупава и грозна жена.
Джефри Лайън с неудобство слушаше разправията, докато накрая не се сдържа и ги прекъсна.
– Хайде, стига! Нека не се обиждаме напразно, Невис. Няма смисъл от ругатни. Все пак ще работим заедно и трябва да се уважаваме. - Лайън беше нисък квадратен човечец, облечен с военна униформа от хамелеонена материя, украсена с медали от някоя отдавна забравена кампания. Платът изглеждаше сив под бледото осветление на ресторанта – сиво, което подхождаше на настръхналата му брада, подстригана във формата на права лопата. По голямото му плешиво чело имаше малки капчици пот. Каж Невис го изнервяше и погазваше репутацията му. Лайън се огледа, търсейки с очи подкрепата на другите.

Селис Уаан се нацупи, без да вдига поглед от празната чиния, сякаш очакваше тя всеки момент да се напълни отново. Рика Даунстар - "наемния работник", както я бе нарекъл Невис, се беше изтегнала на стола си и светлозелените ѝ очи гледаха с язвително удоволствие. Под сивия ѝ работен костюм и сребристата мрежеста стоманена жилетка стройното ѝ мускулесто тяло изглеждаше странно отпуснато. Нея не я засягаше дали работодателите ѝ смятат да се карат и през нощта.
– Обидите са безсмислени - каза Анитас. Трудно беше да се каже какво мисли кибертехнологът. Лицето му се състоеше предимно от лъскав метал и прозрачна пластмаса и не можеше да се твърди, че е изразително. Ръцете му бяха скръстени, но пръстите на лявата му ръка бяха човешки, а тези на дясната бяха направени от синкава стомана. Той изучаваше Невис с две сребристометални очи, които плавно се движеха в черни пластмасови орбити. - Каж Невис каза някои много важни и правилни неща. Той има голям опит в тази област, а ние почти никакъв. Какъв е смисълът да го включваме в нашата група, ако няма да се вслушваме в неговото мнение?
– Да, точно така - съгласи се Джефри Лайън. - Какво тогава ще предложиш, Невис? Не искаш да използваме транскорпорациите, как тогава ще стигнем до чумавата звезда?

Невис се усмихна мрачно.
– Транскорпорациите не са монополисти, те не са единствените, които отдават кораби под наем. Това беше и причината, поради която предложих да се срещнем тук, а не в офиса на Лайън. Тази дупка е близо до космодрума и съм сигурен, че който ни трябва, е наоколо.
Джефри Лайън го погледна колебливо.
– Да наемем някой частен кораб? Но всички те имат отвратителна репутация!
– Това се отнася и до мен - напомни му Невис.
– И все пак. Чувал съм, че те са контрабандисти и дори пирати. Мислиш ли, че си заслужава? Ще поемем голям риск.
– Не бива да рискуваме, следователно това, за което говоря не е риск. Всичко опира до това да намерим подходящия човек, а аз познавам твърде много хора. Добри, лоши... - Той кимна леко. - Виждате ли онази тъмна жена с черните бижута в дъното на ресторанта? Казва се Джесамин Кейдж, господарката на "Безплатна авантюра". Сигурен съм, че тя ще се съгласи да наемем кораба ѝ, и то на изгодна цена.

Селис Уаан проточи врат в указаната посока.
– Онази там ли? Надявам се, че корабът ѝ има изкуствена гравитация, от безтегловността започвам да повръщам.
– Кога смяташ да говориш с нея? - попита Джефри Лайън.
– Не смятам. Използвах преди време Джесамин за няколко карго полета, но сега не бих поел риска да пътувам с нея, а и никога не съм си мислил да я замесвам в нещо толкова голямо. Екипажът ѝ е от девет души, напълно достатъчни, за да се справят с мен и наемния работник. Не се засягай, Лайън, но останалите просто не се броите.
– Мислех, че знаеш. Аз съм бил войник - отговори нацупено Лайън. - Участвал съм дори в истински сражения.
– И кога е било това? Обзалагам се, че преди стотина години. Казах вече, останалите не се броите. Джесамин ще ни пречука всички, без да ѝ мигне окото. - Погледът на Невис се спря поотделно на всеки един от събеседниците му. - Точно затова съм ви необходим. Без мен щяхте да сте толкова наивни, че като нищо щяхте да наемете Джесамин или някого от транскорпорациите.
– Моята племенница работи на кораба на един много преуспяващ независим търговец - обади се Селис Уаан.
– О, така ли? И кой е този търговец?
– Ной Уекърфъс, собственик е на "Светът на изгодните сделки".
– Дебелият Ной, нали? - кимна Невис. - Ако това пътуване се осъществи, сигурен съм, че ще е дяволски интересно. Трябва да ти кажа, че в този кораб нарочно се поддържа безтегловност. Гравитацията със сигурност ще убие този стар дегенерат. Не че това има някакво значение, но Уекърфъс не е толкова жаден за кръв. Шансовете да ни остави живи са петдесет на петдесет. Все пак той е достатъчно алчен, за да открие начин да получи пълен дял, а при възможност защо не и всичко. Екипажът му се състои от двайсет души – всичките жени. Интересувала ли си се някога какви са по-точно задълженията на твоята племенница?

Селис Уаан се изчерви и побърза да се обърне към Лайън.
– Докога ще трябва да слушам инсинуациите на този мъж? Откритието беше мое, нали? Нямам намерение да търпя повече обидите на някакъв си треторазряден гангстер.
Джефри Лайън сърдито се намръщи.
– Да, време е да сложим край на кавгите. Невис, няма нужда да ни доказваш колко си способен, привлякохме те именно затова и трябва да проявяваш търпимост. Предполагам, че вече знаеш кой може да ни закара до чумавата звезда.
– Разбира се.
– Кой е той? = пробуди се Анитас.
– Човекът е независим търговец, но досега не му е провървяло. От половин стандартна година се е закотвил тук, на Шанделор, и напразно очаква някой да му възложи товарен курс. С положителност вече е започнал да се отчайва, и то до такава степен, че ще приеме всичко, което му предложим. Притежава малък разнебитен кораб с дълго смешно име. Не е нищо луксозно, но ще ни закара там, където трябва, а нали това е най-важното. Човекът сам си управлява кораба, така че и проблемът с екипажа също отпада. Този мъж, доколкото разбрах, е доста странен и едва ли ще ни създаде неприятности. Той е грамаден, набит, но по душа е мекушав. Обича котки и държи няколко на борда, но не си пада много по хората. Пие големи количества бира и се тъпче с храна. Съмнявам се, че дори има някакво оръжие. Работата му е да скита от планета на планета с този разбрицан кораб и да продава боклуци и дрънкулки, които е купил от другаде. Уекърфъс ми каза за него, че е смахнат, но дори да греши, човекът няма да ни създаде проблеми. Ако се опита да ни се пречка, аз и наемният работник ще го ликвидираме и ще го дадем за храна на котките му.

– Невис, не искам да чувам подобни приказки – възмути се остро Джефри Лайън. - Не трябва да има никакви убийства по време на нашето пътуване.
– Така ли?! А защо си наел нея? - Той кимна към Рика Даунстар.
– Просто така, за сигурност.
Усмивката на Невис се превърна в зловеща, злобна гримаса.
– Просто така?! Добре, както и да е. Ето, нашият човек влиза.

Никой освен Рика Даунстар не беше запознат с изкуството на конспирацията, затова другите трима веднага се обърнаха към вратата и се втренчиха в мъжа, който току-що бе влязъл. Той беше много висок, почти два метра и половина, и големият му корем бе изскочил над тънкия метален колан. Имаше огромни ръце, издължено безизразно лице и скована, тромава стойка. Кожата му навсякъде беше прозрачно бяла и изглежда, че по тялото си нямаше никакво окосмяване. Носеше лъскави сини панталони и ръждивокафява риза, чиито широки ръкави бяха оръфани по краищата. Мъжът вече бе забелязал любопитните им погледи, спря и също започна да ги изучава. Лицето му оставаше бледо и безлично и Селис Уаан първа извърна очи, последвана от Лайън и най-накрая от Анитас.
– Кой е той? - попита киборгът.
– Уекърфъс му вика Тъфи - отговори Каж Невис. - Истинското му име, доколкото знам, е Хевиланд Тъф.

Хевиланд Тъф взе последния останал зелен звезден форт с учудваща за размерите си деликатност. След това се изправи и с усмивка огледа игралната маса. Целият звезден куп беше червен. Крайцери и дреднаути, звездни фортове и колонии - всичко бе в червено.
– Мисля, че спечелих.
– Да, отново - тежко въздъхна Рика Даунстар. Тя се надигна и се протегна, за да раздвижи схваналите се от часове седене крайници. Тялото ѝ се извиваше със смъртоносната грация на лъвица и Тъф забеляза под металната жилетка кобура на оръжието, скрито под мишницата ѝ.
– Надявам се, че няма да е много нахално, ако предложа да изиграем още една игра.
– Не, благодаря. Прекалено си добър. Аз съм родена комарджийка, но номерата, които знам, не минават. Омръзна ми да ме изпреварваш.
– Несъмнено моят късмет вече се е изчерпал и вероятно при следващата игра ще успеете да унищожите нещастните ми войници.
– О, несъмнено - усмихна се Рика Даунстар, - но позволи ми да отложа този опит за време, когато скуката стане нетърпима. Все пак аз съм по-добра в тази игра от Лайън. Нали е така, Джефри?

Джефри Лайън седеше в ъгъла на корабната командна зала и внимателно преглеждаше една папка със стари военни тестове. Цветът на костюма му сега се беше сменил, сливайки се с кафявата синтетична материя, от която беше изработена стената зад него.
– Тази игра няма нищо общо с автентичните принципи на военната тактика – раздразнено отговори Лайън. - Аз се придържам към стратегията, която е използвал Стефан Кобалт Нортстар, когато 13 Земен флот разби хранкените. Контраударът на Тъф е напълно погрешен и ако правилата бяха по-добре написани, щеше да се окаже фатален и да доведе до пълно поражение на войските му.
– Това е самата истина, сър. Вие имате прекалено голямо предимство, все пак сте военен историк, а аз - само скромен търговец. Не съм запознат, за разлика от вас, със славните военни кампании, водени в миналото, и това показва, че само несъвършенствата на правилата и необикновеният ми късмет са помогнали да прикривам досега пълното си невежество. Все пак с удоволствие ще се възползвам от възможността да подсиля тактическите си умения. Ако благоволите да подновим още веднъж играта, внимателно ще изучавам вашата изключителна стратегия и за в бъдеще ще приложа по-автентични подстъпи към моята ужасна тактика.

Джефри Лайън, чиито сребристи войски винаги първи биваха елиминирани от бойното поле, се закашля, за да прочисти гърлото си и да преодолее неудобството си.
– Ъъ, да, виждаш ли, Тъф...
Той беше спасен от унижението благодарение на силен писък и поток от псувни, които долетяха от съседното помещение. Хевиланд Тъф скочи на крака, последван веднага от Рика Даунстар. Те се втурнаха в коридора и налетяха на Селис Уаан, която беше увлечена в преследването на малка, бързо движеща се черно-бяла фигурка, която умело се провря между краката им и изчезна в контролната зала.
– Хванете я! - изпищя Селис Уаан. Дебелото ѝ зачервено лице беше разкривено от яд.

Вратата на залата бе малка, а Хевиланд Тъф - огромен, така че той без проблеми ѝ блокира пътя.
– По каква причина, ако мога да попитам?
Дебелата антроположка протегна дясната си ръка. На нея имаше три дълбоки драскотини, от които се процеждаше кръв.
– Виж какво ми направи!
– Така ли?! А вие какво ѝ направихте?
Каж Невис се приближи зад Селис Уаан с широка усмивка на лицето.
– Сграбчи я за опашката и я хвърли в ъгъла на стаята.
– Но тя беше на леглото ми! Исках да подремна, а това проклето създание вече спеше на леглото ми! - Селис Уаан се обърна рязко. - А ти разкарай тази мазна усмивка от физиономията си! Стига ми, дето трябва да търпя, че всички сме натъпкани в този разнебитен малък кораб. Просто отказвам да споделям жизненото си пространство с тези гадни, отвратителни животни. Какво се хилиш, Невис?! Ти си виновен за всичко! Ти ни накара да наемем този нещастник, сега няма ли да направиш нещо? Настоявам да накараш Тъф да се отърве от тази нетърпима напаст. Разбра ли ме, настоявам!

– Извинете ме - каза Рика Даунстар с усмивка, - за тази нетърпима напаст ли говорим? - Тя беше гушнала с лявата си ръка една котка, а с дясната я галеше. Това беше огромен котарак с дълга сива козина и арогантни жълти очи. Сигурно тежеше десетина килограма, но Рика го държеше, сякаш бе котенце. - И какво предлагаш да направи Тъф със стария Гъбчо? - Котаракът започна да мърка.
– Не беше тази, която ме нарани, а онази другата - черно-бялата. Но и тази не е по-добра. Само погледнете лицето ми! Имам алергия от тези гадни животни и едва успявам да дишам. Всеки път, когато се опитам да спя, се събуждам, защото някоя гадина е легнала на гърдите ми. Вчера следобед си приготвих лека закуска, обърнах се само за секунда и тази, черно-бялата, вече беше съборила чинията ми и си играеше с лютите ми чушчици. Щом тези зверове са наоколо, няма безопасно място. Вече загубих два светлинни молива и пръстена, който най-добре пасваше на кутрето ми. А сега, като капак на всичко, и тази атака. Сериозно, това вече е непоносимо. Настоявам тези проклети животни да бъдат преместени в товарния сектор, и то веднага. Чувате ли, веднага!

– Благодаря ви, слухът ми е в задоволително състояние - каза Хевиланд Тъф. - Ако липсващите ви вещи не се открият до края на пътуването, аз с удоволствие ще възстановя тяхната стойност. Колкото до вашата молба, отнасяща се до Гъбарко и Бъркотия, принуден съм с дълбоко съжаление да я отхвърля.
– Аз съм пасажер на това подобие на кораб, все пак имам някакви права - изпищя истерично Селис Уаан.
– Трябва ли да засягате и моята интелигентност, както направихте вече със слуха ми? Вашият статус на пасажер тук е очевиден и няма защо да ми бъде съобщаван. Както и да е, позволете ми да изтъкна, че този малък кораб, който така безгрижно обиждате, е мой дом и мое средство за преживяване. Още повече, докато вие тук определено сте пасажер и вследствие на това се наслаждавате на известни права и привилегии, Гъбарко и Бъркотия логично и съвсем естествено трябва да притежават по-големи правомощия, след като това е тяхното постоянно местожителство, ако може така да се каже. Нямам навика да вземам пътници на моя "Рог на изобилието от отлични стоки на най-ниски цени". Както вече отбелязахте, мястото на него едва стига за моите собствени нужди, но за съжаление, напоследък преживях няколко много тежки бизнес превратности. Не бих могъл да отрека факта, че наличността ми от стандарти бързо се приближаваше до нивото на недостатъчността точно когато Каж Невис дойде при мен и ми предложи да си поговорим. Аз направих максимум усилия да се чувствате колкото може по-добре на този кораб, разреших ви дори да ползвате жилищната ми площ за ваши общи нужди и преместих жалкото си легло в контролната зала. Въпреки своята неоспорима нужда от стандарти, сега стигам до заключението, че дълбоко съжалявам и отричам глупавия и алтруистичен импулс, който ме накара да се съглася на този чартър, особено като се вземе предвид, че сумата, която получих за него, едва успя да покрие разходите ми за храна, гориво и шанделорски орбитални такси. Страхувам се, че вие сте решили да извлечете максимална полза от моето лековерие и наивност, ала въпреки че съзнавам това, аз съм човек, който държи на думата си и ще направя всичко, което ми е по силите, за да ви откарам до мистериозната цел на вашето пътуване. Но между другото, бих желал да ви помоля по време на самото пътуване да се отнасяте с разбиране към Гъбарко и Бъркотия, така както аз толерирам вас.

– Това никога няма да стане - заяви Селис Уаан.
– Не се и съмнявах, че отговорът ви ще е нещо подобно.
– Аз не мога повече да живея по този начин - продължи разярено антроположката. - Натикани сме в тази дупка като войници в някаква проклета казарма. Отвън корабът не ми изглеждаше толкова малък. - Тя вдигна дебелата си ръка и посочи с показалец. - Накъде води тази врата?
– Тази врата води към товарния сектор. Корабът има шестнайсет карго отделения, най-малкото от които е почти два пъти по-голямо от помещението, в което се намираме сега.
– Аха! А превозваме ли в момента някакъв товар?
– Сектор петнайсет е пълен с пластмасови репродукции на оргийни маски от Кууглиш, които, за съжаление, не успях да продам на Шанделор и това изцяло се дължи на Ной Уекърфъс, който подби моята цена и ме лиши от последната надежда за дори минимална печалба. В сектор дванайсет съхранявам различни свои вещи, разнообразна екипировка, дребни антикварни предмети и други вехтории, част от колекцията ми. Останалата част от кораба е напълно празна, госпожо.
– Отлично! Тогава ни остава да превърнем тези карго отделения в самостоятелни стаи за всеки един от нас. Едва ли ще е много сложно да се направи, само трябва да преместим леглата си.
– Не, няма да е никак сложно.
– Ами какво чакаш, направи го!
– Както желаете, госпожо. Надявам се, че ще поискате да наемете скафандър?
– Какво?!

Рика Даунстар истински се забавляваше, докато слушаше разговора.
– Останалите части на кораба не са свързани с животоподдържащата система. Няма кислород, отопление, налягане, дори гравитация.
– Но със скафандъра няма да имаш проблеми - обади се Каж Невис.
– Несъмнено – съгласи се Хевиланд Тъф.
Дните и нощите бяха без значение на борда на един космически кораб, но човешкото тяло продължаваше да настоява за своето и дори модерната технология не успяваше да помогне. "Рог на изобилието от отлични стоки на ниски цени, също както огромните бойни кораби и лайнерите на транскорпорациите, имаше нощен цикъл – време за сън, тъмнина и тишина."
Из книгата
За Джордж Р. Р. Мартин
Джордж Р. Р. Мартин е американски писател, сценарист и телевизионен продуцент, който твори в жанровете фентъзи и научна фантастика. Като малко момче стоял на прозореца на стаята си и гледал плаващите под различни флагове товарни и петролни танкери. Разполагал с енциклопедия, в която имало списък със знамената на различните държави, като така проверявал откъде идвали танкерите и си мечтаел да посети тези отдалечени места. Но тъй като нямал възможността да пътува, той "посещавал" различни места в измислените светове на книгите.
Джордж Реймънд Ричард Мартин е роден на 20 септември 1948 г. в град Байон, Ню Джърси. "Ричард" е кръщелното му име, тъй като когато бил на 13 години семейството му сменили вярата си на католици. Когато бил млад, Джордж писал и продавал първите си научнофантастични разкази на деца от съседните квартали. Стрували по няколко пенита, а в цената било включено и драматическо четене. Още през годините си като ученик започнал да чете комикси, като най-много харесвал тези на "Marvel".
След като завършил образованието си (бакалавър и магистър по Журналистика), Джордж Мартин започнал да пише кратки истории в сферата на научната фантастика. Пример за това са книгите "Смъртта на светлината" (първият му роман) и "Пясъчните крале" (с която печели двете награди "Хюго" и "Небюла" за най-добро произведение в жанровете научна фантастика и фентъзи). През 1983 г. издава книгата си " The Armageddon Rag", която се оказала пълен търговски провал и съсипала кариерата на Джордж Мартин като новелист. След това той търси спасение в телевизията, откъдето започва кариерата му и на сценарист.

Джордж Р. Р. Мартин пише "фентъзи за пораснали". Основните теми в книгите му често са насилие, борба за надмощие, религия, сексуалност и морална относителност. Той харесва така наречените "сиви герои" - онези, при които границата между добро и зло е замъглена. След неуспехът на "The Armageddon Rag" отново започва да пише романи, което води до издаването на "Песен за огън и лед" - епична фентъзи поредица, с която става много известен.
"Песен за огън и лед"
Всеки фен на героите и събитията, развиващи се на митичния континент Вестерос и седемте кралства, знае, че не трябва да се привързва към никой от героите. Сякаш Джордж Мартин усеща момента, в който феновете започват да харесват даден герои, и го отстранява от играта. Освен това има различно мнение и за развитието на действията в една обикновена история:
"Наистина е дразнещо, когато още на десетата страница на една книга вече знаете, че героят, за когото сте прочели на първата страница, накрая ще се измъкне невредим, просто защото е главен герой. Това е напълно нереално и аз не го харесвам."
Историята за "Песен за огън и лед" е вдъхновена от произведението "Айвънхоу" и от "Войната на розите" (поредица граждански войни за престола на Англия между представители на родовете Йорк и Ланкастър през 1455 - 1485 г.). Първата книга от поредицата - "Игра на тронове" е издадена през 1996 г. След нея са издадени още 4 книги, но не е ясно колко ще бъде точният им брой. През 2007 г. "HBO" закупува телевизионните права на поредицата "Песен за огън и лед" и започнали работа по екранизацията ѝ под името "Игра на тронове" ("Game of thrones").


Историята, довела до написването на известната поредица, датира още от детството на Джордж Мартин. Когато бил малък, в жилището, където живеел със семейството си, не допускали отглеждането котки и кучета. Затова той разполагал с цяла "армия" от малки костенурки, които отглеждал в играчка-замък. Всички те си имали имена и понеже живеели в "замък", Джордж си представял, че са крале и рицари, които се биели за кралството и се убивали взаимно. Така че "Игра на тронове" всъщност произлиза от костенурки. След това решил да замести героите с роли на истински хора. След излизането на книгите и сериала "Game of thrones", започнало създаването на различни игри по поредицата, благодарение на които атмосферата от книгите може да бъде пресъздадена по забавен начин.
Страници от тази книга
Книги от Джордж Мартин (George Martin)
Нощен летец
Джордж Р. Р. Мартин
Продуктът е нов за каталога на store.bg
Цена:  19.99 лв.
Планетата на ветровете
Джордж Р. Р. Мартин, Лайза Татъл
Възможна е експресна доставка само за 2 часа в рамките на София, в работни дни от 10 до 20 часа.
Цена:  19.99 лв.
Жокери
Възможна е експресна доставка само за 2 часа в рамките на София, в работни дни от 10 до 20 часа.
Цена:  20.00 лв.
В дома на Червея
Джордж Р. Р. Мартин
Възможна е експресна доставка само за 2 часа в рамките на София, в работни дни от 10 до 20 часа.
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  15.00 лв.
Песен за огън и лед - книга 3: Вихър от мечове
Джордж Р. Р. Мартин
Възможна е експресна доставка само за 2 часа в рамките на София, в работни дни от 10 до 20 часа.
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  19.99 лв.
Още книги от Джордж Мартин (George Martin)
Други интересни предложения
Песен за огън и лед - книга 2: Сблъсък на крале
Джордж Р. Р. Мартин
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  19.99 лв.
Песен за огън и лед - книга 3: Вихър от мечове
Джордж Р. Р. Мартин
Възможна е експресна доставка само за 2 часа в рамките на София, в работни дни от 10 до 20 часа.
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  19.99 лв.
Песен за огън и лед - книга 5: Танц с дракони
Джордж Р. Р. Мартин
Възможна е експресна доставка само за 2 часа в рамките на София, в работни дни от 10 до 20 часа.
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  24.95 лв.
Из света на "Песен за огън и лед" - Рицарят на седемте кралства
Джордж Р. Р. Мартин
Възможна е експресна доставка само за 2 часа в рамките на София, в работни дни от 10 до 20 часа.
Цена:  15.99 лв.
Старият Марс. Разкази
Възможна е експресна доставка само за 2 часа в рамките на София, в работни дни от 10 до 20 часа.
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  20.00 лв.
Пясъчните крале
Джордж Р. Р. Мартин
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  11.99 лв.
Смъртта на светлината
Джордж Р. Р. Мартин
Цена:  15.99 лв.
Игра на тронове - рисувателна книга
Джордж Р. Р. Мартин
Цена:  17.99 лв.
Леденият дракон
Джордж Р. Р. Мартин
Цена:  16.99 лв.
Песен за огън и лед - книга 1: Игра на тронове
Джордж Р. Р. Мартин
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  19.99 лв.
Назад
Song of Ice and Fire - Book 1: A Game of Thrones - George R. R. Martin -
Song of Ice and Fire - ...
George R. R. Martin
#1 New York Times bestselling author. : Here is the first volume in George R. R. Martin's ...
Жокери -
Жокери
Редактор и съставител - Джордж Р. Р. Мартин. : Фантазията на Джордж Р. Р. Мартин обединява идеите на ...
Приказни песни - Джордж Р. Р. Мартин -
Приказни песни
Джордж Р. Р. Мартин
Много преди феноменалния успех на "Игра на тронове" списание "Тайм" обяви Джордж Р. ...
Леденият дракон - Джордж Р. Р. Мартин -
Леденият дракон
Джордж Р. Р. Мартин
Илюстрирана от Луис Ройо. : "Леденият дракон" е легендарно и страховито създание, което ...
Песен за огън и лед - книга 2: Сблъсък на крале - Джордж Р. Р. Мартин -
Песен за огън и лед - ...
Джордж Р. Р. Мартин
Фентъзи епос на всички времена. : Удивителна, забравена земя на разгул и мъст, чародейство и войни. ...
България
Николай Генов, Румяна Николова
Георги Марков. Пиеси
Георги Марков
Просто Рич
Излезе автобиографията на Рич Девос, съосновател на многомилионната компания "Amway.
Звездните рейнджъри
Излезе ново издание на научно-фантастичният роман от Робърт Хайнлайн.
Безплатна доставка за София, 2.90 за провинцията!
1000 ученически раници
Вземи подарък от Nivea Sun
Виртуална реалност с Beology